Когато Mercedes-Benz тип 770 е показан на Автомобилното изложение в Париж през есента на 1930 година, този Grand Mercedes изпреварва всички познати до този момент размери, високо качество и поведение в луксозния клас. Още в началото той поставя нови стандарти в света на луксозните автомобили за заможните клиенти, на посетители и на експертите. С вътрешно обозначение W07 е най-дългата и във всеки аспект най-луксозната. Цената на автомобила е колкото на малка еднофамилна къща, но пък е с компресорен двигател с мощност 200 к.с. и каросерия от Sindelfingen със сензационно оборудване и финиш.
7,7 литров редови осемцилиндров двигател
Двигателят има редица необикновени технически показатели за заможната клентела. Цилиндровия блок е с обем от 7655 см3, редови, направен от здрави на износване материали, включващи хром-никел, алуминий и сива стомана, комбинирани с разпределителен вал и вграден вътрешен картер от магнезиева сплав.
Внимателно балансиран статично и динамично, хромникеловия вал със солидни противотежести се върти на 9 лагера и има прогресивно действащ амортисьор в предната си част, за да осигури мека и тиха работа на двигателя с обозначение M07. Той работи много по-тихо от познатите двигатели със странично разположени клапани.
Клапаните на главата, изработени от сив метал, се задвижват от въртяща гърбица, натискаща мотовилките и кобилиците, контролирани от страничния разпределителен вал легнал в 9 лагера. Двойно камерния карбуратор, акселиращата помпа и помощта при студен старт са най-важните елементи на горивната система, подпомагани от алуминиевия всмукателен колектор, който се нагрява автоматично от изпускателните тръби и термостат, контролиран от клапи за горещ въздух.
Системата за запалване е доказателство за технически финес. Комбинираното електро-магнитно запалване, чийто елементи работят независимо един от друг, осигуряват двойно запалване на свещите от двете страни на двигателя.
Достатъчно мощност от шептящия компресор
Ниската компресия (4,7:1) и дългия ход на буталото осигуряват 150 к.с. при умерени 2800 об/мин и въртящ момент от 40 mkg при 1200 об/мин. Това е достатъчно да позволи на автомобила максимална скорост от 150 км/ч, но все още малко за жадната за мощност клиентела.
Ето защо, допълнително се предлага и компресор на цената на един малък автомобил. Използването на компресори, използвани в състезателните автомобили по това време не са били разпространени, затова с ефективно намаляне на шума се постига свищящ звук в Mercedes 770. За по-добро отнемане на топлината и като символ на положение, компресорния модел е оборудван с ауспухови тръби, обвити в гъвкава метална тръба от дясната страна на двигателния капак. Като цяло, много малко клиенти поръчват автомобила без компресор. С помощта на компресора, двигателят е вече с мощност от 200 к.с. при същите обороти, въртящият момент е повишен на 54.6 mkg при 1500 оборота, а максималната скорост е 160 км/ч. Всичко това допринася този Grand Mercedes да получи прозвището Експреса на пътищата.
Комфорт и сигурност
Сферичната смяна и наклонените зъби на тристепенната скоростна кутия, обвита в алуминиев кожух са други технически решения. Скоростната кутия е с овърдрайв, който може да бъде включен при всяка предавка.
Мощността е предавана от сух двойнодисков съединител, диференциалът е в отлята алуминиева кутия. Отлетият преден мост е от хромникел, а двата моста са захванати с полуелипсовидни пружини.
Двойно действащите хидравлични амортисьори намалят действието от неравностите по пътя, а антивибриращи блокове, захванати на предните пружини намалят биенето на предните колела. Напълно автоматизирана централна система за мазане пренася затоплената от двигателя смазка до всички части на шасито, включително захващането на кардана.
Винтовото управление дава чудесно чувство за пътя. Mercedes 770 е оборудван с дървени или спицови джанти по желание на клиента. Огромните спирачни барабани са надлъжно оребрени за охлаждане и всеки от тях е с вакуумен серво апарат, позволяващ ефективно спиране на 2,7 тонния автомобил. Във взаимодействие с останалите части, цялата конструкция на шасито дава на Grand Mercedes необичаен комфорт на пътуване.
Каросерията от Sindelfingen
Преди представянето на Mercedes-Benz 770, каросериите, направени в Sindelfingen са натрупали известност, например с модела Nürburg, въпреки че и други фирми са изработвали купетата на много Мерцедеси.
Новото в този луксозен автомобил е, че сега всичко се предоставя изцяло – версиите на Pullman, шестместните отворени туристически автомобили, четиривратия Cabriolet D, шестместния Cabriolet F, които всички подчертават престижния характер на Grand Mercedes. Cabriolet B (с 4 прозореца) и С (с 2 прозореца) от друга страна дават на дългото и ниско шаси на 770 спортен характер. Репутацията на майсторите от Sindelfingen се разпространява по целия свят.
Принципно купувачът на Mercedes 770 е можел да има влияние върху финалния резултат както в интериора, така и в екстериора в зависимост от неговия вкус. Не е изненада, че всеки автомобил е носел личния почерк на притежателя му.
Екстериор и външни линии
Характерно на Grand Mercedes е било неговото лице със своя вертикален, леко клиновиден хромиран клетъчен радиатор, обикновено защитен от грил с форма на рибена кост пред него. До радиатора, огромни фарове, закрепени на извити в дъга стойки. Огромният капак преминава към каросерията с подчертана дължина и сравнително ниска линия, с междуосово разстояние от 3750 мм. При всяка версия има достатъчно място за пътниците, още повече имайки в предвид и ширината от 1840 мм. Двойните стоманени брони имат дебел слой гума и ефективно предпазват дългата 5600 мм лимузина от леки удари. Резервните гуми са разположени на предните кланици. Дори има и светлина за заден ход.
След двете промени по шасито през 1934 и 1936 година, предният капак получава хоризонтални вентилационни прорези, подчертавайки преливащите се линии, а калниците са по силно огънати с меки линии. Тръбата за зареждане с гориво е скрита зад задния калник, дъгата за фаровете също е премахната, като по този начин непроменения радиатор и изложен на въздушната струя още по-внушително. В зависимост от каросерията и желанията на клиента, задницата завършва с поставка с кутия за багаж или истински багажник с елегантни, индивидулно и ръчно направени куфари.
Интериор в съвършен лукс
Богатите технически решения имат и своите отражения в централно разположеното инструментално табло от полирано дърво. Приборите включват километраж разграфен до 160 км/ч, отчитащ тотално изминато разстояние, засичане на изминато разстояние, оборотомер, часовник, термометър за градусите на водата, прибор за налягане на маслото, количеството гориво и комбиниран ампер и волтметър. Клаксонът се задейства от кръг във волана, в центъра на който е вграден лост за регулиране на горивната смес, момента на запалването и овърдрайва. Вентилацията е типична за тези дни – вертикален, отварящ се преден прозорец, който в по-късните модели е леко наклонен.
Почти колкото са произведените автомобили, толкова са и тапицериите на седалките – кожа, велур, но и екзотични материали и цветове според клиента. Полирани дървени детайли, вградени пепелници, кутии, вграден бар, вътрешна комуникация с шофьора. И нека не забравяме мощното Autosuper радио с 2 говорителя отпред и отзад, но без стерео ефект. Въздушен подгревател към задните седалки с допълнително подпомагащ електрически нагревател на предното стъкло.
Daimler-Benz произвеждат 119 бройки от Mercedes 770, W07 между септември 1930 и юни 1938 година, от които 42 Pullman седани, 26 отворени туристически, 18 Cabriolet D, 14 Cabriolet B, C и F и 19 шасита. Наследникът вече е чукал на вратата.
Авантгардният дизайн на следващия модел
През февруари 1938 година на Интернационалното автомобилно изложение в Берлин, IAMA, се представя наследникът на Grand Mercedes – моделът W150. Доста обновен, той продължава да се нарича Mercedes-Benz 770, декларирайки изкуството на автомобилното производство с перфекционизъм, инженерна мисъл и авантгардния дизайн на Daimler-Benz.
