Качествени критериии вискозитетен клас - Нормативи
През 1911 г. дружеството на американските автомобилни инженери (SAE) създава първата стандартизирана система за описание на вискозитета на маслата, в която са включени шест „зимни" класа (от 0W до 25W) в зависимост от проникващите свойства (течливостта) при ниски температури и пет летни класа (20-60), определящи поведението на маслото при температура от 100 °С. При всесезонните масла формулата за определяне на вискозитетния клас е съчетание от двете стойности, показващи вискозитета при ниски и при високи температури. Образно казано, вискозитетът е вътрешното триене на частиците в маслото.
Един начин да се измери вискозитетът е, като проби от масло изтичат в капилярни тръбички под въздействие на силата на тежестта, а в зависимост от количеството, изтекло за определено време, се определя стойността му. Химиците говорят за динамичен, кинематичен и условен вискозитет.
ОЦЕНКА НА МАСЛОТО ПО ЕКСПЛОАТАЦИОННО НИВО
Изключително погрешно е качествата на маслото да се определят само на базата на вискозитетния клас. Както вече видяхме, маслата трябва да отговарят на още много изисквания, като устойчивост срещу окисляване, защита от корозия на металните елементи, мазилни свойства, температури на застиване и прочие. Именно на тази база се създават и квалификациите по експлоатационни качества. Дълго време те се определят само от API, но след това към тях се добавят и европейската систематика АСЕА, както и класификации по подобни критерии на самите компании, като Mercedes, BMW, Porsche, VW и прочие. Във всеки от тези класове се определят оценъчни параметри и гранични стойности, затова всяко масло получава сертификат с оценките по различните системи. Със създаването на модерните турбокомпресорни бензинови и дизелови двигатели с директно впръскване изискванията към моторните масла станаха неимоверно големи и в момента единствено висококачествените синтетични масла могат да покрият най-високите стандарти.
КЛАСИФИКАЦИИ ПО API
В тази система с буква S се означават класовете за бензинови двигатели, а със С - тези за дизелови. На втора позиция всяка следваща буква в азбуката съответства на по-горен експлоатационен клас, като обикновено буквите от бензиновите класове съответстват на по-предна буква в дизелов клас. При наличие на енергоспестяващи свойства маслото се обозначава с абревиатура EC (Energy Concerving), като римската цифра I означава наличие на средни по ниво свойства, а II свидетелства за високи енергоспестяващи свойства. Системата, по която се извършват процедурите, тяхната същност и схемите за оценяване на маслата са динамичен процес, в който освен API се включват представители на големите автомобилни компании, на производителите на масла и на други независими инженерингови предприятия и тестови лаборатории. Периодичните промени имат за цел да създадат актуални спецификации на маслата, съответстващи на модерните дизелови и бензинови технологии. Има много категории, които са излезли от употреба и вече не са валидни. Определянето на спецификациите по API се базира на множество параметри, но в оценъчната система най-важни са защитата от окисляване, образуването на високотемпературни отлагания, пяна, киселини, налепи, ръжда и корозия. Трябва да се отбележи, че при появата на нов клас той автоматично заменя предходния, а ако за някой модел автомобили е препоръчан по-стар, може да се използва масло, отговарящо на по-нова спецификация. Тук ще ви представим само спецификациите от последните години. Всички предхождащи ги - от SA до SG и от СА до СЕ - са излезли от употреба. По-подробна информация можене да откриете на https:// www.api.org/certifications/engineoil/ categories/upload/ShelfCard_English.pdf
S-КЛАСИФИКАЦИИ ЗА БЕНЗИНОВИ ДВИГАТЕЛИ
SH - подходяща за бензинови двигатели, произведени до 1996 г. (излязла от употреба)
Приета е през 1992 г., предназначена за леки и лекотоварни автомобили от моделната 1993 година. Заменя категорията SG, като автомобилите, за които се препоръчва тази категория, могат да използват SH. Маслата, включени в тази категория, имат подобрени миещи, антикорозионни и противоизносни добавки, осигуряващи по-добра окислителна стабилност и подобрени противоизносни характеристики в сравнение с маслата, които задоволяват минималните изисквания на категория SG. Категорията масла SH вече осигуряват сравнително добър контрол срещу нискотемпературни и високотемпературни отлагания, ръжда и корозия.
SJ - подходяща за бензинови двигатели, произведени до 2001 г. (валидна)
Валидна за същия тип автомобили, приета през 1996 г. за моделна 1997 година. При препоръка за употреба на масла SH те могат да бъдат заменени с SJ. Причината да не се използва стандарт SI е за да няма недоразумения със системата SI. Маслата от спецификация SJ имат по-добри параметри спрямо SH по отношение на всички изброени в предишната спецификация качества.
SL-подходяща за бензинови двигатели, произведени до 2004 г. (валидна)
Препоръчвана за същия тип автомобили, приета през юли 2001 г. При препоръка за употреба на масла SJ те могат да бъдат заменени с SL. Маслата от спецификация SL имат по-добри параметри спрямо SJ по отношение на всички изброени в предишната спецификация качества, включително високотемпературни отлагания, и имат намалена консумация.
SM - подходяща за бензинови двигатели, произведени след 2004 г. (валидна)
Препоръчва се за същите типове автомобили; маслата от категория SM изпълняват най-високите изисквания спрямо гореизброените качества, включително изискванията на най-модерните ка-талитични системи.
