E класа

1986 година бе една от най-трудните за босовете от централата на Мерцедес. За първи път в историята на могъщия и престижен концерн, пред фабриката се състоя протестна демонстрация. Не от работници, търсещи повишение на заплатите, а от ядосани таксиметрови шофьори, протестиращи срещу многобройните дефекти при най-новия модел на Мерцедес - средния “Е”-клас със заводското обозначение W-124. Най-верните и многобройни клиенти на фирмата стигнаха до крайност. Искаха да се спре производството на новия, и на конвейра отново да тръгне стария модел. Дефектите бяха най-много с блокирали автоматични скоростни кутии, криви цилиндрови глави, течащи подвижни покриви, проблеми с електрическата система, тракащи седалки и скърцащо арматурно табло. Всяко зло за добро. Може би именно гневът на потребителя накара фирмата да хвърли няколко десетки милиона марки за да отстрани всички проблеми за изключително кратко време. За да превърне точно този модел в най-качествената и най-купуваната кола, произведена от Мерцедес за всички времена, поне досега.

Разнообразието на предлаганите двигатели може да задоволи дори най-претенциозния клиент. От дизеловите 72 конски сили до V-образния осемцилиндров агрегат с могъщите 326 к.с. се намира всякаква мощност от най-различен ходов обем на мотора. Най-купуван е малкият дизел заради ниския разход на гориво, въпреки доста тежкото купе. По-добра покупка е петцилиндровия мотор, който от 1989 г. е с мощност 94 коня. В комбинация с турбокомпресор машината става истинска алтернатива на бензиновите двигатели, като харчи поне 5 л по-малко гориво, при отлични динамични качества. Повечето дизели, при съответната поддръжка, издържат до 500 000 км без сериозен ремонт. Ако купувате дизелова лимузина с голям пробег, обърнете внимание на няколко типични слаби места. При рязко ускорение от ауспуха не бива да излиза черносинкав дим. Това означава дефект в горивната помпа и гарантира олекване на бюджета най-малко с хиляда германски марки. Вдигнете предния капак и ако доловите характерната миризма на нафта е сигурно, че впръсквателните дюзи или тръбопровода изпускат гориво. Когато мотора достигне нормалната си работна температура следете за особен шум, идващ от областта на цилиндровата глава - той се появява при дефект на хидравличните повдигачи на клапаните.
При бензиновите модели най-много е купуван модела 230 Е. Той представлява разумния компромис между мощност 136 к.с. при ходов обем 2300 см3 и разход на гориво 8-10 л на 100 км пробег. Истинският Бенц от средния клас обаче е с двигател от 3200 см3, 6 цилиндъра и мощност 220 коня. При по-големи финансови възможности препоръчвам модела Е 420 с V-образния 8-цилиндров двигател с мощност 279 к.с. За топовия модел в този клас - Е 500 - 326 коня, се знае, че е истинска алтернатива на “S”-класата. Той е комбинация от истински комфорт и безгранична мощ - максималната скорост е умишлено ограничена на 250 км/ч.
Бензиновите двигатели, както дизела, също са изключително надеждни и дълготрайни. Изминават над 300 000 километра без особени проблеми. Както винаги обаче покупката на употребяван автомобил не означава предоверяване в имиджа на марката. Споменатите в началото дефекти през 1985-86 година отдавна са отстранени, но все пак се огледайте за по-нов модел. При 230 Е най-характерен е проблемът с износен разпределителен вал - познава се по неравномерната работа на двигателя. Ако в разширителния съд за охлаждаща течност забележите мазни следи, със сигурност е прегоряла гарнитурата на главата. Критичен поглед заслужава и задното гърне на ауспухната система, което често кородира. Друго слабо място е нерегулирана чистачка на предното стъкло - механизмът е твърде чувствителен, както и повредени обтегачи на задните врати. Ако от предния мост доловите равномерно трополене със сигурност е дефектен хидравличния лагер на окачването на двигателя. След пробег от 200 000 километра са за подмяна гумено-металните втулки на задния мост. Стар дефект, познат и от по-стари модели на Мерцедес, е връзката между кардана и диференциала.
Купето на средния Мерцедес е широко и удобно, багажника - достатъчен за голяма фамилия. Поради използваните качествени материали твърде трудно може да се познае колко километра е изминал съответния автомобил. Което означава още един път внимание при покупката на старо. Окачването е стабилно, непретенциозно на сух път, но поради задното предаване изисква умела ръка при мокра и хлъзгава настилка. А най-добре комплект нови зимни гуми.
Мерцедес е синоним на качество, произведено в Германия. Да купиш на старо и да поддържаш Мерцедес е скъпо. Но удоволствието да го имаш е неповторимо..

Сред любителите на конспиративни теории често може да се чуе мнението, че автопроизводителите просто нямат интерес да създават "вечни" коли. Та кой щял да купува новите им модели при положение, че старите не се амортизирали, не се тро-шали и си вършели работата? В подкрепа на подобно мнение могат да се приведат хиляди доказателства, съставляващи автопарковете навсякъде по света. Съществуват обаче и няколко факта, които уязвяват сериозно мнението на антиконспираторите. Един от най-фрапантните примери за автомобил, който срива въпросната теория, носи краткия фабричен индекс W124. Показан е за първи път през есента на 1984 г. и остава в произвдство почти 12 години. За този период успява да се превърне в най-продавания Mercedes-Benz на всички времена и едно от най-качествените возила, конструирани някога. Близо две десетилетия след появата си на пазара W124 продължава да се търси на пазара на употребявани автомобили доста по-устойчиво от много други далеч по-съвременни модели, а цените се влияят твърде слабо от възрастта на колата. Причините за това са съвсем прости - при полагане на нужните грижи такъв Mercedes-Benz разполага с ресурса да навърти до един милион километра, като запази всичките си достойнства.
В зората на шеметната си кариера обаче W124 перспективите за успех изобщо не бяха толкова бляскави. Хиляди дребни и по-сериозни проблеми удариха по имиджа на щутгартския концерн. Mercedes-Benz трябваше да се справи с редица конструктивни недостатъци на новия си седан, дефекти, чието отстраняване струва милиарди, че даже и с протести на таксиметрови шофьори пред централата на гиганта. Резултатът от усилията на германските конструктори обаче се превърна в еталон за автомобил от средния клас, какъвто някои от останалите големи производители така и не са постигнали след цели 19 години.

