Пионерите в автомобилните технологии. Кое е изобретателят? Този въпрос обикновено става повод за дискусии - както сред професионалните кръгове, така и сред приятели, събрали се на чаша бира и сладки приказки... След погледа, който хвърлихме в автомобилните архиви се оказа, че някои изобретения са доста по-стари, отколкото повечето хора са склонни да предполагат.
Двигател V16
Короната на двигателостроенето. Съвършенството на равномерната работа. Забележително произведение, създадено за най-богатите и най-силните на този свят, които желаели да демонстрират просперитета си дори след световната икономическа криза през 1929 г. Именно за тези хора е бил предназначен топмоделът на Cadillac, излязъл на бял свят през 1930 г. - с 7,4-литров V16 и напълно синхронизирана предавателна кутия. Мощността - 165 к. с, на огромната машина може да се окачестви като скромна от днешна гледна точка, но благодарение на нея престижното возило успявало да постига максимална скорост 160 км/ч, която по онова време се оказва респектираща. След десетгодишен период на производство Cadillac се отказват от шестнайсетцилиндровата схема и до ден днешен използват осемцилиндрови V-образни мотори в своите модели.
Затова пък VW твърдо имат намерение да възродят гигантизма още през септември (2005 г.) „шестнайсетакът" в техния Bugatti Veyron ще развива максимална мощност от 1001 к. с. и по последни данни ще позволява постигането на максимална скорост над 370 км/ч. Първият в света V16 е 7,4-литров е с мощност 165 к. с. и работи под предния капак на Cadillac от 1930 г.
Електрозадвижваните странични стъкла: Buick
Голямо въртене падаше преди години... Всъщност в продължения на десетилетия - от момента на изобретяването на автомобила, та чак до края на 80-те години на XX в. От този момент нататък грижата за сваляне и вдигане на стъклата на европейските автомобили постепенно започна да се поема от електрозадвижващите механизми - разбира се, първо при моделите от луксозния и висш сегмент от пазара, а в самото начало и срещу доплащане. Имаше дори момент, в който особено търсени бяха комплектите за допълнително вграждане. Американците без съмнение са смятали досадното въртене за особено неприятно занимание, защото при тях първият механизъм за електрозадвижване се появява още през 1938 г, когато гениалният дизайнер на GM Харли Ърл вгражда такова устройство в своя Buick Y. През 50-те години на миналия век електрозадвижваните странични стъкла се превръщат в част от серийната комплектовка преди всичко на моделите на Cadillac и Buick със задължителните за онова време хромирани метални бутони за управление.
Хибридното задвижване: Фердинанд Порше
Опитайте се да познаете кога по улиците се е появил първият автомобил с хибридно задвижване, способен да пътува както с електромотор, така и с помощта на двигател с вътрешно горене. Дали това не бе първият Toyota Prius, който излезе през 1997 г.? Или пък не - нали Audi показаха своя 100 Avant „Duo" седем години по-рано? И този отговор обаче не е верен, защото истинският изобретател на хибридния автомобил се нарича Фердинанд Порше - гениалният инженер, който още през 1902 г., когато е едва 27-годишен, демонстрира пред обществото своя Mixte-Wagen. Возилото всъщност е един. четирицилиндров Daimler, в който с помощта на виенския производител на каляски и файтони Лудвиг Лонер, младият Фердинанд инсталира акумулатори, генератор и два вградени в главините на предните колела електромотори. Mixte позволявал при спрян двигател с вътрешно горене пътуването да продължи с помощта на енергията от двата акумулатора. Автомобилът е напълно функциониращ прототип, с който децата на Луизе (по-късно Пиех) и Фери Порше ежедневно пътували до училище.
Климатичната инсталация: Studebaker
Когато повечето европейци са се радвали на наличието на отоплителна система в автомобила си, американците вече са ползвали удобствата на напълно климатизираното вътрешно пространство със система за охлаждане на въздуха. Първата серийно инсталирана климатична инсталация вижда бял свят към края на 30-те години на XX в. в модела Commander на Studebaker, a в Европа приятният хлад се появява чак през 1961 г., когато Mercedes оборудват с климатик своя 300 SE. Днес климатичната инсталация е нещо напълно нормално дори при градски дребосък като Smart ForTwo.
