Emil Jellinek (1853-1918), ранно инженерстви и маркетингов стратег
Успешният бизнесмен предлага подобрения по автомобилите
Автомобилите на Daimler-Motoren-Gesellschaft са кръстени Mercedes - на името на дъщеря му
Emil Jellinek (Емил Йелинек) е млад мъж, който се наслаждава на модния живот по времето, когато се създава автомобилът през 1886 година. Той е очарован от новия продукт и е притежавал автомобил от както се е появил на пазара. След като пробва триколесния De Dion, той купува и четириколесния Benz Viktoria, когато моделът е пуснат на пазара през 1893 година. Въпреки това, той е недоволен от новите превозни средства. Неговото мнение е, че те могат да са много по-добри и не са показали целия си потенциал. Това е специално адресирано до Benz, сравнявайки го с чудовище, приличащо на пълзящ паяк.
Случайно, през 1896 година, реклама в местен вестник привлича вниманието на Jellinek. Той пътува до Cannstatt и поръчва 2 ремъчно задвижвани автомобили – 4 и 9 к.с., които би трябвало да се движат със скорост до 40 км/ч по гладък път – нечувана по това време скорост. В Nice, където Emil Jellinek прекарва по-голяма част от времето си и място за срещи на елитното общество на Франция и Европа през зимата, превозните средства без коне се приемат много добре.
В началото на 1897 година Jellinek препоръчва автомобилите на Daimler на високите социални кръгове, работейки като независим дилър. Фамилията Rothschild и други известни личности купуват автомобили от него. До смъртта на Gottlieb Daimler през 1900 година, Jellinek е продал 34 автомобила. Това му дава тежест в преговорите с DMG и той непрекъснато изисква нови технически иновации от Daimler и инженера Wilhelm Maybach. Един наистина добър маркетингов стратег.
Накрая Jellinek убеждава Daimler и Maybach, че бъдещето на автомобила лежи върху скорост и елегантност. „Когато аз започнах да се занимавам, всички коли на Daimler се продадоха, използваеми и надеждни, но автомобили само на теория”.
Скоростта за него не е безразсъдно изкушение, а по-скоро истинската същност на един автомобил – „Ако не мога да получа повече от автомобила, отколкото от един кон, то може спокойно да продължа да пътувам с кон”. Още повече – той предлага, че създателя на автомобила трябва да участва в състезания под свое име и със своя кола, защото „състезанията ще изградят име както на фабриката, така и на марката”.
Раждането на марката Mercedes
Jellinek започва да се състезава сам. За състезанието в Nice през 1899 година той купува два броя Daimler Phoenix. И двата са с мощност от 21 кВ, много добри показатели за този период. Те са могли да бъдат използвани както за спортни, така и за състезателни автомобили. За негова подкрепа DMG изпраща Wilhelm Bauer – техник, запознат с модела Phoenix. Това състезание е считано за раждането на марката Mercedes. Историята е, че Jellinek взема участие в състезанието под псевдонима "Monsieur Mercédès" – нормален начин за състезателите да крият идентичността си по това време. Mercedes е името на дъщеря му, което има „красиво испанско звучене". Испания има специално място в познанията на бащата, казва Guy Jellinek-Mercedes.
Все пак автомобилите на Daimler не са достатъчно добри да спечелят – нито скоростните етапи, нито планинското рали. Това кара Jellinek да се намеси силно в моделната политика на производителя, искайки по-мощни и по-бързи автомобили от DMG. В допълнение той желае и нови шасита – по-широки, по-дълги, по-ниски, по-леки. Накратко, по безопастни от преди, дори при висока скорост. „Аз не съм заинтересован от днешните или утрешните автомобили. Аз искам колата след утрешния ден. Моите опити са на пътя. Само той е критерий за мен”.
По време на състезателната седмица в Nice в края на март 1900 година се случва нещастие. Управляваният от Wilhelm Bauer "Mercédès II" катастрофира фатално в планинския етап Nice – La Turbie. Съотборникът му Hermann Braun с "Mercédès I" се преобръща на етапа Nice – Marseille, но остава невредим. Първата реакция на фирмата от Cannstatt е да посочи като причина повишената мощност на двигателя и да заяви, че ще остане настрани от автомобилните състезания. Емил Йелинек убеждава Wilhelm Maybach, че центъра на тежестта на колата е причина за катастрофите. Gottlieb Daimler е починал кратко преди това (началото на март). „Победите носят световна слава. Хората купуват марката на победителя и винаги ще я купуват. Ние се нуждаем от нов автомобил с напълно различен дизайн” са част от убежденията на Йелинек.
