Девет междудържавни граници, 13 800км, 36 автомобила MercedesЕ-класа, 26 дни. Репортерът на auto motor und sport Йорн Пугмайстер беше единственият журналист, участвал във всички етапи. В тази книга пътешественикът е събрал своите впечатления и преживявания от всеки ден на приключението, като хвърля поглед и зад кулисите на организацията и логистиката. Освен това има и статия за първото рали, което граф Шчипионе Боргезе печели през 1907 г.
Казва, че щом ти отнемат мечтата, трябва да я заменят незабавно с нещо действително. Може би така са разсъждавали неколцината смели мъже, яхнали преди 100 години моторизираните си карети и дръзнали да потеглят на пътешествие от Пекин до Париж. Думите на победителя в осъществения през 1907 година маратон, граф Шчипионе Боргезе, по това време все още звучат като пророчество: „Исках да покажа, че един добре изработен, управляван със съобразителност и грижливост автомобил е в състояние действително да замести при дълги пътувания през местности със или без пътища впрегатните животни."
Днес в гамата на производител като DaimlerChrysler безспорно могат да бъдат открити не един и два „добре изработени" модела. Когато обаче във фирмата се прокрадва идеята за организиране на подобно начинание, изборът на шефовете веднага пада върху Е-класата от най-новото поколение. Въпросната идея идва точно навреме, защото на многократно представяния през 2006 г. модел му липсва още една доза себеутвърждаване, както сполучливо се изразява шефът на отдел „Връзки с обществеността" Йоханес Райфенрат.
И така, след уточняването на някои детайли, през пролетта в деня „Е" е поставено началото на една авантюра, която трябва да започне в Европа и да завърши в Далечния изток. Председателят на уп-равителния съвет на DaimlerChrysler Дитер Цетше дава веднага своята благословия за планирането на пътешествието, като осигурява и зелена улица за отделянето на необходимите средства, възлизащи на около десет милиона евро. В това, че именно DaimlerChrysler се нагърбва с организирането на начинанието няма нищо чудно - компанията не само произвежда годни да се включат в подобно техническо изтезание автомобили, но обича предизвикателствата. Според Цетше си заслужава „да се изпробват нови идеи, защото по утъпкани пътища може да върви всеки". Но „новите идеи, естествено са свързани и с големи рискове", смята гуруто на това начинание, а както е обичайно при Мерцедес, рисковете при реализацията на дадена идея трябва да бъдат сведени до минимум. За организирането на това мероприятие в компанията са мобилизирани стотици сътрудници, а агенцията OSK осигурява най-доброто, на което е способна. Чак след това започват същинските приготовления.
Директно от конвейера са заделени трийсет и шестте предвидени да участват в пътешествието автомобила, произведени през лятната ваканция. Да, правилно - автомобилите, предназначени за толкова екстремно натоварване, идват именно от общото серийно производство, като при тях са извършени само незначителни промени за голямото изпитание - ходовата част е повдигната с около 3,5 см и пригодена за тропически и пресечени местности, монтирани са по-издръжливи джанти и малка подподова защита отпред. За водач на „кервана" е избран Рене Метге - един от най-големите спецове в организиране на изследователски експедиции. Заедно с помощничките си Берит и Антония той извършва две предварителни пътувания и благодарение на тях е изяснен обхватът на всички логистични изисквания - най малкото защото по пътя за Китай трябва да се пресекат девет граници.
Първите проблеми се появяват скоро. Оказва се, че въпросът с доставката на дизелово гориво за кервана, съставен от 36-те Мерцедес Е 320 CDI, от които три американски версии, оборудвани със системи Bluetec, както и придружаващи сервизни коли в лицето на няколко G-модела и Sprinter, не е никак лесен за решаване. Произходът на местното гориво, което може да се зареди по протежение на голяма част от маршрута е несигурен, а за прецизните горивни уредби common rail некачественото дизелово гориво може да се окаже пагубно. За съжаление Shell, Exxon и ВР отказват да станат доставчици, но пък Мерцедес откриват съмишленик в лицето на Aral - германската дъщерна компания на ВР. Предизвикателството наистина е голямо, защото през двайсет и петте дни трябва да бъдат осигурени за зареждане не по-малко от 90 000 литра. По тази причина благодарение на многобройните облечени в синьо момчета от Aral присъщият на компанията син цвят може да бъда забелязан често сред обслужващите екипи. Фирмата Ноуег GmbH пък доставя тринайсет специални цистерни, всяка от които с единична цена от 40 000 евро.
Без колебания в начинанието се включва и Michelin. Зимните гуми Alpine се оказват изключително подходящи и надеждни - те демонстрират издръжливост и отлично предаване на сцепление върху снежната киша в Урал, сред подвижните пясъци и върху неравните, изровени от камионите обиколни пътища в Казахстан. Единствените причини за кончината на някоя и друга гума са в несръчността на шофьорите и дългите пирони, забили се в протектора.
Следващият сериозен етап в подготовката е откриването на необходимите 360 водачи за автомобилите, които трябва да се сменят по пътя и да ги управляват „със съобразителност и грижливост", както би се изразил Шчипионе Боргезе. Това безкрайно трудно начинание включва подбора сред повече от 50 000 желаещи, кандидатствали за честта да станат част от приключението. Когато те най-после са подбрани - след най-различни конкурси, тестове, а също и чрез сътрудничеството на auto motor und sport, - се оказва, че трябва да се осигурят пътни документи за хора от цели 36 нации. Поради тази причина организаторите се принуждават да потърсят съдействие от правителствата, в резултат на което с начинанието вече се ангажират лично Владимир Путин и президентът на Казахстан, които изпращат препоръчителни писма до своите местни величия в провинцията. Благодарение на къртовския труд на стотици сътрудници на Мерцедес, шефът Цетше най-после може да отдъхне и със задоволство да констатира, че подготовката се развива добре: „Ние разполагаме с наистина качествени хора и организация, която се стреми към перфектност. Ако на малки групи се постави ясна цел, всъщност нищо не може да се провали."
Нищо не се провали. Въпреки че шефът на отдела за връзки с обществеността не изключва отпадането на известен брой автомобили, това така и не се случва. Трийсет и шест Е-класи потеглят от Шанз Елизе, трийсет и шест изминават кръгло четиринайсетте хиляди километра, трийсет и шест влизат през митичната порта Ионгдинг в Пекин. Там пък ги очаква лично шефът на управителния съвет, изминал последните 80 км в номер пет, един вече безбожно мръсен служебен автомобил на auto motor und sport. Това вярно возило, единствено в целия конвой, не е измито нито веднъж след потеглянето си от Париж. Всеки, който е видял мърлявия автомобил, може да си представи какво е преживяла тази Е 320 CDI от началната точка на пътуването по френските булеварди, през целия път винаги непосредствено зад автомобила с камерите. Всичко, което тази машина е преживяла, е наистина впечатляващо - скоростите по бързите аутобани след Щутгарт, Берлин и по нататък в Балтика, незабравимото пътуване през Санкт Петербург при залез слънце покрай осветени прекрасни базилики и музеи, спомените от безмилостно изронените и прорязани асфалтови пътища до Москва и първият сняг по време на пътуването при прекосяването на Червения площад пред Кремъл.
Не могат да останат скрити и свидетелствата за многобройните премеждия на автомобила - като например двете малки язви върху предното стъкло, причинени от удар на изхвръкнали камъчета, получен някъде по чакълестите широти на Казахстан или върху покритите с по-едри камъни пътища между Джайюгуан и Ланцхоу в Китай. Благодарение на ангелите-пазители се мина без произшествия, но по-наблюдателните могат да открият върху лявата страна следи, оставени от една поднесла върху сняг Лада, направила опит за по-интимен контакт с красивата сребриста кола край Екатеринбург.
Ако този автомобил можеше да говори, той дълго би разказвал преживелиците си на своите почитатели, струпали се през нощта на паркингите в Рига и Талин, на големите площади в Санкт Петербург или Нижни Новгород. Би разказвал за изгрева на слънцето при потеглянето от Алмати, за белите околни върхове на свечеряване предишния ден, за езерото Ебинур, за глинените руини от западната част на Великата китайска стена, а също и за Гладната степ, за кошмарните напречни неравности върху 690-километровия път между Казан и Перм, и за прашния преход през царевичните полета малко преди финала. Но той, автомобилът, мълчи, защото не е от онези, които обичат да се самоизтъкват. Предпочита да чуе какво ще каже Дитер Цетше относно своето начинание: „По отношение на надеждността, комфорта и ниския разход на гориво нашата Е-класа се представи превъзходно.''
Ние от auto motor und sport, които успяхме да пропътуваме сигурно и бързо с послушния си S-PP 355 почти 14 000 км, подкрепяме с удоволствие това изказване. Текст: Йорн Пугмайстер Снимки: DaimlerChrysler, Aral, auto motor und sport