Източници при каретостроенето
* Дизайнът на каретата, поет от автомобила
* Купето на кабриолета някога много популярно за такси
Формата на купето на кабриолета или „половин ландо” както понякога са го наричали, се дължи повече на конструкцията на теглена от коне карета. Ландото / или понякога в Германия “Landauer”/ представлявало отворена карета, носеща името си вероятно от град Ландо в Palatinate район в Германия . Пътниците сядали лице срещу лице и можели при нужда да бъдат защитени от покрив състоящ се от две части, който се издърпвал над тях от всеки край. Кочияшът сядал на капрата, достатъчно далеч от отделението за пътници. Формата на купето на автомобила-кабриолет се различава от тази на ландото , по това,че има само задна сгъваема част на покрива. И в зависимост от този дизайн, отделението за шофьора отпред пред местата за сядане на пътниците може да има твърд покрив, стъклен покрив или предно стъкло.
В края на 19-и век обичайната разлика в конструирането на карети между ландото и каретата/файтона/ се е пренесла в автомобилния дизайн, като началото е поставено от двамата Daimler и Benz , конструирайки автомобили кабриолети с купета подобни на карета/файтон/ и ландо.
Славните дни на кабриолета
Събитията са се стекли така, сякаш да докажат, че само формата на кабриолета/файтона/ притежава жизнеспособност в годините на автомобила. Една от причините била несъмнено тази, че когато скоростта се увеличава, пътниците изпитвали повече нежелание да седят с гръб по посока на движение. Дизайнът на кабриолета се очертава като приемлива форма и се налага като все по-популярна сред клиентите. Но по време на разцвета на Landaulet каросерията през първата половина на 20-и век, все още не съществува утвърден последователен или стандартен дизайн.
Едно от главните различия в дизайна на кабриолети било по отношение зоната, в която е било разположено на мястото на шофьора. „Капрата” за шофьора на Daimler кабриолета от 1896г. с място за шофьора снабдено с колан, проектиран за такси оставяла водача изцяло незащитен. За сравнение кабриолета на Benz - 25/45к.с. от 1910г. предлагал на водача предно стъкло и твърд покрив, но без врати или странични прозорци. Страничните врати – но все още без прозорци – били добавени в 8/20 к.с. модел на Benz от 1912г.
Следващите модели на кабриолети преобърнали принципа на напускане на водача на превозното средство при опасност от злополука - шофьорът сега бил защитен от предно и странични стъкла, като в лимузина , но сгъваемия покрив над задните седалки продължил да предлага гъвкавост за пътниците. Тази по-съвременна форма на landauletе била използвана и в луксозните модели като например 15/70/100 к.с. на Mercedes-Benz 400 Pullman кабриолет от края на 20г на миналия век, както и в кабриолета – такси, базиран на модела на Mercedes-Benz 260 D от 1936г.
Кабриолета като такси
Al fresco автомобилизма се оказал особено привлекателен за клиентите на таксита – което се потвърждава от големия брой таксита снабдени с купе с дизайн на кабриолет. Всъщност кабриолетът станал първото такси когато базираната в гр.Щутгарт фирма за превози и такси оператор на Фридрих Аугуст Грейнер поръчал модел Victoria снабден с таксиметров апарат от Daimler-Motoren-Gesellschaft (DMG) съгласно заповед № 1329. Превозното средство било своевременно доставено през май 1897г. и първото в света моторизирано такси влязло в употреба през юни , веднага след получаване от полицията на необходимото разрешение. Превозното средство струвало на собственика си малко богатство от 5530 марки. Включени в тази цена на кабриолета били наполовина свалящ се покрив, две предпазни гумени калъфа, задна скорост на кутията и солидни и хубави гуми.През следващите десетилетия двете компании Daimler и Benz, а от 1926г. Mercedes-Benz, са произвеждали и снабдявали пазара с автомобили-таксита, с такава форма на купето, базирана на този отличителен дизайн. Моделът на Benz 12/30 к.с. бил в същност в продажба от 1913г. до 1914г. единствено като кабриолет такси. В този период от време кабриолета станал толкова популярен като такси превозващо обикновени пътници, колкото такси превозващо VIP. Все пак дизайнът на този автомобил не бил такъв, че да се търси и предпочита от потребителите , които ежедневно ползвали личните си автомобили, въпреки повишеното предлагане на модели превозни средства на пазара. В своя труд относно конструирането и производство на автомобили, озаглавена „ Модерният автомобил и неговата поддръжка и сервизно обслужване” , публикувана през 1921г., Макс Петер пише: „ Предимствата на превозните средства с отворен и затворен покрив са в известна степен съчетани в кабриолета, който може да бъде управляван както и със затворен, така и с отворен покрив. Благодарение на възможността да се приспособява структурата на купето според сезона, в който се управлява автомобила, този дизайн на купето се свързва предимно с автомобилите, предназначени за таксита и вероятно по тази причина той е доста по-малко популярен за автомобили, предназначени за лична употреба, независимо от неговите безспорни предимства”. Този цитат е взет от раздела от труда, който се занимава главно с автомобили – таксита и автомобили за лична употреба с традиционен дизайн. Противоположно на това, „ елегантният кабриолет” е класифициран в отделна категория , определена за парадните автомобили.
Еволюция на дизайна на елитното купе.
Дизайна на сгъваемия покрив в луксозния вариант на автомобила е бил създаден от Ernst Misol и Hermann Klaiber през 1913 в тяхна книга озаглавена „Какво трябва да знаем за моята кола, и как да я карам съгласно законодателните изисквания?” Misol и Klaiber подчертават предимствата на различните видове купета съобразно различните цели: „ Луксозните коли използвани само в градския трафик трябва винаги да са напълно затворено тяло, т.е. дизайна на лимузината. Но за кратки пътувания извън града предимство следва да се даде на автомобил – кабриолет със сгъваем покрив в задната си част.”
Измежду собствениците на луксозни landauletи в периода преди Първата световна война е и Император Wilhelm II. Първото возило на императора от този тип е 39/75 к.с. Mercedes, задвижван от верига landaulet, който той използва за пътуванията си. Колата е сменена през 1911 от 38/70 к.с. Mercedes landaulet за същите цели.
Императора след това избира 28/60 к.с. Mercedes landaulet за градска кола през 1913. По време на посещението на Румънския престолонаследник през 1913, монарха и неговия гост са возени по улиците от 26/65 к.с. Mercedes-Knight landaulet.
След края на Императорската епоха, през 1938 Mercedes-Benz подарява на Paul von Hindenburg 12/55 к.с. Mercedes-Benz 300, шест-местен landaulet. Hindenburg е избран за президент на Ваймарската република през 1925, като наследник на Friedrich Ebert. Вижте всички снимки на този модел в Галерията - Landaulet