Оригиналът на този текст за Мерцедес се намира в сайта Мерцедес България
Daimler-Benz са произвели много модели на Мерцедес, които по различен начин са постигнали много успехи както на пистата така и в ежедневното им използване. Blitzen Benz, 540K, 770K, и "Silver Arrows" са някои които веднага изпъкват в съзнанието ни. Но много малко от моделите на Мерцедес имат такива качества като не толкова известният и могъщ модел от края на 1960те - 300 SEL 6.3.
От 0 до 100 км/ч за 6.5 секунди
Просто забележете динамиката: 0-100 км/ч за 6.5 сек, 0-120 км/ч за 12 сек, 0-200 км/ч за 31 сек. Тегло/мощност 6.5кг на конска сила, максимална скорост 220 км/ч. Бърз автомобил при каквито и да е стандарти, особено като споменем че 6.3 тежи над 1900 килограма, има 4 степенна автоматична скоростна кутия, климатик, въздушно окачване, спирачки с усилвател на всички колела, усливател на управлението, огромни участъци с класически орех в купето и дълбоки меки велурени седалки.
Това е автомобилът, когото съвсем правилно наричат "екслузивния състезател". Мерцедес 6.3 е наистина комбинирана кола и за разлика от другите "хибриди" е много успешна. Комбинира формата и шасито на седана 300 SEL с двигателя от серия 600. Мерцедес 300 SEL в никакъв случай не се е влачел по булеварда с изтънченото инженерство и ефикасния 3 литров двигател, но предприемчивите инженери са искали да видят какво ще се получи ако на един доста успешен модел се присъди двигателя от огромния Мерцедес 600. Един единствен 6.3 300SEL е произведен през 1967 година като тество автомобил. На инженерите им е доставяло удоволствие да канят гости, които да покарат "обикновения" 300SEL, който се оказва с необикновенно представяне.
Компресия 9:1
Двигателят на Мерцедес 600 е конструиран да задвижва внушителен автомобил със скорост на апортен автомобил. Обозначението на двигателят е М-100, генериращ 300 к.с. при около 5200 об/мин. Осем цилиндровият V образен двигател е с обем 386 куб. инча и компресия 9:1, която по-късно е намалена на 8:1 при експортните модели за Америка. Идеята да се монтира огромният двигател, който в Америка би бил нарече средна големина, не е инженерен постижение, което да се мине леко. Както Graham Robson отбелязва "..това е времето, когато в немските списания карикатури изобразяват как инженерите на Даймлер-Бенц се опитват да вкарат в тялото на 300SEL двигател от самолет и с присвити устни и между зъбите ръмжат - трябва да влезе...".
И те успяват да вкарат двигателят на 600 в 300SEL - едвам. Когато Don Garlits, един от великите американски пилоти, за първи път отваря капака на 6.3 и се вглежда в мястото претъпкано с блока, цилиндри, компресори, въздушни филтри, той възкликва "Ох, бедните монтьори!".
Първите 100 двигателя са фактически ръчно изработени. По време на цялото производство са монтирани четири различни инжекторни помпи - модели X, W, Z и Y. Y е последната серия - конструиран с двоен селеноид, за да покрие проблемите, причинени от стандартите в Америка за вредни газове.
Високите технически характеристики на седана са представени в Европа през март 1968 година. Дебютът в Щатите е на пистата Laguna Seca през юни същата година. Rudolph Uhlenhaut - една от легендарните фигури в историята на Мерцедес - присъства лично, за да представи суперлативното поведение на автомобила и неговата маневреност.
Списание Car and Driver коментира автомобила по следния начин: "This automobile is the most stimulating, desirable 4-door sedan to appear since the Model J Duesenberg.", а Road and Track го наричат просто: "Най-великият седан в света".