DMG отстъпват на аргументите му и на 2 април 1900 година Jellinek поръчва разработката на нов вид автомобил. Той е трябвало да бъде с минимална мощност от поне 26 кВ, с лек двигател, нисък център на тежестта – накратко: лек, с добри пропорции и бърз. Предложението на Jellinek тази серия нови модели да бъде кръстена "Daimler-Mercedes" е възприето и така през 1900 година за първи път новото име на марката "Mercedes" се появява, но не като индивидуален автомобил или пилот.
Проблемите на DMG са свързани с финансиране на продажбите. Фирмата има нужда от допълнителен капитал, дори разчитайки, че този автомобил ще има успех, тъй като рискът е прекалено висок. При поръчката на новите красиви автомобили, Emil Jellinek предлага да няма разлика в цената от старите модели и да дели печалбата с DMG с което фирмата се съгласява. На 2 април 1900 година дилъра и производителя сключат споразумение, че продажбата на автомобили и двигатели под името Daimler-Mercedes ще бъде предадено на Jellinek. Дилърът се съгласява да вземе пълна серия от 36 автомобила на стойност 550 000 марки и да анонсира в пресата във Франция, Германия и Австрия. Като допълнение той влиза в Контролиращия съвет на DMG от октомври 1900 година. Споразумението му осигурява и права над продажбите на автомобили от DMG в най-важните пазари. От април 1900 г. Emil Jellinek става и генерален дистрибутор на Австро-Унгария, Франция, Белгия и Щатите, на практика в целия свят, както описва това един хроникьор. Самият Jellinek е гражданин на Австро-Унгария. В страните, в които той е единствен дистрибутор, автомобилите се прадават под името Mercedes, докато в другите са известни като „Новият Daimler”. Но скоро хората във всички страни започват да говорят за „колите на Mercedes”.
Навлизаме в ерата на Mercedes!
Първите нови 35 к.с. автомобили са доставени на Jellinek на 22 декември 1900 година. Този нов Mercedes, конструиран от Wilhelm Maybach, предизвиква сензация в началото на 20ти век – това е първият в света модерен автомобил. Един от многото технически иновации са радиатора тип пчелна пита, който се нуждае от много по-малко вода отколкото преди, за да се охлади двигателя. Относно промяната на името към Mercedes, Jellinek казва през 1906 година: „За не-Германците доброто старо име Daimler е трудно възприемано. Но понякога едно име означава всичко. Трябва да бъде лесно за изговаряне на всеки език, трябва да е привлекателно и да се забие в мозъците на хората”.
Jellinek се изявява като много добър рекламен агент на новите автомобили. Само няколко дни след появяването на първите Mercedes в Nice, на 4 януари 1901 г, се появява статия в L'Automobile-Revue du Littoral – Няма нищо ново за гледане в Paris за разлика от Nice. Първите автомобили Mercedes, произведени от фабриката в Cannstatt, пристигнаха в Nice и блгаодарение на господин Jellinek всички заинтересовани шофьори имаха възможност да ги разгледат. Ние не крием нашето мнение – автомобилите на Mercedes са много интересни. Тези забележителни коли ще бъдат безстрашен противник в състезанията през 1901 година.
Малко по-късно, през март 1901, по време на състезателната седмица в Nice, автомобилите на Mercedes демонстрират пълно превъзходство - 4 първи, 5 втори места както на дълги разстояния, така и в планинското рали и на разстояние от 1 миля. Френският провизодител Panhard & Levassor, който печели всички състезания предишната година, изтегля своите автомобили още преди старта. Развълнуваният Emil Jellinek казва – Ние бяхме победители през цялото време, откакто автомобилите Mercedes се появиха. Mercedes е автомобилът на деня. Председателят на Френския автомобилен клуб отсича – Ние навлязохме в ерата на Mercedes! До този момент, въпреки че германците Carl Benz и Gottlieb Daimler са признати за откриватели на автомобила се е считало, че французите са по-добри производители на автомобили. Високостоящите социални кгръгове са ентусиазирани от новото превозно средство. През 1901 година американските милиардери Rockefeller, Astor, Morgan и Taylor са сред първите купувачи на мощните Mercedes автомобили от DMG. Wilhelm Maybach, вече почитан от французите като краля на конструкторите, рационализира метода на производството на автомобили. Maybach споделя своите идеи с Jellinek и по-късно, в едно свое писмо той пише: „Ти и аз сме изобретателите на автомобилите Mercedes”.
