Борбата между различните философии и принципи за задвижване на автомобилите не само не е приключила, но и надали ще приключи в обозримо бъдеще. Ясно е, че хибридните технологии набират все по-голяма сила и това за пореден път пролича повече от недвусмислено на тазгодишното издание на изложението IAA във Франкфурт(2007), само че голяма част от производителите продължават да бъдат скептични към подобни тенденции и залагат повече на развитието на класическите технологии. Европейците засега като че ли виждат повече потенциал в еволюцията на дизеловите двигатели, с все по-голяма скорост се развива и ренесансът на бензиновите мотори.
И така... Докато хибридите са същински фурор най-вече в Щатите, на Стария континент дизелите се радват на доста повече почит. Една от причините за това се крие в историята. Дизелът няма добро име сред американците. Дизеловият бум зад Океана се разразява съвсем закратко, скоро след първата петролна криза, като в резултат се появяват крайно недодялани конструкции като тази на Cadillac например, които се оказват не само несполучливи, но и доста ненадеждни. Едва сега фактори като усъвършенстващите се технологии за пречистване на отработилите газове и увеличаването на цените на горивата създават известни предпоставки за популяризация на дизеловите автомобили сред янките. Няма никакво съмнение, че дуелът между дизела и хибрида в бъдеще обещава да стане още по-интересен...
В желанието си да разкрием предимствата и недостатъците на двете технологии в пряка съпоставка днес и сега в auto motor und sport решихме да направим обстойно сравнение между Lexus LS 600h - абсолютния технологичен флагман на японската компания, и двете най-мощни дизелови лимузини на Mercedes и BMW - S 420 CDI и 745d. На използващите високоефективни системи за принудително пълнене осемцилиндрови мотори на двата германски модела Lexus противопоставя петлитров бензинов V8, който със своите 394 к. с. е по-мощен от своите опоненти (BMW 330 к. с, Mercedes 320 к. с.) и без помощта на допълнителния електроагрегат на комплексната хибридна система.
Lexus е христоматиен пример за „пълен хибрид". Това означава, че автомобилът може да се движи само с помощта на електрическа енергия в случаите, когато не се нуждае от голяма тяга - например при маневриране или при шофиране с ниска скорост в условия на натоварен градски трафик. В тези режими пълните хибриди притежават доказани предимства по отношение на разхода на гориво, водещи автоматично до сериозно намаляване на отделяния в атмосферата въглероден двуокис. Измерено по критериите на евронормата ЕСЕ, Lexus LS 600h отделя само 219 грама СО2 на километър, докато при Mercedes и BMW тази стойност е съответно 247 и 239 грама. Разликите в класическата дисциплина литри гориво на 100 километра са значително по-пренебрежими - 9,3 литра при Lexus, 9,4 литра при Mercedes и 9,0 литра при BMW.
Дотук с теорията, време е за практика... За да разкрием истината в цялата й пълнота и блясък, изминахме стотици километри в градско движение, първокласни, второкласни шосета и магистрали. Моделът на Lexus се представи отлично в коронната си дисциплина и успя да постигне по-нисък разход от дизеловите си съперници в натоварен трафик, с което доказа категорично предимството на хибридите при движение в градски условия. Постижение, което говори за наистина сериозно равнище на технологично съвършенство.
Най-съществената част от репертоара на лимузините от този клас обаче е пътуването с висока скорост на дълги разстояния. В такъв режим на работа моделът на Lexus разчита преди всичко на услугите на своя класически бензинов осемцилиндров двигател, който се справя чудесно със задачата си, но определено не може да се нарече икономичен - при напълно съпоставим стил на шофиране двата германски дизела осигуряват същата динамика при значително по-ниска консумация на гориво.
Японският флагман успява да отвърне на удара с удар в друга област. Независимо от факта, че в момента публичното внимание към съвременното автомобилостроене е концентрирано върху разхода на гориво и вредните емисии, в луксозния клас продължават да се ценят изключително високо класически качества като изискаността на работа и акустичния комфорт на силовия тракт. В тази дисциплина LS 600h печели практически безапелационно, независимо че S 420 CDI и 745d могат да се похвалят с два от върховете в еволюцията на дизеловите двигатели.
Едва доловимото мърморене на S-класата и напомнящия за луксозна яхта звук на „седмицата" на празни обороти срещат пълно безмълвие от страна на Lexus. Бензиновият двигател просто остава изключен до момента, в който акумулаторните батерии не подадат заявка за зареждане. Дискретният глас на осемте бутала обаче е почти неосезаем, а маниерите на работа на двигателя правят впечатление с невероятна мекота. Изпод предния капак на LS 600h не излиза практически никакъв звук - нещо повече от леко съскане може да се долови единствено при пълно форсиране. Дизеловите двигатели на германските лимузини напомнят доста по-ясно за присъствието си, но и при тях акустичният фактор е безкрайно далеч от опасността да се превърне в проблем. При равномерно шофиране звукът от двата модерни дизела също остава далеч на заден план, поради което резултатите от измерванията на шума са почти изравнени.
Съществени разлики не се наблюдават и при динамичните показатели, където чудовищната тяга на дизеловите мотори не дава на хибридния Lexus възможност да демонстрира своето превъзходство по отношение на мощността. Съществена роля в тази насока несъмнено играе и теглото, защото тотално електрифицираният LS 600h е най-тежкият автомобил в теста. Сухите показания на измервателните прибори показват време за ускорение до 100 километра от точно 6,8 секунди и при трите автомобила, а максималната скорост при лимузините е ограничена по електронен път до традиционните 250 км/ч.
Въпреки тези аналогии трите автомобила не завършват наравно в раздела за качествата на задвижването. Хармоничното и плавно разгръщане на мощността при Lexus е сериозно предимство - японската лимузина реагира светкавично при подаване на газ, докато дизеловите конкуренти се „замислят" малко, преди да мобилизират гигантския си потенциал от въртящ момент. Перфектно настроените автоматични трансмисии с шест степени при BMW и седем степени при Mercedes успяват само донякъде да компенсират това типично за дизелите явление.
За разлика от своите противници хибридната система на Lexus симулира безстепенна трансмисия, чиято работа изисква известно привикване. При подаване на пълна газ например двигателят „изригва" до над 6000 об./мин и постепенно се успокоява в процеса на ускорение. Благодарение на извънредно тихата работа на бензиновия V8 това не влияе по никакъв начин на комфорта, но някъде в подсъзнанието все пак остава онова изнервящо усещане, познато от малките четирицилиндрови автомобили със CVT-трансмисии.
Ако пропуснем този дребен проблем, дискретността в работата на задвижващия тракт на Lexus е достойна за пример с почти пълното отсъствие на шум и пълната липса на спадове в тягата вследствие на смяна на предавките. Просто изобилие от спокойна и ненатрапчива мощ - сякаш под предния капак не работи класически ДВГ, а малък атомен реактор.
И все пак Lexus LS 600h не е най-добрата луксозна лимузина в този клас. Независимо от впечатляващия от всяка гледна точка силов тракт, от невероятната прецизност на изпълнението и от изключителните технологии, сред които и система за двойно предаване. За съжаление последната не е довела до реални предимства по отношение на поведението на пътя, ако не броим подобреното сцепление с настилката.
Комфортът на возене на Lexus е далеч от висотата на BMW и Mercedes. При движение по магистрала каросерията е подложена на непрекъснати сътресения, които биха изглеждали неуместни дори при значително по-непретенциозен автомобил. Като абсолютен фаворит по отношение на комфорта на ходовата част за пореден път изпъква S-класата на Mercedes, чието окачване се приближава максимално близо до приказното летящо килимче с фантастичното си съчетание от динамика и удобство.
Lexus губи точки и по други критерии -една от сериозните му слабости е силно стесненият багажник, принесен в жертва на обемистите агрегати на електрическото задвижване. Интериорът на LS 600h е изпълнен с педантична прецизност, но колосалният брой бутони и превключватели можеше да бъде заменен с малко повече ергономия, стилен дизайн и благородна атмосфера. Спирачките на японския флагман също се представят по-слабо от тези на двете германски лимузини. Фактът, че топ-моделът на Lexus е най-скъпият автомобил в този сравнителен тест, е разбираем, а разликата в цената спрямо S-класата и седмата серия се компенсира напълно от значително по-богатото серийно оборудване на LS 600h.
Разбира се, този тест не може да даде категоричен и еднозначен отговор на въпроса „Хибрид или дизел?" В същото време той дава достатъчно ясна основа за заключението, че към момента технологията на дизеловите двигатели все още е по-добре развита, отколкото тази на хибридните задвижвания. Както и за извода, че авангардните технологии сами по себе си не са достатъчни за създаване на най-добрия автомобил в луксозния клас.
1. MERCEDES
S-класата продължава да бъде еталон в класа - първокласният комфорт и обмислената до най-дребните детайли ергономия са традиционни силни страни на модела, които продължават да важат в пълна степен. Силовият тракт осигурява нисък разход и отлична динамика.
2. BMW
Изоставането на „бавареца"спрямо лимузината на Mercedes е ясна индикация за напредналата възраст на „седмицата". 745d отстъпва на своя конкурент от Щутгарт по почти всички показатели.
3. LEXUS
Фините маниери на работа и хармоничното разгръщане на мощността на хибридното задвижване са изключително впечатляващи, но комфортът на возене, поведението на пътя и действието на спирачната система отстъпват пред двата германски модела.
Вижте още: