Индекс на статията

Mercedes W123

{include_content_item 2218}Превод: kalo76
* Mercedes-Benz представя първото за марката комби през 1977
* Купето се произвежда дори в дизелов вариант
* Тестване на алтернативни концепции

През януари 1976 Mercedes-Benz представя серията W123. Тя попада в центъра на вниманието с уверението и гаранцията, че е най-добра в класа си. С класическия силует този нов Mercеdes-Benz следва традицията на своя предшественик (W 115/114) - модерна елегантност, смел изглед, достойнство и неподправен авторитет. Това не е революционно перчене пред обществеността, а напълно зрял автомобил от горния сегмент на средния клас, в който новаторската технология и инженерният опит се сливат с ценностната система на марката. Очакванията се оправдават – моделът се приема много топло както от експерти, така и от потребители.
По един или друг начин дизайнът на Mercedes W123 очертава бъдещите тенденции: технически - с множеството нововъведения в областта на безопасността; естетически - с дизайн, който е реплика на новата S-класа W116 и сегашните R/C107 SL модели. Израз на това са например фаровете - хоризонтално разположени, вместо предишните класически вертикални. W123 впечатлява с високия стандарт на изпълнение, функционалност, както и широката гама от купета и двигатели. От 1977 г. тази серия включва първата фабрично произведена комби версия на Benz.

Подобрения в сигурността и комфорта

Повишена сигурност, подобрен комфорт и по-добра обслужваемост: това са изискванията, покрити от дизайн-инженерите на Mercedes-Benz, когато спецификациите за новия сериен модел са изготвени през 1968 г. Почти осем години по-късно става ясно, че експертите от Щутгарт са се справили със задачата по един убедителен начин – високото ниво на безопасност и цялостният инженерен дизайн гарантират на модела вниманието на пресата и клиентите от самото начало.

Оформянето на спецификациите полага основите за бъдещото развитие на моделите от този клас. През следващите години неколкократно са представяни скици с нов дизайн, което демонстрира големия спектър от възможности за проектиране на новия Mercedes-Benz: от една страна, опити за нежно обновяване на съществуващия модел, а от друга – футуристична визия с остри ръбове, покриви с огромни надвесване назад, стръмни задни стъкла и масивни гумени изпъкналости отстрани. Но развитието на най-смелите дизайни е замразено. До 1973 г. формата на W123 е до голяма степен известна; трябва да се изпипат детайлите. Предварителни прототипи са тествани от 1974 година. Серията тестове за изпитване безопасността на превозните средства започва през лятото на 1974 година. За 1975 г. са предвидени изчерпателни зимни тестове в Швеция.

При разработването на дизайна на новия модел инженерите акцентират на още по-високо ниво на безопасност за пътниците. Темата е дебатирана през 70-те и води до нови регламенти. На 1 януари 1976 г., Федерална Република Германия въвежда задължителна употреба на предпазни колани за предните седалки. В съответствие с тази тенденция развойната дейност се фокусира върху задържащи системи и пътническото отделение, предназначени да сведат до минимум пораженията. Инженерите планират интегриране на въздушни възглавници, но такива не са инсталирани до 1982 г. освен като опция в W 123.

1975: Брилянтна премиера

Преди започване на серийното производство мотото е "Перфектна подготовка". За първи път в Mercedes-Benz е създадена т.нар. "пилотна линия" за изграждане на Mercedes W123. На тази обучителна линия, оборудвана подобно на бъдещите производствени мощности, работниците практикуват монтаж на W123. Общо 16 коли са произведени там през лятото на 1975 година.
Педантичната подготовка се изплаща - новият модел е шумно приет от публиката. Скоро след представянето на W123 продукцията за първата година е разпродадена; през 1976 г. цената на употребявани автомобили от серията често надвишава цената на нов автомобил. Заради дългото време за доставка, наред с други причини, Mercedes-Benz продължава производството на "Stroke 8" през цялата година паралелно с новия модел. Натиск за това оказват таксиметровите шофьори - важни клиенти на средния клас.

