Mercedes Е63 AMG BMW M5Mercedes Е 63 AMG vs BMW M5

Високата мощност може да достави пълна наслада само ако бъде придружена от подчертано спортен темперамент. Именно към това съчетание се стреми новият Е 63 AMG, изправящ се в директен двубой с прочутия баварец BMW M5.

Шест-три... За хората с интерес към автомобилната история тези две числа навяват спомени и приятни асоциации. Макар и след десетилетия, видът на комбинацията „шест-три" върху модел на Mercedes спонтанно изпуска духа на миналото от бутилката и припомня за титаничния V8 с работен обем 6,3 литра, който през 1968 година беше взет на бърза ръка от топмодела 600 и поставен в далеч по-финия и изящен 300 SEL. Сигурно и досега има хора, които се учудват на тази доста фриволна стъпка от страна на по принцип сериозните и трезвомислещи инженери от Унтертюркхайм... Със сигурност обаче много повече са тези, които си спомнят с въодушевление до какво доведе тя - незабележимият любимец на германската буржоазия изведнъж се сдоби с неземна мощ и започна да ускорява почти като моделите на Ferrari. Фантастична метаморфоза, която по онова време накара дори традиционно избягващия прийомите на сензационната журналистика auto motor und sport да възкликне: „Това просто трябваше да се направи - нищо, че не е по джоба на всеки!"
Съвременната версия на Mercedes „Шест-три" е не по-малко впечатляваща - най-малкото заради следата в стойността на мощността, оставена от бурния прогрес през последните 38 години. Вместо някогашните 250 к. с, осемте цилиндъра вече произвеждат над два пъти повече, а на фона на числото 514 к. с. човек лесно може да забрави факта, че Е 63 AMG е по-малък по размери, но тежи с цели 130 килограма повече от някогашния „шест-три".
Така се менят времената... Все пак не бива да се забравя, че разрабоването на модел с мощност по-малка от тази на Е 63 AMG би било напълно безсмислено за Mercedes, тъй като за разлика от своя предтеча, той вече не е самотен играч на терена. Маскираните зад скромна, небиеща на очи външност свръхмоторизирани седани отдавна са неделима част от автомобилния пейзаж, а над всички тях от години се извисява моделът М5 на BMW, чиято последна версия с 507 к. с. блести по-ярко и по-дразнещо за очите на мнозина в Щутгарт и Афалтербах от когато и да било.
По отношение на задължителната в този специфичен автомобилен жанр динамика, BMW винаги са демонстрирали върхови постижения, доказвайки в по-голяма или по-малка степен превъзходство над своите конкуренти. Разбира се, главната цел на новото издание на „Шест-три" е да прекрати тази практика... Двигателят с работен обем 6,2 литра под предния капак на модернизираната Е-класа е не само съвсем нов, но и напълно различен от агрегата на Е 55 AMG - досегашната спортна топ-версия в гамата на Е-класата, която определено не можеше да се оплаче от недостиг на мощност. Вместо отново да заложи на принудителното пълнене с механичен компресор, новият мотор разчита на по-големия работен обем и по-високите обороти. Отличен атестат както за динамичните достойнства на модела, така и за таланта на конструкторите е възможността за достигане на 7500 об./мин - забележителна стойност за V8 с подобни по размери бутала, макар звученето му да остава относително „цивилно" в сравнение с това на М5, чийто петлитров десетцилиндров мотор не среща проблеми чак до 8200 об./мин.
Вторачването в тези 7000 об./мин определено би било проява на дребнавост - още повече на фона на практическите изяви на новата машина на AMG. Достатъчно е просто да поставите крака си на педала на газта и всяка мисъл за максимални обороти ще бъде пометена моментално от смазващата и сякаш безкрайна вълна от мощ. Същото се случва и със самия Е 63 AMG, чиито 1,9 тона литват като хартиено корабче под напора на стихията...
По-ниският в сравнение с този на Е 55 AMG въртящ момент (630 Нм при 5200 об./мин вместо 700 Нм при 2650 об./мин) в случая също не е от особено значение. Ако работата на стария компресорен V8 можеше да се сравни с мощта на ковашки чук, тягата при новия модел приижда като потоп - вездесъща, всесилна, почти сюрреалистична (виж „На фокус"). А дали това усещане може да се нарече спортно? Като цяло изявите на този мотор при високи обороти са от второстепенно значение, пък и акустичната среда загрубява значително в този диапазон.
Съвсем друго е усещането при десетцилиндровия мотор на М5, чийто колянов вал сякаш може да се върти неограничено бързо. При 7000 об./мин, където на двигателя на Mercedes вече не му достига въздух, късоходовият му и с по-малки бутала съперник от BMW тепърва разгръща силите си. Баварската машина не проявява намек за слабост дори в близост до горната граница на оборотите, но за сметка на това при BMW липсва усещането за мощност в излишък в по-ниските оборотни режими. Този недостатък може лесно да се обясни с по-малкия му работен обем, пък и десетцилиндровият двигател успешно компенсира с почти сеизмографската чувствителност на реакциите спрямо движенията на десния крак на водача.
Шумът в купето подчертава контраста между двата мотора -докато в Е 63 AMG преобладават енергични удари на барабан, атмосферата в М5 е изпълнена със силните звуци на духов оркестър. Колко различни могат да бъдат два двигателя, вместващи се в един и същи клас по мощност! Трудно е да се каже кой от тях поражда повече емоции - малко осемцилиндрови мотори могат да оставят толкова силно впечатление, колкото двигателят на Mercedes, но баварският V10 като че ли предизвикваше по-бурен възторг по време на теста.
Лека сянка върху това приповдигнато настроение хвърля само SMG-трансмисията в М5, при която седемте предавки се сменят без натискане на педал на съединител и с помощта на планки на волана, а водачът може да избира между пет различни скорости на превключване. На теория звучи прекрасно, но на практика смяната без неприятни сътресения при превключването е възможна само при пълно съсредоточаване върху процеса и известна помощ с педала на газта. Малко по-бавната, но значително по-комфортна седемстепенна автоматична предавателна кутия на Mercedes притежава несъмнени предимства извън състезателното трасе, т. е. в реалния живот -още повече, че в Е 63 AMG също има спортни планки за превключва не от волана, а в М-режим на работа нежеланата смяна на предавките е напълно изключена.
М5 дава още по-широки възможности по отношение на режимите на настройка - цели 20 програми (за трансмисията, двигателя, амортисьорите и ESP) предлагат общо 279 комбинации, които водачът може да подбере в зависимост от своите предпочитания и конкретните условия на пътя. При Е 63 AMG има избор от три типа характеристики на работа на амортисьорите, като (подобно на М5) най-малко стегнатата от тях предлага най-добрия компромис от комфорт и стабилност при подчертано спортен стил на шофиране.
Новият спортист на Mercedes разбива на пух и прах всички съмнения относно поведението на пътя - Е 63 AMG съвсем не е кастрирано от електрониката чудовище, а класически атлет със задно предаване, който влиза в завоите с охота и няма нищо против да бъде подпомаган с педала на газта. Преминаването с висока скорост през последователни завои се извършва без трепване в предначертания курс, а най-голямата изненада поднася изключи¬телно високото ниво на комфорт - пневматичното окачване на мощния Benz е нагледно доказателство, че спортният стил е възможен и без излишна твърдост.
По отношение на последното BMW се придържат по-скоро към класическата доктрина, а окачването на М5 има по-ограни¬чен капацитет за поглъщане на неравности. Особено неприятни за него са грубите вълнообразни неравности по платното и това прави съперника му от Mercedes по-подходящия автомобил за по-дълги пътешествия.
В същото време М5 си остава най-доброто в този автомобилен клас, средство за извличане на удоволствие от бързото шофиране. Поведението на пътя и пъргавината на спортното BMW са уникални за седан с тегло 1,8 тона - М5 сменя посоката на движение с лекотата на муха, в директно сравнение с която тежащият 100 килограма повече Е 63 AMG напомня за по-едро насекомо. Като цяло М5 печели в този аспект благодарение на лекия ход и точната работа на кормилната уредба, по-чувствителното спрямо особеностите на настилката окачване и няколко по-незначителни детайли, сред които и по-спортната позиция на водача.
Бащите на новия „Шест-три" нямат причини да се притесняват от тези констатации. Какво значение има коя машина се е оказала малко по-спортна - новият двигател е блестящо постижение, автомобилът е наистина страхотен и определено по-подходящ за всекидневна употреба от М5. Доказва го и крайното класиране в този сравнителен тест, в който Mercedes успява да набере преднина от няколко точки.

НА ФОКУС
Новият V8 на AMG - работен обем вместо принудително пълнене
Специалистите от AMG определено не са избрали лесния път. На практика създаденият от „придворния тунер" V8 не е просто модернизирана разновидност на вграждан в други модели на Mercedes „осмак", а самостоятелна разработка. За да бъдат съчетани големият работен обем и желанието за достигане на високи обороти, блокът на двигателя е със специална, т. нар. Bedplate конструкция, при която основните лагери лежат върху една цялостна отливка, осигуряваща необходимата якост. Моторът не е 6,3-литров, както внушава означението на модела - работният му обем възлиза на точно 6208 куб. см (диаметър на цилиндъра 102,2 мм, ход на буталото 94,6 мм). Главният успех на AMG е в това, че нито един сериен V8 от този клас не достига по-високи обороти. Въртящият момент от 630 Нм също е върхова стойност за атмосферен двигател.