Анализ - ТЕСТОВЕТЕ
Контролът на качеството на смазочните масла в повечето фирми се осъществява чрез лабораторни, моделни, моторни и експлоатационни изпитания. При лабораторните методи се извършват химични, физически и физикохимически анализи, а изследваните показатели са вискозитетът, пламната температура, температурата на замръзване, коксовият остатък, общата киселинност, пепелта, цветът, съдържанието на вода и пр.
При моделните методи се изследват експлоатационните качества на смазочните масла, като антиокислителни, противоизносни, антикорозионни, миещи и т. н. свойства. За целта се създадени методи, които симулират работата на маслата в реална обстановка. Сред тях например са тестовете за измерване на вискозитета при високи температури и натоварвания и следователно при наличие на големи
сили, стремящи се да разкъсат молекулите на маслото. В тази група са и тестовете за загубите при изпарение, за износване (в т. нар. „тест на четирите топки" метални топки се трият интензивно и продължително една в друга в маслена баня от съответната проба, след което се измерва тяхното износване), за установяване на минималната температура, при която маслената помпа може да задвижи маслото и да снабди триещите се части. Третият вид тестове са моторни - при тях пробите се сравняват с еталонни масла, като се измерват динамометричните показатели при работата на стендови двигатели. От особено голяма важност обаче са експлоатационните тестове, при които различни марки автомобили се зареждат с даден вид масло, експлоатират се в рамките на определен пробег и след това се разглобяват и анализират.
Анализи – Цветът на маслото
Обща заблуда е, че цветът на маслото може да послужи като ясен и категоричен индикатор за неговото състояние. В повечето случаи маслото почернява след кратък период на експлоатация. Някои масла могат да останат чисти по-дълго време, но в повечето случаи всички, независимо от условията на експлоатация, почерняват и това е напълно нормално. При дизеловите двигатели маслото обикновено става черно само след неколкочасова употреба. В повечето случаи това става и след смесване с остатъци от старото масло.
Цветът на маслото по никакъв начин не говори за неговите смазочни свойства. Единственият начин те да бъдат определени е чрез сложен химически или спектрографски анализ, като основен приоритет.
За целта части от маслената проба се загряват с волтова дъга до около 8000 °С, а излъчваната при това светлина се разлага на спектрални цветове и се анализира. По този начин се установяват не само експлоатационните свойства и „износването" на маслото, но и състоянието на двигателя и респективно неговото износване. В света съществуват няколко организации, които правят подобни анализи, и тези методи са съществен елемент в стремежа на големите компании, използващи множество автомобили - леки и товарни, - да оптимизират работата на механизирания си парк и да спестят значителни средства. Повече информация можете да откриете на адрес www.wearcheck.com