Mercedes-Benz W124 дебютира 2 години след малкия 190 (W201) и до голяма степен следва същата философия. Концепцията за консервативен дизайн, просторен и ергономичен салон в съчетание с изключителни експлоатационни качества и издръжливост го прави актуален дори днес за разлика от огромна част от съвременниците му, които най-малкото изглеждат откровен "секънд хенд". В сравнение с предшественика си W123, W124 рзаполага с 30% по-добра обтекаемост на
каросерията
(Сх=0.29) и абсолютно класически дизайн, който все още печели симпатии. Прекрасното качество на изработката изключва дефекти, причинени от възрастта, но, както при всеки автомобил, недостатъци все пак не липсват - особено при най-старите екземпляри. В периода от началото на производството до Октомври 1986 г. Mercedes-Benz усъвършенства постоянно конструкцията и технологията на производство, но течове на вода от люка на покрива се срещат дори при коли от 1988 г. При покупка на дизелова модификация непременно трябва да се обърне специално внимание на лаковото покритие, за да се избегне "избраник", който преди това е работил като такси. Mercedes-Benz W124 разполага с почти съвършена антикорозионна защита и на всякакви следи от ръжда следва да се гледа крайно подозрително заради възможността автомобилът да е бил удрян. Единственото слабо място са отворите за крика, където корозията се среща сравнително често.
Един от параметрите, по които W124 трудно намира достойни съперници, е нивото на ергономията и комфорта в
салона
Подобно на всичко останало по този модел, той се отличава с невероятно качество на сглобката и използваните материали. С течение на времето все пак е възможна появата на паразитни шумове от вътрешността на предните врати и скърцане от седалките. По-евтините версии не могат да се похвалят с особено приятна на допир тапицерия, но за сметка на това здравината є е впечатляваща. Воланът не се регулира и има малко по-голям диаметър от обичайното - лек недостатък, който се компенсира напълно от великолепната хидравлика.
Двигателите
монтирани на Mercedes-Benz W124 са тема, която сама по себе си може да отнеме няколко страници. Моделът се екипира с огромен избор от силови агрегати с мощностен диапазон от скромните 75 дизелови кончета до 326-те расови жребеца на V-образното 8-цилиндрово чудовище на 500 E. Общото количество на модификациите е 19, а описанието им е приведено в таблицата тук. При грамотна експлоатация и своевременно обслужване ресурсът на всеки един от тези силови агрегати съставлява не по-малко от 500-600 хил. км. По традиция газоразпределителният им механизъм се задвижва от верига, която в повечето случаи служи вярно през целия живот на двигателя. Да се сбърка с избора на модификация е практически изключено - всеки от моторите има своите особености и преимущества. Специалистите и собствениците все пак са най-ласкави към шестцилиндровите бензинови мотори и 2.5-литровия турбодизел със 113 к.с. Единствените им недостатъци са протекли заради умора на материала гарнитури, които - веднъж подменени - рядко се обаждат отново.Mercedes-Benz W124 се оборудва с четири- и петстепенни механични и автоматичнискоростни кутии.
Първите изненадват с дефекти изключително рядко и практически на се нуждаят от поддръжка. Не така стои въпросът с автоматите - особено петстепенните. Често пробуксуване на колелата може да извади от строя петата предавка. Освен това за да работят нормално автоматите се нуждаят от смяна на маслото и филтъра на всеки 60 хил. км, а след след 170 хил. се налага подмяна на фрикционните накладки и уплътнителните набивки. Шарнирните връзки, висящият лагер и задният редуктор разполагат с достатъчно голям ресурс, но на всеки 80 хил. км задължително трябва да се проверява състоянието на еластичните муфи на кардана.

Освен с традиционното за Mercedes-Benz задно предаване, W124 съществува и във вариант с четири задвижващи колела. Системата разпределя въртящия момент между предния и задния мост в съотношение 33:66% и обединява в себе си блокировка на задния диференциал и ASR (против буксуване). Модификациите 4Matic притежават несъмнени преимущества, но са изключително скъпи за поддръжка и затова е по-разумно да се избягват. Ако все пак изборът се е спрял на такъв вариант, щателната проверка е задължителна. От трансмисията и силовото предаване не бива да се чуват никакви шумове. В противен случай предстои сложен и скъп ремонт.По отношение на ходовите качества Mercedes-Benz W124 също намира достойни конкуренти изключително трудно. Основен "виновник" за великолепната возия е уникалното петлостово задно независимо
окачване
наследено от W201. Още по-впечатляващи са характеристиките на регулируемите пневматични амортисьори на комбитата Т, които позволяват запазване на клиренса в допустими граници независимо от натоварването. Между другото, цените на универсалите са доста по-високи от тези на седаните, което се обяснява лесно с качествата им. При покупка на комби обаче трябва да се провери основно именно задният мост, чийто ремонт излиза солено.
В речника на специалистите Mercedes-Benz W124 се използва за синоним на "вечен" автомобил. Макар да не е съвършен (вж. схемата с дефектите по-горе), повечето повреди се случват много рядко и веднъж отстранени, предстоят хиляди километри без никакви ремонти. Единственият наистина сериозен недостатък на германската лимузина са високите цени на употребяванине екземпляри и скъпата поддръжка. За всяко удоволствие обаче се плаща, а Mercedes-Benz W124 определено е такова.