Първото самоносещо купе за автомобилна серия от горния сектор на средния сегмент
Coupe като ексклузивен вариант се появява през 1968
Mercedes-Benz 240 D 3.0 е първия серийно произвеждан автомобил с пет цилиндров дизелов двигател
Новите модели на Mercedes-Benz от средния сегмент серия 115 и 114, сложиха край на ерата на „рибните перки” със своето самоносещото купе. Седаните са спортни, елегантни, дори и днес, и преди всичко седани сами по себе си. Тe бяха демонстрация на добър усет и любов към техническите иновации. В добавка към това те отразяват убедеността на създателите на моделната серия за ролята и на свързващо звено между минало и бъдеще. Експерти и общественост, посрещнаха с ентусиазъм новия модел от среден клас на Мерцедес Бенц през януари 1968 когато тя е била представена за първи път пред медиите. Вътрешно означени с абревиатурата /8 (наклонена черта осем – щрих осем), заради годината на раждане, това моделно семейство много скоро става известно като "Щрих 8".
С "Щрих 8" от 1968 Щутгарт започна революция в дизайна, която положи основите и определи стандарти за следващите поколения на моделите от средноразмерните серии от Мерцедес - Бенц, днешната Е-Клас. Първоначално моделната гама включва шест седана: четири-цилиндъровите 200, 220, 200 D и 220 D модели оформят 115 серия, а двама от шестцилиндрови варианти 230 и 250 са били предназначени за 114 серия. Топ модела Mercedes-Benz 250 се отличавал от останалите модели със своята двойна предна броня. От самото началото на предлагането, търсенето на всички модели е бил високо и в най-скоро време е довело до продължително чакане и увеличаване на времето за доставка.
Развитие на W114 W115 от 1961
Дизайнери и инженери започнаха планиране на нова моделна серията, още от 1961 - годината, в която малките „рибени перки” току що бяха пуснати на пазара. Ръководител на проекта е д-р Фриц Налингер (Fritz Nallinger), главен инженер на Mercedes-Benz, член на Управителния съвет и технически директор на Daimler-Benz AG. Техническите структурата на бъдещото превозното средство се диктува от Карл Уилферт ( Karl Wilfert ), ръководител на екипа за развитие на купето. Отговорен за дизайна бе Пол Бракю ( Paul Bracq), подпомаган от Бруно Зако ( Bruno Sacco ). Този нов среден клас трябваше да бъде нов, независим, успешен модел – това е задачата пред екипа отговорен за развитието от самото начало.
Karl Wilfert - 01.07.1907 - 08.03.1976. С голяма заслуга при конструиране на Мерцедес SL моделите, първо с 300SL Gullwing, а по-късно и с 230SL Pagoda.
Paul Bracq - създал един от най-красивия Мерцедес, модел 600, W100.
Bruno Sacco - главен дизайнер на Мерцедес в периода 1975-1999 и отговорен за W126, W140, W220, както и любимият му 190 (W201)
Така самоносещата конструкция вече не е опция. Поради което Щутгарт се опитва да създаде допълнение към новия луксозен клас на Мерцедес серия W108 и W109 за 1968.Главният механик Налингер (Nallinger) още в началото на 1960 определени основните критерии за новата кола. При директно сравнение с модели от луксозния клас дизайна следва да бъде значително по-компактен, като тук вече са позволени разлики в купето между четири и шест-цилиндровите варианти. С оглед на по-малките външни размери, ще бъде важно да се гарантира добро място и ергономика в организацията на купето. Формата трябва да бъде вечна със своята проста елегантност. През 1964 се появяват дизайнерски модели, които вече показват очертанията на бъдещия седан. В този момент, обаче, все още се обсъжда различен дизайн на предницата. По аналогия с предишното разграничение между четири и шест-цилиндровите варианти, версиите на новия модел с по-малки двигатели, получават по-опростена предница с хоризонтално разположени правоъгълни фарове. Накрая, в началото на 1965, е взето решение да не се прави такава диференциация, нещо което може да се види по-късно при двата модела серия номера 115 и 114. Това е годината, в която професор д-р Ханс Шеренберг (Hans Scherenberg живял 28.10.1910 - 17.11.2000 ) пое управлението на проекта, след като Налингер (Nallinger) се оттегли в пенсия.
Други варианти на шасито, разработени в допълнение към седана бяха Coupe, седан с удължено междуосие и комби. Предвид факта, че спортната двувратка и седана с удължено междуосие напрактика влизат в производство в крайна сметка комби версията не достига до серийно производство. От друга страна, основния дизайн на задната част по-късно хармонично е прехвърлен към следващата моделна серия – W123, със минимални промени. През 1967 са нагласени производствени мощности за новата серия в Зинделфинген (Sindelfingen). Преди стартирането на продажбите, 1100 автомобила предсерийно от двете серии са произведени там, като са ограничени първоначално до шест модели.
1968: Двойна премиера в Зинделфинген (Sindelfingen) и Женева
Mercedes-Benz представи "Щрих 8" през 1968 в двойна премиера: серията имаше своя дебют пред събраните в Зиндалфинген (Sindelfingen ) гилдия журналисти през януари; широката общественост има своята първа възможност да оцени новия седан на авто изложението в Женева - International Motor Show, през март. Първоначалните шест модела са посрещнати с голямо одобрение на експертите и на широката общественост. Според мнението, изразено от списание „auto motor and sport” , Mercedes-Benz е дръзнал да направи "стилови уклон на ляво", което може би наистина е така, главно с оглед на политическата ситуация през 1968. "Щрих 8" заслужава похвала за своята ясна визия, класически но въпреки това модерни линии придавайки свеж, спортен вид. Още веднъж неповторимия Mercedes-Benz характер, които определя автомобилна идентичност е напълно запазен в този модел. Дизайнерите и инженерите са се справили добре със поставената пред тях задача за иновации и чувствителност. От една страна, сега е направено по-ясно разграничение между луксозния клас и горните нива на средния клас модели в гамата на Mercedes-Benz. От друга страна, семейната прилика между сега независими модели все още е видима, така както бе с предшествениците им в генерацията "задна перка".
Пълна гама: новата серия дебютира с шест седана
Новият Мерцедес стартира с шест седана. 200 и 220 се задвижват от нов четири цилиндров M 115 карбураторен двигател, съответно с 2-литра работен обем (70 kW/95 к.с.) или 2.2-литра работен обем (77 kW/105 к.с.). 200 D и 220 D дизелови варианти също са оборудвани с нов двигател OM 615, във вариант 2-литра работен обем с 40 кВт (55 к.с.) или 2,2-литра работен обем с 44 кВт (60 к.с.). редовия шест-цилиндров двигател M 180 с работен обем 2,3-литра в модела 230 е добре познат от предшестващия модел; той развива 88 кВт (120 к.с.), също както и при "задната перка". Новото в двигателната гама е шест цилиндровия редови М 114 с 2,5 литра работен обем, който генерира 96 кВт (130 к.с.). За новите бензинови двигатели и на двете серии, Mercedes-Benz разчита на доказани технологии: 200 и 220 модели (M 115) и 250 (M 114), са оборудвани с правотокови карбуратори с два горно разположени клапана на цилиндър и един горно разположен разпределителен вал. Четирите-цилиндровите агрегати (бензин и дизелов) се оказали толкова надеждни, че 123-та серия, която последва през 1976, първоначално е била снабдена с двигателите M 115 и OM 615.
Добро окачване, дължащо се на диагонално А-рамо
Отличителният конструктивен детайл на новата моделна серия може да се намери под пода на автомобила: за моделите "Щрих 8" които били снабдени с така наречените А-раменна диагонална ос, която създава възможността този модел на Mercedes-Benz да бъде първия автомобил снабден с независимо задно окачване. Диагоналната А-раменна ос, наред с другите неща стандартно е оборудвана с помощни гумени тампони и стабилизираща щанга, което е знак за прогреса при шарнирното окачване в една точка, въведено през 1954 в модела 220 а, и използвано от Мерцедес във всички произвеждани автомобили от 1955 нататък. В сравнение с предшестващите модели, новата ос дава възможност за специфични подобрения при управлението на автомобила, без да жертва за сметка на това комфорта при движение. Доказаното подобрение при управление на този автомобил бе признато и от международните автомобилни журналисти, които бяха поканени на старата писта Targa Florio в Сицилия за предварителен тест по пътищата през декември 1967. Снега, леда и тесните планински пътища на Мадона (Madonie) поставиха пред окачването на „Щрих 8” сериозни предизвикателства, още повече, че и самият той се представи отлично.
В никакъв случай не може да се каже, че "Щрих 8" е лек. Междуосието и теглото на автомобилите от горния сегмент на средните моделни серии на Мерцедес Бенц бяха нараснали последователно по-големи от "Понтон" (2,65 метра и 1,22 тона) през „задна перка” ("tailfin") (2,70 метра и 1,28 тона) до "Щрих 8" (2,75 метра и 1,36 тона). Въпреки това, общата дължина на новия модел, 4,68 метра, е била по-малка от тази на серия 110. Новото съотношение на цялата дължина на корпуса и междуосието бе видима по-силуета, с балансирани пропорции и ясни линии. Допълнителното тегло се дължало главно на мерки, насочени към подобряване на пасивната безопасност, което прилага на практика идеите на инженера на Mercedes-Benz – Бела Барени (Béla Barényi 01.031907-30.05.1997), пионер в тази област.
Coupe набляга на спортното
През ноември 1968 моделната гама на новия Мерцедес е завършена в горния сегнент със купетата 250 С и 250 CE. През тази зима компанията от Щутгарт представи седан с удължено междуосие. По-специално, стартирането на спортната дву-вратка е силно очаквана премиера. В крайна сметка, това е първият път, когато марката с три-лъчна звезда предлага Coupe версия като специален вариант в средния клас. От двете coupes, 250 CE се оказва изключително и то в двоен смисъл. Неговият 2,5-л инжекционен двигател (110 kW/150 к.с.) е запазено изключително за тип каросерия. В 250 CE, Mercedes-Benz използва за пръв път Bosch D-Jetronic в серийна кола, това е електронно контролирана система за впръскване на гориво, която дава възможност да се освободят от конвенционалната механично контролирана мулти - бутална впръсквателна помпа.
Сравнение с бъдещите coupes на базата на Е-клас, тези от серия 114 много тясно следват седана в техния дизайн: нито по междуосие, нито по обща дължина се различаваха; освен по премахването на средната колона, модифицирания таван очевидно е в резултат на почти пет сантиметра по-ниската покривна линия и рязкото скосяване на предното и задното стъкло. Дори и по-изключителни, поне по отношение на цена и обем бяха засегнати, от трети вариант на каросерия, представен от Mercedes-Benz през декември 1968: Седана с удължено междуосие (по-дълъг с 65 сантиметра).
Повече пространство: седани с удължено междуосие
Концепцията на този автомобил вече е позната от удълженото 200 D на W110 от поколението на "задната перка". Удължената версия на „Щрих 8" също предлага места за водача и седем пътници на три реда. На първо място, най-скъпия вариант на "Щрих 8", при това с най-малък производствен обем (в края на краищата от завода са излезли всъщност почти 10 000 броя), е бил във версии 220 D и 230. През есента на 1973 се е предлагал и 240 D с дълга база.
Седана с дълга база, също като своя предшественик, се използва главно като такси и кола под наем, сред ползвателите са транспортни фирми, авиокомпании, посолства и държавни учреждения. Тъй като спортното представяне при тези коли е било по-малко важно от икономията на гориво, процентът на дизеловите двигатели при осем – местните варианти е много висок в рамките на цялата серия: малко под 78% от всички седани с дълга база са били поръчани с двигател с компресионно запалване (дизел) - един значително висок процент, сравнен със стандартните седани с дълга база.
Многообразие върху едно Шаси
Спазвайки традицията, всички налични варианти са на разположение и като частично отворено шаси. Те са снабдени със специални каросерии както от Мерцедес така и от външни специализирани производители. По-специално, линейки, пожарни автомобили, Катафалки и други браншови и специфични специални версии са били произведени. Каросерията на линейка произведена от Бинц (Binz) за Лорх и Мисен (Lorch and Miesen) в Бон постигната широка известност. Сред най-известните производители на Катафалки са фирмите производители на каросерии като Полман (Pollmann) в Бремен, Раполд (Rappold) във Вюлфрат (Wülfrath), Стол (Stolle) в Хановер и Уелш (Welsch) в Майен. Независими фирми производители на каросерии също оборудват комби варианти на клиенти. Първоначално 220 D, 220 и 230 (къса база) и 220 D и 230 (дълга база) са на разположение, като основа за надграждане. Малко след това през есента на 1973, след фейслифта (facelift), 240 D, 230.4 и шест цилиндровия модел 230.6 също бяха налични като шаси с възможност за надграждане.
Нови двигатели за средния клас
През април 1972 към серията бяха добавени моделите 280 и 280 E. И двата са във вариант седан и Coupe и се задвижват от ново разработения двигател M 110 с работен обем 2,8-литра. Това е шест цилиндров агрегат със висящи клапани във V конфигурация и два разпределителни вала. Карбураторната версия развива 118 кВт (160 к.с.), а оборудван с многоточков инжекцион 136 кВт (185 к.с.). Седаните на новите флагмани на модела "Щрих 8" могат да се отличават от по-слабоватите варианти, дори и без означение: в допълнение към познатата двойна броня на 250, те са имали задната броня, стигаща до колесната арка, освен това са имали и две изходни тръби на изпускателната система.
При Coupe, 280 С заменя 250 CE, продукцията на последния е била прекратена. 280 CE инжекционния двигател със 136 кВт (185 к.с.) развива и допълва моделната серия и се превърна във флагман на новия модел. След появата на 280 и 280 Е, 250 е доставян на клиентите с 2,8-литров агрегат M 130 от серии 108 и 109. В "Щрих 8" се използва леко дефорсирана версия на двигателя, развиваща 96 кВт (130 к.с.). Експортната версия на 250 за САЩ и Канада слизали от поточните линии, оборудвани с този двигател от юли 1970.
1973: Facelift за "Щрих 8"
Безопасността на превозните средства е в центъра на обширен facelift, на които всички варианти на серии 115 и 114 са били подложени през септември 1973. Много от новите детайли инженерите са били адаптирали от SL и SLC моделите от серия 107 и актуалната S-класа (W116). Те включват, например, гъвкаво монтирани външни огледала регулируеми от вътре, както и специална аеродинамична форма на предната колона която пази страничните прозорци чисти дори и в най-студено време, плюс ручейчета дъжд върху задния прозорец. Особено видно е при поглед отзад на автомобила където стоповете са оребрени с цел минимизиране на събирането на мръсотия. Това дизайнерски елемент свързан с безопасността се възприема при леките автомобили на Мерцедес-Бенц от всички класове, както и при бъдещите поколения. Безопастният четири-лъчев волан от серии R/C 107 и 116 влиза в серийно производство при "Щрих 8" шест месеца преди facelift-а. От март 1973 на серии 115/114, като стандартно оборудване се монтират облегалки за главата на предните седалки срещу камшичен удар както и предпазни колани отпред.
Акценти от луксозна класа и нови двигатели
Подобрените модели бяха обновени визуално да съответстват на вида на S-класа, в частност. Радиаторът решетка вече е по-ниска и по-широка, страничните прозорци вече не трябваше да са правоъгълни, регистрационния номер е бил прикрепен към предната броня, вместо под нея, а на дръжката на капака на багажника бе дадена различна форма. Тъй като предната престилка също е адаптирана към дизайн ала S-класа, на моделите от 250 до 280 Е - заедно с техните еквиваленти Coupe – губят двойната предна броня. Единствените седани от сериите, които продължават да се открояват визуално от другите варианти бяха 280 и 280 Е, тъй като дизайнерите им оставили дългата задна броня.
Нови четири цилиндрови двигатели са били част от промените на модела. От есента на 1973 двигателя OM 616 (48 kW/65 к.с.) монтиран в 240 D е топ двигателя в дизеловата гама на модела. 2,3-литровата версия на M 115 с мощност от 81 кВт (110 к.с.) е агрегата зад новия модел 230.4, който замени 220-ката. Добавката ".4" в наименованието на модела на новия 230 стана необходимо, тъй като шест цилиндровия вариант със същата кубатура продължи да се произвежда в гамата. За да се направи точно разграничение, Mercedes-Benz вече предлага този оригинален 230 като модел 230.6.
Световна премиера на пет-цилиндров дизелов двигател в лек автомобил
През юли 1974 компанията от Щутгарт окончателно определени стандарти за пореден път в развитието на дизеловите технологии: 240 D 3,0 на серия 115 стана първият в света пет цилиндров дизел монтиран на кола. Двигателят OM 617 е бил проектиран като пред-камерен с 3-литров работен обем; агрегата генерира 59 кВт (80 к.с.) при 4000 об./мин и има въртящ момент от 17,5 mkg при 2400 об./мин.
С ускорение от 0 до 100 km/h за 19,9 секунди и с максимална скорост от 148 km/h, 240 D 3,0 завладя сектора на дизеловите автомобили. В действителност, монтирането му в седан предизвика голямо оживление, това се оказа най-бързият дизелов автомобил в света. До 1974 дизеловите двигатели с пет цилиндъра се виждат в употреба само в камиони, както и в стационарни двигатели. Но двигател, като това е новост в лек автомобил. Той позволява на Мерцедес-Бенц да прескочи ограниченията срещнати от лек автомобил с четири цилиндров дизелов двигатели, като развие характеристиките на значително по-високо ниво.
Тъй като тук се използва пневматична система за гасене на двигателя вместо механично устройство този 2,4-л двигател агрегат сега може да бъде изгасен чрез стартерния ключ. Двигателят на 240 D 3,0 също така може да бъде стартиран чрез завъртане на стартерния ключ, а не чрез манивела както в миналото – това е ясно доказателство за повишен комфорт и удобство. В сравнение с други дизелови коли, 240 D 3,0 се представя много добре по отношение рафинираност, комфорт и икономия. Разход на гориво е 10,8 литра дизел на 100 километра (21,75 mpg - мили за галон). И така тази кола прокарва бляскава пътека за бъдещия успех на колите с дизелови двигател. Mercedes-Benz инсталирали пет цилиндровия дизел и в други модели, започвайки от 1978 например с S-Клас 300 SD (116 серия) като износ за Северна Америка, както и експериментални C 111-IID.
1976: Прощаване с класиката
През януари 1976 Мерцедес стартира серия W123, правоприемник на "Щрих 8". Производство на серии 115/114 не е прекратено обаче веднага и продължава за цяла година до декември 1976 година. Причината за това паралелно производство беше дълго време за доставка на нови W 123 и продължаващото силно търсене на доказаните "Щрих 8". По-специално от таксиметровите компании, подредените седани на тази серия са идеални за този тип услуги. Такси индустрията се радва на особено близки отношения с тази моделна серия. Като популярни таксита седаните на "Щрих 8" помогнаха за промяна на цвета в Немската таксиметрова индустрия от черно към светла слонова кост (код RAL 1015), предвидени за нови таксита през 1970.
"Щрих 8" остава любим седан за много години не само с немски таксиметровите шофьори. Мерцедес Бенц е записал най-големия известен, регистриран пробег при експлоатация като гръцко такси, 240 D от 1976 собственост на таксиметровия шофьор Григориус Сачинидис (Gregorios Sachinidis) от Солун, който е направил 4,6 милиона километра с тази кола в периода 1976-2004. От 2004 тази кола принадлежи на сбирката на Mercedes-Benz в музея в Щутгарт. Колите, като това такси световен рекордьор допълнително подчертава репутацията на "Щрих 8" като неразрушим и надежден бегач на дълги разстояния. Уважението и признанието от съвременниците на "Щрих 8" могат да бъдат чути и днес в сдруженията на ентусиастите на пред-класическите и класическите коли серии 115 и 114.
Технически пионер и бестселър
Вторичният ефект на първия самостоятелен модел от средния клас на Mercedes-Benz се отрази добре не само върху полаганите грижи за класически автомобили: колите от серийте ESF (Експериментална безопастна кола) на Daimler-Benz Research – центъра за научни изследвания на Daimler-Benz, с които технологии като анти-блокираща спирачна система (ABS) и въздушна възглавница са били тествани и изследвани, те са пробвани основно на "Щрих 8" като тестови модели ESF 05 (1971) и ESF 13 (1972). По този начин средния клас коли от Щутгарт подпомага през 1970-те години развитието на ключови елементи на активната безопасност които се прилагат в автомобилите и до днес. По този начин "Щрих 8" стана пионер на бъдещи нововъведения серийно производство. В края на производството си, гамата от двигатели за "Щрих 8" варира от базовите мотори до топ двигателите за моделите на върха на гамата 280 Е(1972) и 240 D 3.0 (1974). Това разнообразие е от ключово значение за успеха на "Щрих 8", който се утвърждава като гъвкав модел, способен да удовлетвори и най-взискателните водачи. Всичко на всичко, от 1968 до 1976 почти два милиона броя от двете серии са били произведени. Това е брой почти равен на броя на превозните средства, произведени от Mercedes-Benz от всички серии пътнически автомобили на марката от края на Втората световна война до 1968.
Пресата за серии 115/114
auto motor and sport, Германия, брой 8/1968, пише за габаритите на 115 и 114 серии: "Външните пропорции на колата отнесени към багажника и купето са разпределени много по-разумно в новата кола. Това е много голямо предимство при паркиране – колата действително успява да се справи със средния размер паркинг пространство в Централно европейските градове. Големия багажник не е само теория: с 510 кг допустим полезен товар като може да се използва пълноценно изцяло."
auto motor and sport, Германия, брой 8/1968, за пасивна безопасност на "Щрих 8": "Днес почти всеки автомобилен производител се стреми да изгради една особено здрава централна клетка за пътниците и постепенно деформиращи се предните и задните секции, но е справедливо да отбележим, че само някои от тях може да съперничи на шаситата та на Mercedes като здравина и удароустойчивост, като никой не може да ги надмине. "
auto motor and sport, Германия, брой 8/1968, зт четирите цилиндровите дизеловите модели на серия 115: "Големият и траен пазарен успех в продажбите на дизелите се основава на тяхната несравнима пестеливост и техния дълъг живот. Това са нещата който собственика на дизелова кола очаква и получава. "
auto motor and sport, Германия, брой 8/1968, относно качеството на серии 115 и 114: "нищо по тази кола не е "евтино", и тя обръща внимание на този факт всеки ден с надеждна експлоатация."
auto motor and sport, Германия, брой 2/1975, пише за модел 240 D 3,0: "На практика работата на "големите" дизели се разграничава от по-малките четири цилиндрови модели чрез забележимо по-рафинирано представяне. Отделно от това ясно се вижда по-доброто ускоряване, предимно в средни и по-високи оборотни честоти на двигателя, което очевидно е резултат от по-краткото време на впръскване, в резултат от увеличаване на броя на цилиндрите. В допълнение, тук е и впечатлението, че значително намалява промяната в реакции на двигателя между ускоряване и спиране. "
auto motor and sport, Германия, брой 2/1975, обобщава динамиката на 240 D 3,0: "И по магистралата и по пътищата на страната, можете да подържате темпото на най-бързите коли, без много усилия с 3.0-ката – с тази кола ще бъдете задминат много рядко. "
auto motor and sport, Германия, брой 2/1975, пише за шума на пет цилиндровия дизелов двигател в 240 D 3,0: "Разбира се, относително ниското ниво на шум в пет цилиндъровите двигатели също е важно от гледна точка на приятните характеристики на шофиране - от средни обороти нагоре там на практика няма разлика със съпоставим бензинов двигател. "
mot, Германия, брой 17/1970, написа за модели 200 D и 220 D: "Те са технически най-впечатляващи дизелови модели, но и най-скъпите."
auto motor and sport, Германия, брой 15/1974, представи новия 240 D 3,0: "За първи път е бил избран необичаен брой цилиндри за автомобилен двигател - пет, така че, като се започва от 2,4-литровия двигател, увеличаването на работния обем до желаните 3 литра се постига не чрез конвенционални методи на модифициране на буталото и неговия ход, а с добавяне на още един цилиндър. "