{include_content_item 2218} Икономичността започва да се превръща във въпрос на чест дори при пълноразмерните SUV автомобили - новият VW Touareg Blue Motion Technology се впуска в първото си съревнование с обновения BMW X5 x-Drive 30d и особено грижовния към околната среда Mercedes ML 350 Bluetec.
В момента на много от хората, които си купуват масивни всъдеходи, им се налага да потърсят допълнителни аргументи, за да оправдаят избора на точно такъв тип автомобил. Всъщност това е повече следствие на ширещите се в автомобилните среди „зелени” настроения с леко маниакални оттенъци, отколкото на това, че SUV моделите не са в крак с времето. Истината е, че тези машини са тъкмо такива, каквито трябва да бъдат, и това важи в особена сила за случаите, когато задвижването им е поверено на модерни шестцилиндрови дизели, както именно стоят нещата при BMW X5 30d, Mercedes ML 350 Bluetec и VW Touareg V6 TDI.
Например трилитровият редови шестак на обновения BMW Х5 може да се похвали с десет конски сили повече мощност, но независимо от това отделя с 22 грама по-малко CO2 на километър. Touareg V6 TDI Blue Motion Technology отчита точно същата стойност, както и BMW - 195 грама CO2 на километър. Един бензинов Citroën Berlingo 1.6 отделя точно същото количество от вредния газ, само че досега не сме чули някой да го окачествява като надвиснала опасност над околната среда... При ML 350 Bluetec специална технология дотолкова намалява количеството на азотните окиси, че моделът даже успява да покрие критериите на стандарта Euro 6.
Без компромиси
На практика се оказва, че превръщането на огромните возила в сравнително икономични автомобили съвсем не е толкова трудна задача. Докато при малките модели на конструкторите им се налага да се борят буквално с всеки грам, при един едър SUV нещата изглеждат доста по-прости. Например VW бележи с новия си Touareg намаляване на теглото с цели 200 килограма спрямо предшественика. Друг е въпросът, че тази разлика почти се обезсмисля при наличието на свръхразточителната допълнителна екипировка на тестовия екземпляр. Въпросният отчете, меко казано, внушителна собствена маса от 2320 килограма, но е факт, че усещането за солидност при него е още по-силно, отколкото при двамата му опоненти. Това впечатление се бетонира окончателно от вида на интериора, където от VW са се постарали да има от всичко, което се приема за израз на благородство в този клас: разточителни тапицерии от фина естествена кожа, велурени подови постелки, изискани фурнири от ценна дървесина, множество хромирани елементи и тук-там по малко пианолак. На моменти усещането за висока себестойност може би дори изглежда пресилено, но няма и най-малко съмнение за прекрасното качество на материалите и изработката.
Touareg събира точки също с добра функционалност и максимално опростена ергономия. Новата мултимедийна система с чувствителен на докосване екран и централен контролер спокойно може да се определи като едно от най-добрите предложения в своята категория. Освен това голяма част от важната информация може бързо и лесно да бъде изобразена на централния информационен дисплей зад волана. Предните седалки на VW Touareg са изключително удобни, а облегалките на задните места могат да се регулират по наклон. Седящите на втория ред имат основание да поискат малко по-добра странична опора в областта на раменете, а ако сред тях има такива с висок ръст, то те вероятно биха се оплакали и от намаленото пространство над главата при поръчване на допълнително предлагания стъклен таван.
Иначе VW не си позволява почти никакви компромиси – опционалното пневматично окачване е гарант за чудесен пътен комфорт, макар че с 20-цолови колела се усеща лека нервност при преодоляване на напречни неравности. Настройката на ходовата част е твърде сполучлива: автомобилът се води достатъчно прецизно и изключително сигурно, като е лишен от всякаква ненужна твърдост. Кормилната уредба работи прецизно и спокойно, давайки акуратна обратна връзка за контакта на колелата с пътя.
Задвижването на модела от Волфсбург също трупа плюсове. То е нагледно доказателство за това, че едно ефективно съчетание на двигател и трансмисия може да доведе до впечатляващ потенциал за икономия на гориво дори при автомобил от най-тежка категория. Автоматичната трансмисия талантливо допълва възможностите на двигателя и при равномерно шофиране още при около 80 километра в час преминава на осма предавка, доверявайки се на могъщата тяга на задвижващия агрегат. При нужда от ускорение с пълна бързина тя бързо и неусетно преминава с няколко предавки по-надолу. Амбициите за постигане на колкото се може по-ниска консумация се допълват и от системата старт-стоп. Усилията на инженерите очевидно са си заслужавали - VW отчете среден разход в теста от точно 10,7 литра на 100 километра.
