Добавките
Както видяхме, маслото трябва да изпълнява предназначението си и при наличие на замърсители, като вода, прах, продукти на горенето и на други химични реакции. Голяма част от попадналите в него едри частици се улавят в масления филтър, но по-малките остават в маслото, постепенно влошават качеството му, стават предпоставка за износване и в крайна сметка се превръщат в една от причините за неговата смяна.
Добавките в маслата играят съществена роля за осигуряване на стабилността им при високи температури, противодействат на замърсяването с вода, гориво и вредни киселинни продукти на горенето. Те включват метални и полимерни дисперсанти (от англ. disperce - разпръсквам, разсейвам), антикорозионни и антиокислителни, противоизносни и противозадирни съставки, подобрители на вискозитета и добавки за предотвратяване на формирането на кристали при ниски температури, деемулгиращи и антипенни компоненти. Добавките са скъпи субстанции със специфично предназначение, които се прибавят в точно определено количество за постигане на определен баланс с изключителна важност - дори и малките отклонения могат да променят значително експлоатационните качества на маслото. Количествата и съотношението се определят от производителите след интензивни лабораторни експерименти и динамометрични тестове на двигателите. Точният вид и количество на веществата, които формират присадките, са известни само на производителите, затова няма случай, в който фирмите за масла да препоръчват или адмирират използването на допълнителни добавки - напротив, те смятат, че се нарушава споменатият баланс на внимателно композираните съставки и в крайна сметка могат да се получат нежелани химични реакции и съединения.
За да се предотврати триенето на метал в метал, там където е възможно това да се случи за кратко, се използват съединения на цинк с фосфор - те оформят тънък граничен слой, позволяващ дори кратковременно принудително триене на частите без катастрофални последици. Действието им се основава върху химичното взаимодействие на продуктите от тяхното разпадане с триещите се метални повърхности. Противоизносните и противозадирни добавки обаче не функционират пълноценно при студен двигател, което е една от основните причини за изключително интензивното износване на двигателя при студен старт. Освен това с течение на времето добавките губят свойствата си, което също е една от основните причини за необходимостта от смяна на маслото.
Абразивното износване, причинено от присъствието в маслото на различни твърди частици и продукти на окисляването, се избягва с помощта на филтрите, а действието на по-малките частици се елиминира чрез противоизносни модификатори. Опасността идва главно от възможността частиците да започнат да се слепват и да увеличават размерите си, при което се получават утайки, лакови отлагания и нагар. Така наречените детергенти (почистващи) и дисперсанти (хомогенизатори) се поставят в маслото, за да „неутрализират" тези частици, позволявайки им да циркулират свободно в маслото. Молекулите на добавките са изградени от две основни части - дълги въглеводородни опашки и полярни глави. Опашката поддържа дисперсантите разтворени в маслото, а полярната глава привлича частиците замърсители.
Още една съществена задача на моторното масло е намаляването на отлаганията и предотвратяването на корозивните процеси. Корозивното износване се причинява от киселинни продукти на горенето, смоли и други съединения, които попадат върху буталните пръстени, а специалните добавки се грижат за тяхното неутрализиране. 
Премахването на оловните антидетонатори в бензините и намаляването на нивата на сярата изключително много улесни работата на маслата, но стабилността им си остава ключов въпрос и в голяма степен се определя от склонността към окисляване, на което по принцип се противодейства с антикорозионни добавки, които разрушават веригите на свободните радикали и прекисите, участващи в окислителния процес.
Химиците решават проблемите с противоречивите изисквания към условията на смазване при ниски и високи температури с добавянето на подобрители на вискозитета - полимери с дълги молекулни вериги и молекулно тегло между 10 000 и 1 000 000. Тези молекули притежават способността да се „издуват" с увеличаване на температурата, запазвайки вискозитета на маслото на достатъчно високо ниво при
високи температури.
Наред със споменатите добавки се използват и антипенните, които пречат на маслото да се „разбълбуква", когато коляновият вал и мотовилките го разплискват и загребват от картера. Появата на въздушни мехури значително би влошила ефективната работа на мазилната система. Деемулгиращите добавки пък помагат за отделянето на случайно навлязла вода в системата.
Както казахме, проектирането на целия този комплекс от субстанции е много сложен процес и включва доста теоретична и практическа работа, състояща се в множество лабораторни и динамометрични тестове. Поради това, както споменахме, производителите на масла обикновено работят в тясно сътрудничество с автомобилните компании. Същевременно фирмите, които произвеждат добавки, никак не са много - българската „Приста Ойл" например използва добавки на компании като Lubrizol. Oronite, Infineum и Afton.