Първият в света лек пътнически автомобил с постоянно задвижване на всички колела е произведен от Daimler-Motoren-Gesellschaft през 1907 година. Това е моделът Dernburg-Wagen с проект на Paul Daimler.
Първият автомобил със задвижване на всички колела е произведен от Daimler-Motoren-Gesellschaft (DMG) през 1907 година. Dernburg-Wagen, както е познат има дори управление на всички колела. Той е наречен така на името на Държавния секретар на Колониалните служби Bernhard Dernburg, изминал много километри в автомобила през следващата година.
Фактически, историята на фирмата със задвижване на всички колела започва малко по-рано – през 1903 година, когато Paul Daimler създава няколко скици за тази технология. Първият такъв автомобил е показан през 1904 и бързо е последван от други. От тогава се знае и, че автомобилите със задвижване на всички колела (AWD) имат по-добро сцепление и са по-сигурни.
През годините тази технология е използвана във всякакви видове превозни средства от Mercedes-Benz, както леки, така и тежки, от микробуси до огромни камиони. Някои от тези модели, например Mercedes G-класа или Unimog са достигнали до легендарна репутация в целия свят и могат да се срещнат навсякъде по планетата. AWD се използва често и в наши дни дори по нормални пътища, като например системата 4MATIC на Mercedes-Benz.
Dernburg от 1907
Когато дава поръчка в началото на миналия век, Германската Колониална Служба знае прецизно какво да очаква от Daimler-Motoren-Gesellschaft (DMG): надежден автомобил, който ще издържа на дълги пътувания по непостроени пътища без оплакване, като същевременно предлага подвижността на моторните средства щедро демонстрирани в началото на миналия век.
Инженерът Paul Daimler, син на създателя на компанията е отговорен за дизайна на новия автомобил, който накрая е произведен във фабриката в Berlin-Marienfelde през 1907 година. Този AWD е базиран върху шаси на тежкотоварен автомобил на DMG и е с междуосово разстояние от 4 метра и ширина от 1,42 метра. Клиренсът от 32 сантиметра не е нещо необичайно за времето си. През 1908 година "Allgemeine Automobil-Zeitung" (AAZ) пише относно дизайна на този Dernburg – Всички големи пречки по пътя са преодолими със здравия преден и заден мост, а обикновено слабо защитената скоростна кутия е добре затворена със стоманена защита между напречните греди.
Автомобилът се предлага на пазара срещу 34 750 марки. Той е оборудван с каросерия, предлагаща 2 места на шофьорската пейка и 4 отзад. 
Само задните пътници имат врати и стъпенки, за да се изкачи височината от 1 метър от земята. Удължен почти до предницата и монтиран на 8 пръта е сенника, който предпазва шофьора от заслепяване при залез слънце. Стойката за багаж и монтирана отзад, както и такава за допълнителен багаж на покрива. Чергилото на покрива се спуска от двете страни, като предпазва пътниците от вятър и пясък.
С дължина от 4,90 и височина от 2,70 метра включително покривната конструкция, величествения автомобил тези 3,6 тона с пълен товар с всички спицифицирани от Колониалната служба оборудване като силен съединител, допълнителни туби с бензин и резерви за охлаждане за тропическите условия, резервни части и инструменти.
Четирицилиндровият двигател на Dernburg-Wagen работи мъжки, доставяйки значима мощност от 35 к.с. (26 кВ) от 6,8 литров обем при 800 оборота в минута и максимална скорост от 40 км/ч по бетонирано шосе. По отношение на изкачването, то е възможно благодарение на системата AWD дори до 25%. Задвижването към всичките колела се предава чрез сложна механична система. Лост, свързан до централно разположената скоростна кутия, която има 4 предни и една задна предавка. От там карданите предават момента към диференциалите на предния и задния мост, които чрез конусни зъбни колела предават движението към колелата.
Конструкторът Paul Daimler взема специално внимание да запази задвижваните компоненти от пясъка във въздуха. Много от съединенията са уплътнени с консистентна смазка, а предният мост е бил истинско предизвикателство. Очакваните тежки удари по него и ситния пясък са причина да не могат да се използват обичайните защити на зъбните им колела, както и телескопичната система, която следва движението на управлението. Daimler покрива уязвимите компоненти със здрав, цилиндричен кожух, но това ограничава максималния ъгъл на завиване до само 23 градуса. Затова и автомобилът получава и управление на задните колела, което му позволява приемлив кръг на завиване. Задните колела са също капсуловани като защита от пясъка. Позитивното в тази конструкция е, че компонентите на предния и заден мост, включително диференциалите, колелата и спирачките са идентични, което опростява доставката на резервни части.
Солидните метални джанти на Dernburg-Wagen също предпазват механичните компоненти и барабанните спирачки от пръстта – по това време колела с дървени (и по-рядко с метални) спици са били често използвани, но те биха допуснали пясък в задвижващите компоненти. Колелата със спици практически не биха помогнали на автомобила да се освободи ако затъне в пясък.
Металните колела са обути в пневматични гуми с размер 930х125, което е друго необикновено решение, тъй като плътната гума е много по-използвана по това време. Вероятно Paul Daimler прави своя избор, за да помогне на твърдите листови ресьори в тяхната работа, поради голямата тежест на автомобила. Както обикновено за времето си, само задните гуми имат грайфер, докато предните са гладки. Вентилите са разположени от вътрешната страна, за да не бъдат незащитени от повреда.
Охладителната система на Dernburg-Wagen е специално конфигурирана за работа в тропически условия с голяма охлаждаща се повърхност, голям кожух около цилиндрите и много повече охлаждаща течност – цялата система събира 140 литра. Като допълнение към предния радиатор е монтиран и втори пред преградата на шофьора, извит във формата на копито от край до край, изложен на въздушната струя. И двата радиатора са свързани чрез странично монтирани водни резервоари и загрятата вода е трябвало да премине през всички тръби преди да охлади отново цилиндровите глави. 
Дори в дълбок пясък и скорост от 8 км/ч, охладителната система се представя чудесно по време на едночасовия тест – пише репортерът на Allgemeine Automobil-Zeitung" (AAZ).
В края на март и началото на април 1908 година автомобилъ е подложен на 1677 километров тест в Германия. Маршрутът започва от Berlin-Marienfelde до Stuttgart-Untertürkheim и обратно. Untertürkheim е достигнат на четвъртия ден сутринта и четири дни след това автомобилът се завъща обратно в Marienfelde. Маршрутът включва и офроуд етапи.
В доклада на Колониалната служба е написано – В прясно изорано поле с наклон между 5 и 10 % автомобилът се справи безупречно. Близо до Wittenberg автомобилът беше вкаран в пясъчна кариера, в която той затъна до мостовете, но и успя да се освободи лесно, въпреки наклона от 20 и 21%. В гората Thuringian възвишение с височина от около 150 метра е изкачено по каменистите, усукани и тесни пътища с наклон от 20% без никаква трудност. Дори управлението, което беше присъщо трудно поради задвижването на всички колела се доказа.
През май 1908 година автомобилът е транспортиран до Swakopmund в Африка на борда на “Kedive”. Държавният секретар на Германската Колониална служба, Bernhard Dernburg (1865 -1937), го получава на лично разположение в Германска Югозападна Африка месец по-късно. Неговата задача е да координира и подобрява отношенията между колониите и родината. Като резултат на неговите пътувания, автомобилът получава прякора Dernburg-Wagen години по-късно. По същото време тези пътувания служат като генерален тест на моторното средство за транспорт в колониите и за тази цел AWD “Dernburg” е придружен от други автомобили със задно предаване от Benz и Daimler, а именно седемместна бронирана кола от Benz и три камиона от Daimler.
Авторът на доклада по време на пътуването с Dernburg го описва така: „600 километровият участък от Keetmanshoop през Berseba до Gibeon и после от Maltahöhe, Rehoboth до Windhoek бе взет за 4 дена без инцидент. Това спести много време, защото обикновено времето, необходимо да се измине това разстояние е 12 дена върху кон..... И официалните лице можеха да използват мобилните комуникации... Когато автомобилът возеше държавният секретар Dernburg, той возеше и полеви телефон, който можешпе да се включи в телеграфните жици навсякъде по пътя.”
В постоянна служба в полицията
Последвайки това пътуване, автомобилът е направен достъпен и за полицията в Германска Югозападна Африка, като транспортно средство за постоянна употреба. Попълван е подробен дневник, показващ например че автомобилът е изминал около 10 000 километра в началото на 1910 година. Шофьорът на автомобила, който е и монтьора му, е изпратен от Daimler-Motoren-Gesellschaft заедно с автомобила – нормална практика по това време. И тъй като автомобилът принадлежи на полицията, без много упорство шофьорът Paul Ritter е произведен в полицай. Следвайки Dernburg, Ritter остава в страната, за да се грижи за автомобила, завръщайки се често до Marienfelde за да взема резервни части и да се обучава в ремонта. Детайлите, които са познати от Dernburg показват за инженерните умения на Paul Daimler, който проектира автомобила според изискванията. Всяка част е мислена внимателно, така че в Dernburg да няма компромиси относно главната му задача – да се движи по терени без пътища. Затова и пътуването, при което се тества автомобилът не минава толкова гладко, колкото всички замесени в него биха искали. Това е поради високото му тегло, следствие на изискванията на Колониалната служба, означаващо много спуквания на пневматичните гуми. Цифрите за според водения дневник са следните – за 10 000 километра изминати до началото на 1910 година са използвани 35 външни и 27 вътрешни гуми. Експериментите с плътни гуми са неуспешни, тъй като силите върхи колелата са толкова много, че просто ги разрушават.
AWD доказва своето предимство върху пясъчни повърхности, където се представя много по-добре, сравнен с камионите със задно задвижване. Въпреки това, след подробно инспектиране, полицейския началник пише препоръка, с която изисква автомобилът да се преустрои само със задно задвижване – много от компонентите за AWD са твърде комплексни и трудни за поддръжка и ремонт. Тази преработка наистина се осъществява, но прецизните части и как е станало не са били записани. СЪщо няма данни как автомобилът е използван през Първата Световна война. След нея и след Германския колониализъм, всички следи на Dernburg са загубени – съдбата му остава неизвестна. Paul Ritter, шофьорът и монтьорът на автомобила, се завръща в Marienfelde през 1919 година, където отново е назначен в Daimler-Motoren-Gesellschaf.
Технически данни:
Двигател: Daimler, 4 цилиндъра, редови, 2 клапана на цилиндър, 2 странично разположени разоределителни вала. Обем 6786 см3, отвор на цилиндъра/ход на бутало 120х150 мм, мощност 35 к.с. /26 Кв при 800 об/мин
Запалване: Магнитно електрическо с контакт. Daimler бутален карбуратор с центробежен регулатор.
Охлаждане: предно разположен радиатор с вентилатор, допълнителен радиатор във форма на подкова пред шофьора, свързани с вътрешни водни резервоари. Обема около цилиндрите е повишен до 28 литра, а цялата течност в циркулация е 140 литра.
Задвижване: Постоянно задвижване на всички колела, чрез зъбни колела. Разпределение 50:50 отпред/отзад. Съединиттел – алуминиев конусен. Трансмисия – ръчна с 4 предавки напред и една задна.
Защита: Всички части по задвижването са защитетни от пясък във въздуха – двигателят и трансмисията.
Шаси – право, пресована метална рамка. Преден мост – неподвижен върху листови ресьори. Заден мост - неподвижен върху листови ресьори
Спирачна система – Водно охлаждани външно свързани спирачки отпред, задействани чрез педал, външно свързани спирачки отзад, задействани чрез ръкохватка и лостове.
Управление – винтово на всички колела
Колела – никелова стомана, обшити с ламарина. Гуми – размер 930х125
Размер и тегло – междуосие 4000 мм, Следа отпред 1420 мм, Клиренс 320 мм, Обща дължина 4900 мм, Ширина 2000 мм, Височина 2700 мм, Тегло 3600 кг.
Максимална скорост 40 км/ч, Изкачване 25%, Разход гориво 25 л/100 км, Цена 1907 година – 34 750 марки. Брой произведени – 1.
Всички снимки на Daimler-Dernburg-Wagen