Директното впръскване на бензин: Gutbrod
Mercedes биха си приписали с най-голямо удоволствие заслугата за внедряването на първата система за директно впръскване на бензиново гориво. В крайна сметка именно с подобна система може да се похвали техният легендарен и световноизвестен Mercedes 300SL от 1954 г. За съжаление обаче щутгартският пионер в автомобилостроенето е изпреварен с цели две години от „джуджетата" Gutbrod и Borgward, чиито модели Superior и Goliath използват именно такава хранителна система. Вярно е, че в тези случаи технологията с директно впръскване е носела повече неприятности, отколкото удоволствие от шофирането, тъй като нито управлението, нито изпълнителните механични модули на системата са били достатъчно зрели, фактите обаче си остават факти. Едва към края на 90-те години японците от Mitsubishi успяха да възродят този принцип с тяхната GDI технология, приложена за първи път в модела Carisma, a днес все повече и повече автомобилни фирми се насочват към системите за директно впръскване на бензин. Сериозен прогрес напоследък бележат VW, чиито нов Golf GTI също разчита на предимствата на директното впръскване FSI. При Gutbrod Superior за задвижване се използва двутактов двигател с директно впръскване.
Вътрешното огледало срещу заслепяване: Mercedes
Още прочутият Mercedes 180 с понтонна самоносеща каросерия разполага с огледало срещу заслепяване.
Тъмно е, вали, а водачът на автомобила зад вас не си е регулирал правилно светлините... Безмилостният заслепяващ блясък в огледалото за обратно виждане е не само нещо безкрайно досадно, но и изключително опасно за безопасността на движението. Още в началото на 50-те години на XX в. обаче, един находчив инженер от Mercedes създава вътрешно огледало с механизъм против заслепяване - достатъчно е само да натиснете леко малко лостче в рамката на огледалото и досадният блясък изчезва. Разбира се, при много от днешните претъпкани с електроника автомобили това става напълно автоматично, пък и предните светлини днес са доста по-добре настроени отпреди...
Темпоматът: Chrysler
Премествате лоста на автоматичната трансмисия в позиция „D", отпускате се на седалката и изминавате следващите 3000 мили с постоянна скорост от 88 км/ч... Едва ли някой би се учудил от факта, че устройството за поддържане на предварително зададена скорост, известно като темпомат, е американско изобретение. Пионери в това отношение са Chrysler, които предлагат тази доста комфортна „екстра" още в своя модел Imperial от 1957 г. По това време електронните сензори все още не са изобретени, поради което системата действа на електромеханичен принцип и не разполага с познатите днес удобства като автоматичното доускоряване до зададената скорост след принудително намаляване. Първият Mercedes c темпомат е създаден почти 20 години по-късно -става въпрос за топмодела Mercedes 450SEL 6.9, който е преди всичко за износ. За САЩ, разбира се...
Турбодизелът: Mercedes
Идеята за буквално „надуване" на мощността се ражда доста отдавна, а още през 1961 г. се претворява на дело под формата на задвижвания от отработилите газове турбокомпресор на Oldsmobile F 85 Jetfire. Окончателният пробив на турбокомпресорите при бензиновите автомобилни мотори идва с представянето на Porsche 911 turbo през 1975 г, но специалистите в областта на двигателостроенето отдавна знаят, че турбокомпресорът е много по-подходящо средство за разгръщане на предимствата на дизеловите агрегати. По онова време това съчетание вече се прилага успешно в товарните автомобили, а при серийните леки коли турбодизелът се появява за първи път през 1978 г. - под формата на предназначения само за износ модел Mercedes 300SD Turbodiesel. Върховото ниво на технологиите в тази област в момента бележат BMW с тяхната система за каскадно пълнене с два различно големи турбокомпресора – малък за ниските и по-голям за високите оборотни режими. Благодарение на тази система дизеловата „петица" 535d притежава почти сравнима с тези на М5 динамични характеристики. С помощта на каскадата от два последователно свързани турбокомпресора трилитровият дизел на „петицата" на BMW успява да постигне максимална мощност 272 к. с. и невероятна стойност на въртящия момент 560 Нм.
ABS: Jensen
Писъкът на гуми и неконтролираното носене по асфалта след натискане на спирачния педал оставят ясни черни следи, които говорят за скоростта на движение на автомобила, както и за степента и момента на употреба на спирачната система от страна на водача, И досега те се използват при много от експертизите на пътните инциденти. Междувременно обаче електронната антиблокираща система ABS настъпва настойчиво и днес е част от серийното оборудване на почти всички нови модели автомобили. Най-голямото предимство на ABS е предлаганата от нея възможност автомобилът да остане управляем в режим на спиране, а пионерът в нейното серийно прилагане е малката английска фирма Jensen, която я използва през 1967 г. Опити с подобна хидравлична система правят французите от Voisin още през 1920 г., но истинският пробив в серийното автомобилостроене идва благодарение на разработената съвместно от Mercedes и Bosch ABS, която излиза на пазара през 1978 г. и се вгражда в модели на Mercedes, Audi и BMW.
Предният спойлер: Datsun
Първият сериен автомобил с преден спойлер е излезлият на пазара през 1969 г. Datsun 240 Z.
Няма друг елемент, който да променя повече физиономията на един автомобил от изработената от черна пластмаса пластина и няма по-лесен начин да бъде придадено спортно звучене на даден модел от предния спойлер. Теоретично поставените под ъгъл спрямо насрещния поток елементи би следвало да подобряват аеродинамиката и по този начин да спомагат за постигане на по-висока скорост. Първият автомобил, появил се на пазара със серийно инсталиран преден спойлер бе дебютиралият през 1969 г. Datsun 240 Z, а седем години по-късно това украшение вече бе неразделна част и от компактния спортист Golf GTI. Днес дизайнерите са далеч по-сдържани и когато се налага употребата на такива аеродинамични елементи, най-често използват интегрирани в предната броня решения.
Разделно сгъващата се задна седалка: Fiat
Днес асиметрично разделените и сгъващи се задни седалки са нещо, без което не може да мине нито един претендиращ за актуалност автомобил от малкия клас, SUV или комби модел. В стандартното оборудване на всички съвременни автомобили е включена минимум възможността за разделно сгъване на двете части на облегалката, а това удобство постепенно се налага и при класическите три-обемни седани с отделно багажно пространство. В неразделен вид облегалката на задната седалка може да се сгъва още при практичното Renault 4 през 60-те години, но предимствата на разделянето са открити за първи път от Fiat при техния 127 Sport, появил се на пазара през 1978 г. Най-голямото удобство, предлагано от тази по-гъвкава схема безспорно е възможността за едновременен превоз на големи предмети и пътник на задната седалка.
Навигационната система: Honda
Местоположението се установява с помощта на спътниковата мрежа GPS (Global Positioning System), водачът се движи под наставленията на електронно синтезиран глас, а на цветния дисплей пред него се вижда нагледно изображение на маршрута с визуални команди за извършване на съответните маневри... Преди трийсет години всичко това несъмнено е звучало като откъс от научнофантастичен роман, но днес навигационните системи вече не са нещо необичайно дори в компактния клас. Електронната навигационна система Gyrogator на Honda в модела Accord датира още от 1983 г. (само за японския пазар), през 1987 я последва пътеводителят на Toyota, през 1994 г. електронният лоцман намери място в модел на BMW, a Mercedes започна да вгражда такава система през следващата 1995 г.
Японската версия на модела Accord на Honda се предлага с навигационна система още от 1983 г. Днес на един DVD диск може да се побере цялата европейска пътна мрежа като дигиталната карта с мащаб, който може да достигне до 1:50.
| Вижте още: |