Mobil1Химия - СИНТЕТИКА
Първите масла, синтезирани с използване на природен газ или други въглеводородни газове като изходна суровина, са произведени през 20-те години едновременно в САЩ и в Германия, макар че подобни продукти създават още през 1877 г. двама американски химици. През 1929 г. Standard Oil of Indiana, прекръстен по-късно на Amoco, се опитва безуспешно да продава масла, получени в резултат от органичен синтез. Те не предизвикват интереса на никого, за тях няма търсене просто защото още не им е дошло времето. Спонсорираният от американската компания Carbide and Carbon Chemicals Corp. институт Mellon в Щатите също създава синтетични масла, но процесът е по-различен от изобретения от германските химици.
Първата употреба на най-използваните днес като съставка в синтетичните масла линейни алфа-олефини е резултат от усилията на американската компания Gulf Oil (погълната през осемдесетте години на XX в. от Chevron) през 1951 г., първото масло, съдържащо синтетични компоненти (днес определяно като полусинтетично) и продавано на пазара, е дело на френската компания Motul, а през 1968 г. Mobil Oil патентова процес за олигомеризация на алфа-олефини с използването на специална каталитична система. Патентованото право да се нарича „създател на първото продавано на пазара напълно синтетично моторно масло" притежава американската компания Amsoil, която и до днес се смята за производител на едни от най-качествените синтетични продукти. На практика обаче първи широкомащабен производител и дистрибутор на синтетични масла става Mobil със своя Mobil 1.
Въпреки че към края на 80-те години не са малко компаниите, които произвеждат синтетични масла (Mobil, Gulf, Chevron, Amoco, Ethyl Corp., Exxon, Quantum Chemical Corp., Castrol, Uniroyal Chemical, Neste, Texaco и Shell), всъщност на практика употребата им е силно ограничена. Странното е, че много фирми продължават ревностно да утвърждават позициите на петролните масла, а когато огромните предимства на синтетичните стават очевиден факт, успяват бързо да наваксат закъснението оправдавайки го с факта, че са създали „революционни продукти".
Основните „виновници" за по-високата стабилност, корозионна и вискозитетна устойчивост на синтетичните масла са химичните съединения, наречени полимеризирани алфа-олефини, които поради тази причина се превръщат в основен компонент в синтетичните масла и предпоставка за значително по-високо качество. Важна съставка в тези масла са и синтетичните естери (включващи диестери и полиестери), както и алкилираните ароматни и нефтенови въглеводороди, които се добавят в по-малки количества.
Ще оставим сложните органични формули на химиците - важното тук е да споменем, че синтетичните масла са продукти, създадени в резултат от химични реакции на две или повече съединения и също съдържат добавки. Базовите компоненти, които формират синтетичните масла, са „съшити" чрез молекулярно преструктуриране с цел да бъдат достигнати специфични химически и физически характеристики, В този контекст в някои държави, като например САЩ, за синтетични се приемат и масла, получени чрез химическа обработка на нефтени продукти, тъй като реално те също са „модифицирани" до получаване на търсените качества. Чрез процеси на хидроизомеризация и хидрокрекинг (т. е. създаване на разклонени вериги и разкъсване на молекули в присъствие на водород) се получавеат масла, които не отстъпват като качества на базовите полимеризирани алфа-олефини. Нещо повече - компонентите, създадени с използване на процеса на синтез по метода GTL (или така наречения Фигдер/Тропш синтез) на практика по отношение на някои параметри дори ги превъзхождат.
Стандартизираната форма на тези описания звучи така: В така наречената:
Група I
се включват най-слабо обработените минерални масла;
Група II включва повечето минерални масла, които се предлагат на пазара, претърпели са по-сериозни обработки и към тях се прибавят добавки.
Група III
са пак минерални масла, върху които са приложени химически интервенции и които на много места се квалифицират като синтетични или се наричат с компромисното наименование „базирани на синтетична технология.
Група IV включва споменатите полиалфаолефини, които в комбинация с подходящи добавки имат изключително високо качество, устойчивост на корозия, отлични мазилни свойства, стабилен вискозитет и окислителна устойчивост и са изграждащи компоненти на модерните синтетични масла.
Група V се използват основно като добавки. Това са естери и полиестери, които гарантират високо качество на маслата.

Синтетичните масла имат незначителна склонност към образуване на отлагания, защото липсват характерните субстанции, които са техен източник при минералните масла. Температурата на застиване е значително по-ниска, стегнатата кохерентна структура на молекулите им е предпоставка за по-добра термична стабилност и намалена склонност към термично разпадане (с образуване на нагар) и изпарение, поради което нуждата от добавки за запазване на вискозитета е по-малка. По-малка е и склонността към разкъсване на молекулите в резултата от големите сили на натоварване, а молекулната композиция създава предпоставки за намалено вътрешно триене и следователно понижава разхода на гориво и нагряването.