Даймлер: Двигатели, карбуратори, радиатори и трансмисии (1883 - 1901)
Първият двигател на Даймлер, разработен заедно с дългогодишния му близък приятел Вилхелм Майбах, бил хоризонтален, четиритактов и едноцилиндров. Неговото най-важно нововъведение било запалването със свещ, което било доста сигурно и надеждно и спомогнало за постигане на желаното увеличение на оборотите на двигателя; първите експериментални двигатели развивали до 600 об. / мин, значително повече от предходния максимум от 120 оборота в минута за бензинови двигатели. Изпускателните клапани се движели във водачи, докато всмукателните, се отваряли автоматично чрез вакуум.
Скоро, хоризонталният двигател бил заменен от така наречения „дядов часовник” - вертикален, значително по-малък двигател, напълно подходящ за монтиране в превозните средства.В този двигател за първи път се използвал поплавъчен карбуратор, разработени от Майбах, използван и в днешно време, което позволило надеждна и сигурна работа с бензин. В заявката за патент се съдържа интересни обяснителна записка, която е забележителна с прогнозата: "Вместо изпарител би било възможно да се използва пулверизираща помпа", идея която по-късно довела до разработването на инжекционната горивна помпа.
Първия в света мотоциклет (1885)
Отначало Даймлер инсталирал агрегата с въздушно охлаждане развиващ 0.5 к.с. (0.4 кВт) в "автомобила за каране" дървена двуколка, използвана като тестов автомобил и съвсем случайно влиза в авто историята като първият мотоциклет в света. Мощност на двигателя се предава към задните колела посредством шайба и колан. Възможни са били две скорости в зависимост от избраната ролка за колана: 6 или 12 км / ч.
Карета без кон (1886 - 1888)
През лятото на 1886, инсталирането на двигателя в карета е следващата стъпка. Отново с въздушно охлаждане, но сега с мощност от 1,1 к.с., двигателят е централно разположен пред пейката за задна седалка, така на света е представена първата задвижвана от бензин четири колесна кола. През 1887 двигателя става с водно охлаждане, но все още липсва ефективен радиатор. Изключително нововъведение на това превозно средство е неговата силова трансмисия. В зависимост от избраното съотношение колана на двигателя задвижва ролките на дискове с различни размери разположени върху вал. Мощността се предава от предавките на задните колела чрез пиньони от двете страни. Вместо диференциал приплъзващ съединител се монтира на всяка страна на вала.
V образен двигател и скоростна кутия (1889)
През 1889 това е било последвано от първия V2 двигател в света, който с 40 килограма на конска сила е само наполовина по-тежък от предшественика си и първоначално развива 1,5 к.с. (1,1 кВт), по-късно 2.0 к.с. (1.5 KW). Този агрегат е използван за първи път в много напреднал дизайн на кола с четири колела – колата със колела със спици на Даймлер, чиято тръбна рамка също така служи като охладителна система. Близо до дясното колело на задната ос се намира затворен диференциал, а лявото колело е снабдено със спирачен барабан и спирачна група. Сякаш за да потвърди свояте технически изключителност, колата има четири-степенна скоростна кутия, разработена от Майбах, първата в света. Това става предшественик на всички по-нататъшни автомобилни трансмисии.
От затворена охладителна система до радиатора пчелна пита (1890 - 1901).
През 1890 първият четири-цилиндров четиритактов редови двигател е бил произведен от Daimler. Той е бил предназначен за задвижване на лодка, е с мощност от 10 к.с. (7,4 кВт) при 390 об/мин и тежи 451 кг. Версия разработена в същото време, генерира 6 к.с. (4,4 кВт) при 620 об/мин и тижи по-малко от 25 килограма за конска сила. Майбах оборудва този двигател със затворена охладителна система, състояща се от 3,8 метра навити тръби с контактна площ за въздушно охлаждане от 2,1 квадратни метра. Въпреки размерите на тези резервоари охлаждането не е било достатъчно ефективно, за по-дълги пътувания, както и е било необходимо постоянно доливане на системата.
През 1892. Майбах излиза с идеята за "преохлаждане” (recooling) чрез вътрешната страна на маховика, намаляване на необходимата вода за една конска сила на три литра и то не за час а за два часа, което е една трета от предишните нужди и се явява значително подобрение. През 1897 Майбах търси правна закрила и регистриция на дизайн на тръбен радиатор, който най-после ще направи възможна мощност на двигателя от повече от 10 к.с. (7,4 кВт). Той се състои от множество малки тръби които позволяват по-голям обем на въздуха, за да премине през охлаждащата течност, която все още е с капацитет от 18 литра.
Най-сензационно и все още фундаментално непроменено изобретение, което е реализирано за първи път в първия Мерцедес с мощност от 35-к.с. в края на 1900, бе радиатор тип пчелна пита. Този радиатор се състои от повече от 8000 малки тръби с квадратни напречни сечения и дебелина на страната от 6 мм. Квадратните тръби улесняващи значително по-доброто охлаждане от идващия с по-висока скорост насрещен въздушен поток, са запоени заедно да формират нов тип охладител - правоъгълен радиатор с интегриран резервоар. А вентилатора поставен зад радиатора подобри ефективността на охлаждане при ниски скорости. За Мерцедеса с двигател с мощност от 35-к.с. (26 кВт) сега се изискват само 9 литра вода, а след по-нататъшно намаляване година по-късно вече само 7 литра. С изнамирането на радиатора тип пчелна пита най-накрая се слага край на проблемите при охлаждането на автомобилите.
Финикс двигателя и карбуратор с ускорителна дюза (1892 - 1893)
През 1892 първия редови дву-цилиндров двигател е новата версия на Даймлер, известния като "N" двигател даде импулс на технологията на двигателите. Този двигателят предизвикал усещане в автомобилните специалисти, които спонтанно го кръстили "Феникс двигател ... възкръснал от пепелта на предишния дизайна на двигателя. "
За да намали теглото, двата вертикални, успоредни цилиндъра бяха отлети в един общ блок. Към блока беше захванат посредством винтове сферичен картер. По-малките разстояния между цилиндрите намалили усукването в коляновия вал.
В този момент остарялата радиална система за газоразпределение е заменена с разпределителния вал, който задвижва висящи изпускателни клапани – всмукателните клапани в главата се задвижвали автоматично – като агрегата имал вътрешно маховик охлаждане и чисто нов карбуратор със ускорителна дюза. Мощността варира от 2 до 8 к.с. (1,5 до 5,9 кВт), в зависимост от обема на двигателя. От 1897 той е разполагал с тръбен радиатор, тръбното запалване било заменено сос магнитно ниско волтово запалване през есента на 1898, а четири цилиндровата версия се появила през същата година.
Изобретението на Майбах 1893 на карбуратор с ускорителна дюза става модел за всички карбуратори за десетилетия напред. Той позволява незабавното и гъвкаво регулиране на образуване на смес според промените в мощност на двигателя и спомага за повишаване на ефективността на двигателя. Също така води до икономия на пространство, тъй като тя е много по-малък от поплавъковия карбуратор. Снимки на Daimler: Двигатели, карбуратори, радиатори и трансмисии (1883 - 1901)