Динамични изисквания за най-бързия автомобил
Заедно с повишаването на мощността и скоростта, се повишава производството и продажбите. През 1903 година са произведени 232 коли от подобрения модел на серията Mercedes-Simplex, през следващата година те са 698 и 863 през 1905 година. Благодарение на победите в състезанията, всички коли са продадени до 1904 година. През 1904 година Emil Jellinek постига нов рекорд в продажбите с 24 поръчки за Белгия, 12 за Холандия и 150 за Обединеното кралство. Около 100 години по-късно, през 2001 година, Jürgen Hubbert (тогава члена на борда на директорите) казва, че Mercedes-Simplex е родоначалника на марката Mercedes и без него всички следващи автомобилни генерации „ не биха били възможни”.
В зората на успеха, Jellinek постоянно измъчва ръководството на компанията със своите предложения за подобрения с мисълта, че не трябва да се лежи на стари лаври, а да се произвеждат все по-добри и по-добри автомобили. Ето част от писмата му, писани до ръководството на 25 август 1904 година – От сега нататък няма да приемам автомобили, които нямат напълно безшумна смяна на скоростите. Известно е, че скоростните кутии на автомобилите на DMG са най-шумни от всички останали марки, дори от коли с много по-ниско качество от нашите. Отношенията между Emil Jellinek и ръководството на фирмата понякога са били доста обтегнати, както пише Guy Jellinek-Mercedes в биографията на баща си „Баща ми можеше да се разбере с Vischer ако е необходимо, толерираше Duttenhofer колкото може, но не харесваше Lorenz по никакъв начин”. Според дъщеря му Andrée Jellinek-Mercedes, той е имал навика да записва идеите си на белите маншети на ризите си, така че е трябвало да ги сменя понякога по 3 пъти на ден, а секретарът му после ги преписва на хартия и ги изпраща до инженера на Mercedes Wilhelm Maybach. Обикновената поща също е прекалено бавна за него, затова е предпочитал телеграф, а всички членове на семейството и обслужващ персонал са в постоянно напрежение.
Тонът на предложенията му за подобрения и неговото роптаене започват да стават все по-груби и обидни с годините. Директорският съвет на DMG са засяга често и желаят да възобновят името Daimler като бъдещо подобряване на колите от 1902 година, защото „мислим, че е във Ваш интерес след като имате толкова жалби от моделите на Mercedes”. Все пак се постига съгласие марката да остане, тъй като вече е световно известна. От 1902 година всички леки автомобили от Daimler са Mercedes, като търговската марка е регистрирана на 23 юни 1902 година.
Когато голяма част от фабриката на Daimler в Cannstatt избухва в пламъци на 10 юни 1903 година, Jellinek отново се активира поради загубата на 3 от 90 к.с. автомобила за състезанието Gordon Bennett Race. Решава да използва модел 60 к.с., който се е представил добре в предишните състезания. Той намира един, собственост на американеца Gray Dinsmore, който управляван от белгийския пилот Camille Jenatzy постига победа в състезанието в Ирландия. С това, германската кола записва името си в листата от победители за първи път, като Германия получава уважение и интернационално признание, сравнимо с днешните изяви във Формула 1, но през 1904 година.
Престиж и самоувереност
Klaus Kempter описва успеха на бизнесмена Emil Jellinek с „неговото екцентрично виждане и навици, позволили му да разпознае в ранен стадий икономическите възможности на относително новото откритие, като прави разлика между автомобилното въодушлевнение и потребителските становища”. И наистина, по време на новия бизнес, заможния търговец се превръща в мултимилионер. През годините той превръща своята "Villa Mercedes" в Baden, близо до Vienna, в палат с около 50 стаи и холове. Неговата зимна резиденция в Nice "Villa Mercédès" е също с впечатляваща структура, намираща се на известния Promenade des Anglais, къща номер 54 с изглед към Средиземно море. Самостоятелно издигналия се милионер е самоуверен, със самочувствие и горд, че има достъп до Европейските благородни и финансови аристокрации и тези на екслузивните среди в Nice. Смята, че медалите и ордените са стилни. Когато получава правото в Австрия през 1903 година да добави вече известната марка Mercedes към фамилното си име, той приема това като аристократичн акт. От тогава неговото име е Emil Jellinek-Mercedes, коментирайки че това е може би единствения път в който баща става известен с името на дъщеря си. През 1904 година Обединените щати на Мексико го провъзгласяват за техен консул в Nice, през 1908 той е почетен генерален консул на Австро-Унгария в Монако. В началото на двайсетте години на 20ти век Йелинек обича да позира в униформи с медали по тях.