Иновации и изпитани технологии

В техническо отношение серия W 123 е един изцяло нов дизайн, съчетание както от своя предшественик (W 115/114), така и новата S-класа от 1972 г. (W 116). От серия "Stroke 8" новият модел приема по-специално двигателите, макар и с едно изключение: новият 2.5 литров шестцилиндров двигател на Mercedes-Benz 250 (M 123). Други характеристики от S-класата са двойните носачи на предното окачване, в което въртящият се вал за управление на колелата са изравнени, така че техните въображаеми продължения съвпадат с контактното петно на гумите върху пътното платно. Това неутрализиране гарантира, че колелата не биха се отклонили навътре и навън по време на спиране. Двойните носачи на предното окачване означаваше елиминиране на подрамата, която е била въведена в "Ponton" и представлява двигател, трансмисия и предно окачване като едно цяло. В задната част на W 123 има диагонална люлееща ос, доказала се в W 115/114.

Безопасността на пътниците е специално подсигурена от комбинацията на устойчиво купе с големи деформиращи се зони: предната и задната част на превозните средства са проектирани за контролирано деформиране при сблъсък за усвояване на значително повече енергия, отколкото в предишни модели. В централната част на тялото така наречената "клетка на безопасност" (патентована през 1951 г. като "запазващо формата си пътническо купе, заобиколено от енергийно абсорбиращи зони отпред и отзад"), имат дори повече стабилност, което се дължи на включването на подсилени секции в рамката на покрива и шестте колонки. По-здравите греди на вратите осигуряват подобрена защита.

Кормилната колона на серия W 123 също е оптимизирана с оглед безопасността на водача: гофрирана тръба свързва частите на кормилния механизъм. При инцидент тръбата се деформира в различни посоки. Това намалява опасността кормилната колонка да проникне в купето (т.нар. пика ефект). Това, както и твърдото купе с деформиращи се зони са изобретения на Béla Barényi, пионер на пасивната безопасност на превозното средство в Mercedes-Benz. Инсталацията в W 123 отбелязва премиерата на безопасната кормилната колонка, патентована през 1963 г. като цялостна система.

1976 г.: Средна класа с ново лице

Когато Mercedes-Benz представя новия междинен клас на пазара през 1976 г., неговото място в поколенията модели на Щутгарт е разпознаваемо от пръв поглед. Подобно на S-класа W116 и новия SL от 107 серии, на W 123 светлините са хоризонтални вместо отвесни както на по-старите конфигурации. Болшинството от модели осветява пътното платно с кръгли фарове по двойки зад общи правоъгълни лещи. През 1976 г. това е първият намек за "четириоката" физиономия на Е-класа (W210) от 1995 г. и неговият наследник от 2002 г. (211 W). Само топ-версиите 280 и 280 E имат правоъгълни широкообхватни халогенни фарове при премиерата на W123. При фейслифта през 1982 г. тези правоъгълни фарове са въведени за всички версии и всички варианти на модела.

Линиите, дали начало на другите модели, впечатляват и през 1976 г. чрез интегриране на актуални елементи, запазвайки установената концепция: предварителните проекти в периода на планиране представят много варианти за разглеждане, но нито големите задни спойлери на нивото на покрива, нито fastback концепциите преминават отвъд чертожна дъска. На премиерата новия модел W123 е предложен не само като седан, а и като шаси, в съответствие с традицията на Mercedes-Benz. Mainly Binz (Lorch) и Miesen (Bonn) правят линейки на тази база; катафалки създават Pollmann (Bremen), Rappold (Wülfrath), Stolle (Hanover) и Welsch (Mayen). Шасито със стандартно междуосие (2,80 метра) получава сериен номер F 123 и първоначално се предлага като 240 D и 230. Разширеното шаси с междуосие от 3,43 метра (VF 123) първоначално е достъпно за 240 D, 300 D и 250.

Четири или шест цилиндъра?

Създателите на W 123 залагат на доказана технология и за двигателите. Само новият 2,5-литров шестцилиндров M 123 в модел 250 (95 kW/129 к.с.) е нова разработка за премиерата. Останалите осем модела се представят с двигатели, които вече са монтирани в "Stroke 8": редовият четирицилиндров M 115 се използва в 200 (69 kW/94 к.с.) и 230 (80 kW/109 к.с.); топ-моделите 280 (115 kW/156 к.с.) и 280 Е (130 kW/177 к.с.) се задвижват от M 110 редови шестцилиндров (като карбураторен и инжекционен двигатели). В дизеловите варианти 200 D (40 kW/55 к.с.), 220 D (44 kW/60 к.с.) и 240 D (48 kW/65 к.с.) използват четирицилиндровия OM 615; 300 D (59 kW/80 к.с.) се захранва от петцилиндовия OM 617.

Още през 1978 г. Mercedes-Benz напълно ревизира двигателите в този диапазон. До прекратяването на серия 123 мощността на отделните модели нараства благодарение на подобряване на самите автомобили. 200 (вече с 80 kW/109 к.с.), дори получава нов двигател, М 102, през 1980 година. Този двигател е монтиран също като инжекторен в 230 Е (100 kW/136 к.с.). Отличава се петцилиндровият дизел с турбина OM 617, който е включен в сериите през 1981 г. за 300D Turbodiesel (92 kW/125 к.с.). В Съединените щати това турбокомпресионно запалване на двигателя се предлага във всички варианти на модела; в Германия обаче, 300 D Turbodiesel е достъпен единствено за модификация комби.

1977: Три нови варианти за една година

Ентусиазмът към W 123 се увеличава още през 1977 г. Това е годината, в която Mercedes-Benz представя три допълнителни варианта: купе, салон с удължено междуосие и за първи път в историята на марката - фабрично комби. Чрез разширяване на своя диапазон модели марката убедително демонстрира гъвкавостта на новата серия. В сравнение със своя предшественик, купето е много по-независимо в дизайна от седана, а комбито внася един напълно нов вариант в серийно производство на Mercedes-Benz.

През март 1977 г. купето причинява вълнение в Motor Show в Женева. Като се има предвид, че купетата на серия "Stroke 8" много тясно следват стайлинга на седана, новите модели 230 C, 280 C и 280 CE имат чувствително по-автономен характер. Особено междуосието - 8,5 см по-късо от версията с четири врати, съчетано с по-нисък покрив и силно наклонени предно и задно стъкло придават на автомобила корав и спортен изглед. Разработчиците внасят още подобрения в безопасността: заякчената структура на покривната рамка със здрави греди и подсилени врати придава допълнителна здравина на пътническата клетка. С 123 се възползва фундаментално от дизайна на седана - с предни и задни набръчквами зони, проектирани с контролирана деформируемост. Купето взема също окачването (диагонална люлееща се задната ос и двоен носач предно окачване с нулев радиус) и спирачната система на варианта с четири врати.

Окомплектовката на версиите с две врати е на нивото топ-моделите 280 и 280 E. За трите модела купе това включва широкообхватни фарове, хромирани решетки за всмукване на въздуха в предната част на предното стъкло и хромирани лайсни под задните фарове. Съответно фейслифтът през септември 1982 няма такова въздействие върху купетата, както при седаните. В крайна сметка, версията купе винаги е имала широкообхватни фарове, които вече са въведени за всички модели. Новите купета се разпознават най-добре по решетките за всмукване на въздух в предната част на предното стъкло, които от 1982 г. са боядисани в черно.

Компресионно запалване на двигателя за купе

В началото на производството има три версии с бензинов двигател: четирицилиндрово купе 230 C (80 kW/109 к.с.), и две шестцилиндови версии 280 С (115 kW/156 к.с.) и 280 CE (130 /177 к.с.). Дизелов двигател - 300 CD (59 kW/80 к.с.), е добавен през есента на 1977 г., но произвеждан изключително за пазара в САЩ. Дизеловата инициатива в елегантния вид на купето преследва целта за намаляване на "корпоративната усреднена икономия на гориво" (CAFE) от автомобилите на Mercedes-Benz на северноамериканския пазар. CAFE определя усреднения разход на гориво на всички модели на марката. Икономичните дизелови двигатели позволяват на Mercedes-Benz да подобри чувствително своя CAFE рейтинг. Когато CAFE стандартите са допълнително завишени, 300 CD е заменен през 1981 г. от 300 CD Turbodiesel. Това купе с 92 kW (125 к.с.) мощност не се предлага на европейския пазар, но заменя 280 CE в САЩ.
През 1980 г. новото 230 CE заменя 230 C. Двигателят на 230 CE - M 102 с механично контролирана бензинова инжекционна система е със 100 kW (136 к.с.) мощност. Mercedes-Benz доставя купетата с ABS като опция и - от 1982 г. - с въздушна възглавница. През август 1985 г. серийното производство на C 123 е прекратено. Общо 99 884 единици от този модел са произведени от 1977 до 1985 г., включително 15 509 с дизелов двигател. Особено дългото чакане през първите няколко месеца от съществуването на купетата свидетелства за ентусиазма на клиентите. Поръчалите през 1977 г. понякога чакат повече от две години за своите автомобили.

