Landaulet е каросерия с отворен покрив над задните седалки, докато предните могат да са покрити (твърд покрив) или отворени (подвижен).
Комбинацията от традиционализъм и модернизъм въплътена в Maybach Landaulet проекта, бе разкрита през ноември 2007, така, че да направи кабриолета едно наистина уникално за своето време превозно средство. Крайно необичайната форма на купето вече определя колата като нещо съвсем различно от обикновеното. Но уникалната комбинация от прибиращия се над задните седалки покрив и солидна покривна секция над предните седалки отразява идеалната проява на традиция и стойности, които запазения знак на автомобилите на Mercedes Benz са достигнали.
Линията на купето на кабриолета се доближава до тази от ранните дни на автомобилната история. Само няколко години след изобретяването на автомобила от Gottlieb Daimler и Carl Benz през 1886 – компании, работещи независими една от друга и двете са конструирали и пуснали в продажба много варианти на кабриолети. Търговската марка на Mercedes-Benz създадена през 1926 се заема с тази идея, и през годините са конструирани кабриолети основани на серия от модели произведени в обикновени фабрики от престижни дизайнери. Последният вариант на кабриолет, наличен като кабриолет серийно производство беше 600 модела (W 100) от 1965 до 1981. Специализираните заводи на компанията също са произвели три различни кабриолета за Ватикана през втората половина на 20 век.
Отличителен сгъваем покрив
Този кабриолет е един истински аристократ между тези със специален дизайн, и разбира се заради своя произход се връща обратно към дните на изкуството на строителите на карети. Неговият запазен знак е “твърдо, затворено над пътниците отделение със сгъваем покрив,” съгласно Mercedes-Benz дефинициите. Това означава на практика сгъваем покрив над задните седалки в съседство с твърда, солидна част отпред. В зависимост от вариантите ,шофьорът може да бъде навън или както обикновено в днешните купета от този тип - в свое отделение следвайки стила на лимузината. Във всеки случай, изборът между отворен и затворен покрив по време на път е възможен само за пътниците на задната седалка. Качествата на този кабриолет като перфектна кола за публични фигури са повече от очевидни, когато специфичния покрив се завърта и отваря, привличайки погледите към заемащите задните места на автомобила, и преобразява кабриолета в една стилна и елегантна платформа за публична изява. Това е така, защото превозни средства с такъв уникален дизайн на купето са използвани почти изключително от сановници и VIP. И разбира се, покривът може винаги да бъде вдигнат и затворен отново като защита от времето или любопитни надзъртащи погледи.
Проект Maybach landaulet .
Проекта Maybach landaulet е създаден в отговор на искане на Maybach клиенти, които все още се възхищават от кабриолетите от дните на пищно оборудвани карети минаващи по улиците.
Колата е базирана на Maybach 62 S. (Прочетете статията за представянето в Детройт 2009) и Видео презентацията.
„С-стойката” и извития таван напомнят на времето когато покрива просто се е отмествал назад, запазвайки луксозния отличителен силует на лимузината, заедно с щедро оразмерените врати, стилно интериорно отделение и подреждането на седалките.
Когато покривът е затворен, гюрука е разпънат върху покривната рамка, предоставяйки стегната защита срещу вятъра и времето.
Според указанията, за откриване на пътническото отделение, шофьора само натиска бутон на централната конзола и устройството заедно със задния прозорец се сгъва внимателно надолу върху специална полица, без някакви значими загуби на багажно пространство.
Отварянето и затварянето на подвижния таван е ефикасен но бавен процес, като гладко режисиран танц, продължаващ около 20 секунди.
Багажното отделение остава лесно достъпно дори при свален покрив. Шофьора може да покрие прибрания покрив със стилно кожено покривало, прикриващо механизма и възстановяващо гладкия и елегантен силует на автомобила.
Историята на Maybach landaulet
През 30-те години е имало няколко версии landaulet на луксозни лимузини на Maybach. Според нормалната практика по това време, купето е пригаждано към шасито според индивидуалните изисквания на собственика. Най-популярния модел за landaulet между клиентите е 12 цилиндровия Maybach 12, Maybach Zeppelin DS7 и Maybach Zeppelin DS8. Комбинацията от букви и цифри използвана при Zeppelin моделите, се поставя за V12 двигателите (double-six – двойно шест = DS) и работния обем.
Zeppelin DS7, произвеждан през 1930 и 1931, разполагал със 150 к.с. (110 kW) като двигателя бил с работен обем от 6922 кубически сантиметра, докато неговия наследник, произвеждан от 1931 до 1939, генерирал 200 к.с. (147 kW) от двигател със 7922 кубически сантиметра работен обем.
Но пък кръга на феновете на Maybach landaulet се свил до държавници и индустриалци. Имало и други, за които поддържането на висок обществен статус е било бизнес необходимост, а автомобил който можел да покаже пътниците си като бижу на витрина чрез просто сгъване на покрива назад просто е бил идеален за целта. Например, през 1930 семейство Sembach-Krone собственик на компанията Erdmann & Rossi bodybuilders, поръчала изработката на Zeppelin DS7, с корпус боядисан в бордо, като колата била за служебна на управата на легендарния цирк Krone. Този елегантен автомобил със своя дълъг сгъваем покрив може да се види сега в музея Sinsheim Auto and Technology.
Също включени в колекцията на музея - Sinsheim Auto and Technology е и landaulet версията на Zeppelin DS8 от 1938 с максимална скорост от 160 км/ч. Това купе с къс сгъваем покрив е направено от Hermann Spohn в Ravensburg. Spohn е обичайния майстор на купета за Maybach, намирал се само на двадесет километра от Friedrichshafen. Вижте всички снимки на Maybach Landaulet