В същото време неспокойствието в Cannstatt нараства. Контролиращият съвет на срещите през 1902 и 1903 година показват, че не са доволни от стегнатата примка на Jellinek. Най-вече поради факта, че той договаря сам цените в пълна тайна и с цел печалба. Принципно дори без никакъв риск за него, ако нещата тръгнат зле. Бордът започва да обмисля как да интегрира таланта му на търговец след изтичане на договора му през 1905 година, без Jellinek да получи голям контрол. На 7 септември 1904 година се взема решение да се реорганизират продажбите, създавайки нова търговска фирма във Франция, най-вече поради факта, че там се осъществяват най-големите продажби.
Дялът на DMG в Mercedes Société Française d’Automobiles Paris, създадена през 1905 г, с капитал от 5 милиона франка е само 10%, но заедно със съдействието на банките, фирмата държи 60% от всички акции или мажоритарния дял. Малкият акционер Jellinek е избран единодушно за административен пълномощник. За него обаче това има големи преимущества, дори след отнемане на властта му. Jellinek започва да се концентрира върху пазара с имоти. В Nice купува Hotel Scribe, в Paris скоро придобива хотелите Astoria и Mercédès, и двата на централни места и разширява вилата си в Baden.
Отношенията между дилъра в Nice и ръководството в Cannstatt никога не са били добри, но започват да се влошават все повече. Практичният мъж продължава да прави предложения за подобрения, от които на хората в Германия започва да им омръзва. На всичко отгоре, той отново и отново оскърбява DMG, че конструират неправилни автомобили, които са трудни за продажба, а и доставени прекалено късно. Резултатът е, че отношенията са необратимо развалени. Тонът в диалога е много по-остър : „Ние не желаем да бъдем без вашето сътрудничество и познания относно желанията на проспериращите клиенти. Но неразбирателство в писмената комуникация и засилващата се острота в нея е несъвместима с нашите интереси”, пише борда на директорите в писмо до него от 15 септември 1906 г. и продължава – От друга страна, вашите лични посещения в нашата фабрика са редки и твърде кратки, за да изпълнят фактическата си цел.
Jellinek праща своя племеник Otto Zels, работещ за него от 1905 година да посещава Untertürkheim два пъти месечно, защото за разлика от него е имал техническите способности благодарение на образованието си. През 1903 година Emil Jellinek е награден с медал за своята дейност от DMG, а през 1906 всички са уморени от него, пише в книгата си Guy Jellinek-Mercedes. Emil също е натъжен, когато неговият дългогодишен приятел и довереник Maybach напуска DMG на 1 април 1907 година, след постоянни вътрешни караници.
През 1907-1908 година икономическата криза в Европа е последвана от Американската финансова криза, водещо до намаляване на продажбите. DMG се опитва да реагира с ново преструктуиране на продажбите, но този път независимо от трети лица. Ръководството смята, че Jellinek е виновен за свръхпроизводството през 1907 година и решава да прекрати договора с Mercedes Société. От друга страна DMG желае да има по-добър контрол върху продажбите и влияние в ценообразуването. Това е част от решението на събранието от 30 септември 1907 година. Година по-късно споразумението с Jellinek е прекратено.
Междувременно автомобилите са в рекордна треска – на 8 ноември 1909 година на пистата Brooklands в Англия 200 к.с. Benz, по-известен като Blitzen-Benz управляван от Victor Hémery поставя световен рекорд от 205.666 км/ч. Jellinek наблюдава това като частно лице. Въпреки проблемите с ръководството, той остава верен на автомобилите Mercedes през целия си живот. С две изключения – притежавал е също Itala с безклапанен двигател и черешово червен Rolls-Royce с черни калници. Всички снимка на Emil Jellinek.
Емил Йелинек - кръстникът на марката Mercedes