6500 произведени автомобила
Между многото качества на 6.3 е и неговата цена - $14,000 (през 1968), повишавана до $16,000 на производството му през 1972, както и редкостта на модела. Не са много хората видели модела, още по-малко собствениците на 6.3. Общо 6 526 бройки са произведени в Sindelfingen - 1 през 1967, 1094 през 1968, 2,578 през 1969, 1,797 през 1970, 670 през 1971 и 386 през 1972. Така че 6.3 са рядко срещани на автоизложения или където и да е. Но има един мъж, който е притежавал цели 6 бройки от 6.3 и всички по едно и също време. Karl H. Middelhauve - експерт инженер и дизайнер на мебелни фабрики, който прекарва времето си между Щатите и Германия и най-вероятно знае повече за Мерцедес 6.3 и е притежавал повече от тях отколкото всеки друг колекционер.
Middelhauve започва своята колекция с един тъмно син 6.3 с алуминиеви джанти, допълнителни прибори на таблото включително волтметър и термометър за пътната настилка, чистачки и миялно устройство на всичките 4 предни фара, както и уголемени халогенни фарове. С изключение на тези екстри, автомобилът е стандартен 6.3, ако може въобще да се говори за стандартен 6.3. Първоначално колата е била собственост на шеф от Даймлер-Бенц.
Middelhauve е инженер по механика и е изкушението да направи специален 6.3 е неустоимо. Той намира запазен кремав Мерцедес 300 купе от 1966 година и го конвертира до 6.3 купе с AMG, тогава магазин/гараж за преустройство близо до Щутгарт. AMG се съгласяват да участват и това е единствения Мерцедес 6.3 купе, който се паркира пред къщата на Middelhauve. Купето е огромен успех - то се явява като елегантна GT машина с жълтокафява кожа и интериор. Тази кола включва така нареченото AMG преобразуване "Първа стъпка" – което включва промени по главата на двигателя, разширяване на всмукателните колектори и отвори, разпределителен вал с променени гърбици, променено и снижено окачване, предназначено за подобряване на управляемостта. Буталата са произведени от Mahle и мощността е 350 к.с.
6.3 кабриолет
Такъв успех би трябвало да е достатъчен за един талантлив автомобилен ентусиаст, но Middelhauve едва започва. Ако купе с 6.3 литров двигател е привлекателен, какво би се получило с кабриолет 6.3 с петстепенна ръчна скоростна кутия? Това конвертиране включва "Втора стъпка" на AMG с повишаване на компресията до 9.5:1 и мощност от 400 к.с. (320 DIN к.с.), отново с бутала на Mahle. Мисълта за това е опияняваща и след няколко задълбочени дискусии с AMG се появява блестящ резултат - сребрист 1966 SE кабриолет с червен кожен интериор, страхотен 6.3 литров двигател, петстепенна ZF скоростна кутия, превключваща моментално. Точните данни не са публикувани, но със сигурност са по-добри от тези на фабричния модел. Интересното е, че автомобилът достига добър разход на гориво - с 80 мили в час (128 км/ч) при 3000 оборота в минута на пета скорост, разхода е малко над 16 мили на галон.
6.3 комби
Достатъчно? Не! Легендите на Middelhauve с 6.3 са в началото си. Имало е слухове, че Мерцедес са започнали планове за производство на комби модел - първият в историята на фирмата. Разбира се, тази кола би била базисен Мерцедес Т модел с опция за един от четирите двигателя за Европа и 3 литровия дизелов за Америка. Но защо не бензиново 6.3 литрово комби? Каква добра идея.
Случайно (дали?) Middelhauve разполага с още един 6.3 литров седан - автомобил с малки забележки по каросерията, но здрав. Осланяйки се на своите умения, той проектира няколко проекта как седана би се конвертитал до комби. Автомобилът и проектите, заедно с Карл заминават за Германия, където в продължение на по-малко от година бляскавото сребристо 6.3 литрово комби е добавено към колекцията му. Колата е много атрактивна с меки, преливащи се линии и с по-голям от по-съвременния W123 комби багажник. Никой не е заплашвал постиженията на 300SEL 6.3 комби - той е останал единствен в света.
Има ли още думи за завоевания? Явно да. Какво би било преобразуването в 6.3 литров в собствения гараж, без никаква помощ от завода на Мерцедес, без помощ от други фирми? Това наистина е предизвикателство. Основата на този иначе изглеждащ невъзможен проект е красив син металик 300SE купе с красиви усъвършенствани линии, за които се говори че това са последните "ръчно изработени" (в смисъл за качествени и красиви) Мерцедеси. Инструменталното табло е от абаносово дърво, тапицерията е черна кожа и като цяло тази кола е с най-висок клас на еккстри за модела.
Първата задача е била да се махне 3 литровия двигател, който внимателно е бил поставе в Sindelfingen. 
След това следва пребоядисване на двигателния отсег в оригинален цвят. Следва точно измерване на всеки сантиметър, нови опори за двигателя за да може огромния 6.3 да бъде поставен в позиция. Повечето неща е трябвало или да се сложат на друго място или да се елиминират. Накрая всичко изглежда че би трябвало да пасне, но момент. Дали великият 6.3 литров двигател не би работил по-добре ако му се монтират индивидуални колектори? Така започва огромна работа по монтирането на осем допълнителни тръби от неръждаема стомана. Много седмици работа - с наместване до милиметри дава резултат. Идеята на Middelhauve работи 160 к.с. измерени с диноометър при 2500 оборота в минута, в сравнение с 120 к.с. на AMG. Този модел припомня за всички успехи на Blitzen Benz и "Сребърните стрели". При работа на място звукът е много по-различен от добре рафинирания на Бенц и стакатото прилича повече на 427 Cobra. Този двигател наистина е уникален.
За по-дълга експлоатация е било възможно разпробиване или използване на еди от четирите комплекта, предлагани от Мерцедес. За повече мощност, специални бутала са замествали фабричните, а дори е било възможно и увеличаване на обема от 6.3 на 6.6 литра. Ако разпределителният вал е преработен и са монтирани по-високи повдигачи и притока на въздух е подобрен е било възможно да се постигне мощност от 400 к.с. А при положение и че двата метални ауспуха са заменени с 8 индивидуални, допълнителни 50 к.с. са били налични.
Последният проект на Middelhauve е ултимативното повишаване на обема до пълни 7 литра. Това включва редица сложни стъпки - специалнои свързани бутала, преработка на горивната камера, на всмукателните тръби, специален разпределителен вал. Не е било нужно преработка на горивния инжекцион, но грандиозна промяна е извършена по притока на въздух. Нормалният 70 милиметров клапан е премахнат и е заменен с индивидуални отвори за всеки цилиндър. Ефектът от тези преработки са мощност от 600 к.с.(DIN). Всичките тези модификации показват че 6.3 литровият двигател на Мерцедес е много здрав и фабрично монтиран са използвани само 30% от неговите възможности. Затова и е известен с дълголетието си.
7 литровият двигател на Middelhauve е завършен и готов за монтаж в предварително подготвения автомобил с по-здрава скоростна кутия и редица подобрения по задвижването и задния мост. Джанти със седем инчови спици и ниско профилни, високоскоростни гуми Pirelli P-7 - все още не на разположение на инженерите на Мерцедес през 1967 година.
Мерцедес колекцията на Middelhauve е наистина уникална. Невероятна комбинация от оригинално произвеждани 6.3 седани в девствена кондиция, няколко ръчно изработени бройки с помощта на превърналия се в най-големия тунинг специалист AMG и автомобил, който е резултат на възможностите и въображението на Middelhauve. Дали има още проекти, включващи 6.3 литровия двигател за бащата на 4 дъщери? "Има един син 1967 кабриолет отзад в гаража...."
Статията е от CAR COLLECTOR септември 1982, текст: Robert DePue Brown, фото: Carl Whitney Bucks, превод: mercedes-bulgaria.com