Чиста работа
С това количество гориво ML 350 Bluetec може да измине само 92 километра. Неговият мотор претендира да бъде „най-чистият” сред конкурентите си, което в голяма степен наистина е така, само че наред с това той определено не е нито сред най-темпераментните, нито сред най-култивираните представители на сегмента си. Докато по-ниската му в сравнение с двамата опоненти мощност рядко създава поводи за недоволство, ясно изразената слабост при потегляне е съществен минус. Седемстепенният автоматик не успява да достигне до висотата на осемстепенните си противници. Той често кара V6 двигателя да поддържа доста по-високи от необходимите обороти, което се отразява негативно не само на разхода, но и на нервите на пътниците поради не особено приятния звук на щутгартския турбодизел.
Mercedes по традиция поставят приоритет на комфорта. Опционалното пневматично окачване галантно поглъща неравности от всякакъв вид – за съжаление обаче ML продължава да се гмурка силно по завоите дори когато Airmatic работи в режим Sport. Това естествено няма как да не повлияе на пътното поведение. Водимостта е доста тромава, а кормилната уредба със сигурност не подтиква водача към спортно каране. По отсечки с много завои клатушкащият се Mercedes се нуждае от малко повече място на пътя в сравнение с двамата си противници, но това остава и единственият му реален недостатък в областта на активната безопасност. Автомобилът е особено приятен за дълги пътувания – заради ниското равнище на шума в салона, най-удобните задни седалки в този тест и изобилието от място. Пилотът и копилотът също седят доста удобно, но малко повече опора в областта на бедрата със сигурност не би била излишна. Фактът, че ML е на пазара от 2005 година, почва да проличава и от някои функционални решения. Структурата на бордовия компютър е доста сложна, прекалено ниско монтираният екран на системата Comand също не е на нивото на останалите два модела в сравнението. Към положителните черти на модела следва да прибавим високите стандарти за безопасност и впечатляващата проходимост.
За справяне с по-тежки ситуации VW и Mercedes могат да бъдат поръчани и с допълнителен офроуд пакет. При ML той включва блокажи на централния и задния диференциал, понижаващ режим на трансмисията и защитни кори за дъното на автомобила. В така наречения Terrain Tech пакет VW от своя страна предлагат блокаж на задния диференциал, ламелен съединител на средния диференциал и трансмисия с демултипликатор.
Поздрави от Бавария
Наскоро подложеният на частично обновяване X5 продължава да бъде лишен от подобни възможности, затова пък с още по-голяма сила отпреди затвърждава ролята си на абсолютен шампион в пътното поведение върху асфалт. Усещането в удобните седалки с множество варианти за настройване на позицията и огромните размери на вътрешното пространство действително напомнят донякъде на всъдеход, но още след първите метри с този автомобил всеки здравомислещ човек започва да си мисли за значително по-приятни неща от преодоляването на тежки терени.
Обективно погледнато, комфортът на возене при BMW е съвсем задоволителен, но твърдата настройка на окачването му води със себе си доста по-осезаеми в сравнение с противниците му сътресения при преминаване през къси или по-резки неравности. Х5 при всички положения няма нужда да се притеснява за титлата си за най-динамичен SUV в класа – кормилната уредба работи извънредно точно и дава съвършена обратна връзка с пътя, превръщайки карането по завои в истинска радост. Граничният режим на автомобила се достига много късно и едва тогава Х5 става склонен към приплъзване с четирите си колела. Достатъчно е да споменем, че резултатите от ISO теста са съизмерими с тези на Mini One... Безупречната активна и пасивна сигурност се допълва от фантастичното представяне на спирачната система - 2,2-тонната машина спира точно толкова добре, колкото едно 523i.
X5 е получил от петата серия последната генерация на системата i-Drive, която в момента категорично е най-добрата комплексна командна система в автомобилния сектор. Срещу доплащане към приборните уреди може да се прибави и особено полезен във всекидневието Head-up дисплей. Без никакви резерви можем да препоръчаме и редовия шестцилиндров трилитров двигател, чийто агресивен тембър пасва добре на спортния нрав на автомобила. Моторът реaгира с направо феноменална за турбодизел спонтанност, набира обороти като на шега и тегли с чудивищна сила. Осемстепенната автоматична трансмисия почти е в състояние да чете мислите на водача и по всяко време подбира най-подходящата за случая предавка. Ръчно превключване? Съществува като възможност и функционира чудесно, само че обикновено няма никакъв практически смисъл, освен ако просто ви се занимава с подобна дейност.
And the winner is...
Всъщност с изключение на малко по-твърдото окачване и по-големия в сравнение с другите два модела в теста радиус на завиване, X5 не показва никакви съществени недостатъци и докрай остава съвсем близо до окончателната победа. В крайна сметка тя отива при VW основно заради добрия комфорт и икономичното задвижване. 10,7 л/100 км са постижение, което няма как да не впечатли и най-отявления противник на SUV сегмента.
Текст: Себастиан Ренц, AMS.BG
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт