Mercedes-Benz W25 наследява Mercedes SSKL - един невероятно успешен модел от 20те и началото на 30те година на 20ти век. Неговият дизайн е инспириран от модела 380, показан на Изложението в Берлин през 1933 година. 32 клапановият, компресорен осем цилиндров редови двигател с два горно разположени разпределителни вала е наистина един авансиран двигател за своето време. Мощността за първото състезание е огромните 354 к.с. Mercedes-Benz W25 дебютира на 3 юни 1934 година на Eifelrenne, пилотиран от Manfred von Brauchitsch. Със стартов номер 20, W25 побеждава в състезанието. Това е първият старт, маркирал раждането на легендарните Сребърни стрели. Общо Mercedes W25 печели 16 победи в Гран При състезания, както и много други.

Mercedes-Benz е трябвало да представи напълно нов автомобил за своето завръщане в Гран При състезанията, без да превишава ограничението за максимално тегло от 750 килограма. Ръководството на Гран При състезанията, AIACR, представят Формула с ограничение на теглото от 750 кг. Това тегло е много по-малко от предишния състезателен автомобил на Daimler, седемлитровия Mercedes-Benz SSK. Разработен през 1933 година и дебютирал на Nurburgring на 3 юни 1934 година, Mercedes Benz W25 е разработен от Daimler-Benz AG под ръководството на Hans Nibel. W25 е изключителен и аеродинамичен, с конзолни облегалки за главата и странично разположени тръби на изпускателната система. С много повече мощност от своите засрамени конкуренти, Mercedes W25 е с компресорен 8 цилиндров редови двигател и мощност от 354 к.с. с невероятно ускорение.
Зад волана е Manfred von Brauchitsch, който става победител в първото състезание - Eifel. Този ден е отбелязан и като раждането на Сребърните стрели (die Silberpfeile - Silver Arrows). В началото W25 е боядисан в бяло, но теглото е по-голямо от ограничението от 750 килограма, което не би допуснало Mercedes W25 на състезанието. Затова отборът започва да мисли за начин, по който да го намали и затова слоя боя е изтърган нощта преди състезанието. Трябва да се отбележи, че въпреки новата разработка при проектирането на колата, довела до намаляне на тежестта на шасито и двигателя грубо наполовина, в сравнение с Mercedes SSK, инженерите на Daimler успяват да извлекат повече мощност от редовия М25 двигател (300 к.с. при SSK).

Mercedes-Benz W25 печели 4 големи състезания през 1934 година - Eifelrennen, Coppa Acerbo, както Испанската и Италианската Grand Prix. През 1935 Luigi Fagioli побеждава в 3 от 9те Гран При на Европа. W25 се състезава до 1937, преди да бъде наследен от Mercedes-Benz.

Още няколко интересни факти:
С настъпването на Национал-Социалистите в Германия се вземат мерки за развитие на икономиката. Раздават се кредити много по-лесно, военната промишленост се разраства, левите профсъюзи са забранени. Daimler-Benz, в лицето на Jacob Werlin имат лично познанство с Германския канцлер Adolf Hitler. С негова помощ Министерството на транспорта е готово да заплати 450 000 Райски марки за производството на Гран При автомобил, с бонус от 20 000, 10 000 и 5 000 за спечелено 1во, 2ро и 3то място. За нещастие на Daimler-Benz, това споразумение е развалено от Auto Union, като стипендията е трябвало да се раздели между двете фирми. Това е 30% от бюджета, направен от Wilhelm Kissel и само 10% от което фактическо е изразходвано всяка година. Накрая новия Mercedes W25 е готов.

Произведен под техническото ръководство на доктор Hans Niebel с Max Wagner - отговорен за дизайна на шасито, Albert Heess и Otto Schilling - разработка на двигателя и Fritz Nallinger - експериментален отдел, наблюдаващ производството и тестването на състезателните автомобили.

Rudolf Caracciola, състезаващ се в отбора на Alfa Romeo през 1932 продава своя 1933 г. автомобил, с който катастрофира в Monaco и преминава в Daimler. Това е добре за новия W25. След няколко дискусии се взема решение, за разлика от Auto Union, да монтират двигателят отпред.
Окачването е напълно независимо с щанги и спирални пружини отпред, чупещи полуоски и елипсовидна траверса отзад. Спирачната система е с хидравлична с барабани.
Още снимки за Mercedes W25.