С-КЛАСИФИКАЦИИ ЗА ДИЗЕЛОВИ ДВИГАТЕЛИ
CF-4 - въведени в употреба през 1990 г.
Превъзхождат маслата от категория СЕ по отношение на разхода на гориво и отлаганията върху буталата. Могат да заменят предписаните масла от категорията СЕ.
CF - въведена през 1994 г., подходяща за дизелови двигатели с индиректно впръскване на горивото.
Може да се използва от двигатели, работещи с гориво с високо съдържание на сяра (над 0,5%). Осигуряват ефективен контрол върху отлаганията по буталото, износването и корозията на съдържащите мед лагери, при работа на двигатели с атмосферно и принудително пълнене. Тази категория масла може да се използва и при условие, че производителят е препоръчал CD или СЕ.
CF-2 - предназначена за двутактови двигатели поради специфичните изисквания спрямо отлаганията върху буталото и пръстените.
CG-4 - въведена през 1995 г. Предназначена за високооборотни дизелови двигатели, работещи с гориво, съдържащо сяра в рамките на 0,05 до 0,5%. Имат подобрени качества по отношение на високотемпературните отлагания върху буталото, износване, корозия, пенообразуване, окислителна стабилност и образуване на сажди. Могат да заменят предписаните CD, СЕ и CF-4.
СН-4 - въведена през 1999 г. Предназначена за високооборотни дизелови двигатели, проектирани да отговарят на въведените през 1998 г. стандарти за емисии и работещи с горива със серно съдържание под 0,5%. Могат да заменят предписаните от предишните CF-4 и CG-4
CI-4 - въведена през 2002 г. Предназначена за високооборотни двигатели, работещи със системи за рециркулация на газовете (EGR), които трябва да отговорят на стандартите за емисии от 2004 г., и за работа с дизелово гориво със съдържание на сяра под 0,5%. Могат да се използват вместо CD, СЕ, CF-4, CG-4 и СН-4.
Забележка: Маслата които могат да се използват и от бензинови, и от дизелови двигатели, имат двойно означение -например SL/CE
КЛАСИФИКАЦИИ ПО АСЕА
Съществуващите конструктивни oсобености и разлики в американските и европейските двигатели карат европейски производители да обединят усилията си да създадат свой общ стандарт. Той става факт в средата на 80-те години и бива наименуван със съкращението ССМС (от „Комитет на автомобилостроителите от Общия пазар). От 1 януари 1996 г. той е наследен от класификацията на АСЕА (Асоциация на автомобилните произволите. в Европа). Последната включва Mercedes-Benz, BMW, DAF, Fiat, Ford of Europe, General Motors Europe, MAN, Peugeot, Porsche, Renault, Rolls-Royce, Rover, Saab-Scan, Volkswagen, Volvo., Европейският технически комитет на производителите на масла и Асоциацията на производителите на маслени материали. Съвместно те създават гранични стойности на изисквания и единна система за мониторинг в общоевропейски център. Класификацията :
АСЕА установява минимално ниво, с което са съгласни всички членове, оставяйки си правото да използват и свои фирмени спецификации с по-високи изисквания по отношение на въведените оценъчни параметри, както и да създават допълнителни такива. Някои от тези параметри се обозначават върху търговския продукт. Според тази система моторните масла се делят на класове - обозначени с А за бензинови двигатели и В за дизелови, когато става дума за леки и лекотоварни автом били, и с Е за товарни автомобили. През 2004 г. категориите А и В се комбинират в обща категория А/В и е въведена нова група категории за бъдещите системи за обработка на газовете, обозначена с Сх. При някои случаи в описанието на всяка rpyпа масла се добавя и двуцифрено число, обозначаващо годината на внедряване и съответното ниво.
A1/B1 - предназначено за бензинови леки или лекотоварни автомобили, специално създадени за работа с нискофрикционни масла
АЗ/ВЗ - стабилни, запазващи вискозитета си масла с високи експлоатационни свойства и/или удължен интервал на смяна, предназначени за мощни бензинови, леки и лекотоварни дизелови двигатели.
АЗ/В4 - стабилно, запазващо вискозитета си масло, предназначено за бензинови и дизелови двигатели с директно впръскване, но подходящо и за предходните приложения.
А5/В5 - същото определение, предназначено да работи с удължен интервал на смяна, за натоварени бензинови и дизелови двигатели, които могат да работят с масла с нисък вискозитет.
С - масла, предназначени за употреба при автомобили с дизелови двигатели с DPF-филтри и бензинови трипътни катализатори,
С1 - масла с нисък вискозитет и ниско съдържание на SAPs, C2, СЗ (намалено съдържание на SAPs) предназначени за работа с новите DPF-филтри.
Класификацията ILSAC е създадена съвместно от американски и японски автомобилостроители, a JASO е японска класификация, отчитаща характерните особености на японските мотори.
Класификации на автомобилните производители
Няколко компании, сред които BMW, GM, Mercedes, MAN, VW, Mack, Caterpillar, създадоха свои собствени квалификационни критерии и изработиха по тях спецификации, които обикновено съответстват на определени нива, намиращи се над тези на API. Такива са например BMW Long Life 04, VW 505.00, MB 229.3. В следващата графика можете да видите сравнение между тези експлоатационни нива.