Перфектният двигател и задвижване
Двигателят е без промени по отношение на огромните си размери, но има доста изменения, документирани и в неговото ново обозначение – М150. Картерът е от алуминий, изпускателните клапани са натриево охладени, момента на запалване е автоматичен и водната помпа е твърдо задвижвана от вала на маслената помпа. Трискоростни маслени помпи ефективно осигуряват нужното мазане. Цилиндровият блок и допълненията към него са емайлирани в черно, месинговите тръби и перката са хромирани, а алуминиевите елементи са полирани.
Компресорът вече е стандарт и, както обикновено, се задейства от педала за газта. В атмосферен режим, двигателят с компресно съотношение 6,1:1 е с мощност 155 к.с., а с компресора 230 к.с. Въртящият момент е повишен от 47 mkg при 1900 оборота на 56 mkg при 2000. Максималната скорост е 170 км/ч. Напълно сихронизираната четиристепенна скоростна кутия е с допълнителна скорост, инсталирана в диференциалната кутия, която може да се включи при всяка скорост. Неудобна за използване и ненужна за подобряване на динамиката, тази конфигурация е заменена през 1939 година от петстепенна скоростна кутия, при която петата предавка е като овърдрайв. Силата към нея се предава от подсилен еднодисков съединител.
При специални изисквания се предлага и двигател с компресия от 7,2:1, двойно камерен карбуратор и два компресора. Мощността е 160 к.с. при атмосферен режим и 400 к.с. при работа на двата компресора, и при двата случая при 3600 об/мин. Максималната скорост е между 180 и 200 км/ч. Само 5 такива автомобила са били произведени.
Тръбна конструкция на шасито, индивидуално окачване на колелата и хидравлични спирачки
Напълно нови са шасито и мостовете, а спирачките са с още по-добър захват. Рамата е с 2 странични тръби захванати с 6 между тях за здравина на усукване, наподобявайки стълба.
Предните колела са с индивидуални пружини, които лежат върху долните носачи наподобяващи буквата А, разположени успоредно.
Истинската изненада е новото задно предаване, което е от двойночупещи се полуоски и с дизайн на принципа на Де Дион.
МБ го наименоват " странично-устойчиво, успоредно задвижване на гумите"
Тя има постоянна кривина и форма, и е оборудвана с V образна стабилизираща щанга против люлеене, свързанa с гумени втулки към средата на кръстосаната рама на моста. Диференциала е хванат за задната рамка на три места с гумени тампони. Задното окачване също е с пружини, от 1939 те са двойни една в друга.
Ефективните спирачки от първия Mercedes 770 са адаптирани към по-високата мощност и тегло на новия модел (до 900 кг), като сега са хидравлични и отново с вакуумно серво усилвател. Всяко колело има 2 спирачни цилиндъра, всеки действащ на отделна спирачна челюст.
По-голям, но по-нисък
Еволюционният Mercedes 770 е удължен с 40 сантиметра до 6 метра, междуосието са гордите 3880 мм, а ширината е пораснала с 23 сантиметра до респектиращите 2,07 метра. Следвайки модата, цялостната височина е намалена с 3 сантиметра. Радиаторът е вече леко наклонен. Моделът е предлаган като Pullman седан с преграда от шофьора, отворен туринг и Cabriolet D и F. Специалните желания биват изпълнявани, като всички версии могат да се поръчат и като бронирани. В този случай производственото обозначение е W150 II и автомобилъt тежи не по-малко от 4800 килограма, като максималната скорост е ограничена на 80 км/ч, поради специалните издържащи на куршуми гуми.
Mercedes 770 W150 е произведен в 88 екземпляра от фабриката в Sindelfingen до средата на 1943 година. Сервизно обслужване е било възможно до края на 1960те години, а някои от тях все още са запазени в музеи и в частни колекции.
Всички снимки на Mercedes-Benz 770 - Grand Mercedes