1977: Седан с удължено междуосие (дълга база)

През август 1977 Mercedes-Benz представя версия с удължено междуосие в междинния клас: базата на V 123 (3,43 метра) е с 63 сантиметра по-дълга от тази на седана (2,80 метра). Това предоставя достатъчно място за трета седалка и прави колата удобно такси, кола за компании или хотелска лимузина за седем пътници. 250, 240 D и 300 D моделите се предлагат с удължено междуосие и имат същите двигатели, както и в W 123. Докато салонът "tailfin"- "рибена перка" с осем места е ограничен до един много икономичен дизелов двигател (200 D ), серия 123 с три мощни версии на седан с дълга база последва тенденцията на "Stroke 8".

Въпреки внушителните пропорции и мощни двигатели, основното предназначение на този автомобил не е да бъде представително превозно средство. Знак за това е, че дизеловите двигатели са значително повече от бензиновите от модел 250. Тази модификация представлява усъвършенстван салон за няколко пътници. Удобен за хотели и търговски компании, както и таксита с голям капацитет, 123 впечатлява с висока степен на комфорт и много простор. Много от характеристиките на този вариант са заимствани от добре оборудвани ванове.

1977: Комби моделът е представен на Frankfurt Motor Show

Комбито е комбинация от лек автомобил и микробус. Няколко поколения модели са носили звездата на Mercedes на капака си. Все пак, колите не са построени в Sindelfingen, но са дело на специалисти: от 1953 на Lueg (Bochum) е предложен 170 V като pack mule, а в края на 60-те Binz (Lorch) дори прави комби от усъвършенствания W 186. Следват версии на "Ponton", на "Tailfin"( "рибена перка") и "Stroke 8" (във всеки случай от Binz и Miesen). В частност, решенията за W 115, който заимства C-колонката без промяна от седана, се смятат за съмнителен стайлинг.

Тези практични варианти с голямо товарно пространство не са съвсем нови за инженерите и проектантите от Щутгарт. Първо, под името "Универсален" Benz пуска на пазара малките "tailfin"- "рибена перка", като комби модел, построен от белгийския производител IMA. Комби вариантът на "Stroke 8", разработван за производствен стандарт, изглежда привлекателен, при условие, че дори не е серийно производство. Във фазата на проектиране на W 123 все още има резерви за комбито като напълно развит член на семейството модели. Основната причина за тази отрицателна нагласа е репутацията, която имат комби моделите по това време. Критиката предупреждава, че видът му много напомня индустриален и търговски дизайн, което е несъвместимо с претенцията за автомобил в горния сегмент на средния клас на Mercedes-Benz.

От друга страна, пазарни изследвания, провеждани по време на разработването на концепцията за серия 123 показа, че има търсене на спортен, луксозен автомобил с пет врати в съвсем различен сегмент от пазара: комбито е на път да се превърне в кола за семейството и свободното време. Бордът на директорите дава зелена светлина на проекта през 1975 година. Въпреки това на немския пазар новият Мерцедес няма да носи типичното немско име за – Kombi. През 1975 г. формалното определение Universal също не успява да получи одобрение. Първоначално е разглеждано наименованието Stationswagen, което означава, че вместо "250 K" или "250 U" малкият шестцилиндров вариант с товарно отделение ще получи етикета "250 St" на задната врата. Накрая е решено, че наставката "T" ще указва новия вариант – от Туризъм и Транспорт. Необичайно високото търсене след неговото представяне на Frankfurt International Motor Show (IAA) свърза значението й също и с "Trend" (мода). Само вътрешното наименование на серията все още напомня термина Stationswagen: комби моделът е кодиран като S 123.

Комби: спортен, елегантен, пространствено чудо

Серийното производство на комби започва в Бремен през април 1978 г. Технически автомобилът е сходен със седана: задвижващата система, спирачките и окачването са идентични поради еднаквите външни размери (дължина, широчина и междуосие). Но задната част - с високо разположения ръб на покрива и ниския праг на товарното отделение - правят новия модел истинско чудо в пространствено отношение. Дори в случаите, когато всички пътнически места са заети, комбито предлага 523 литра пространство за натоварване до линията на прозореца. А със сгъната надолу задна седалка, товарният капацитет е 879 литра до линията на прозореца. Концепцията предлага редица допълнителни възможности за гъвкаво конфигуриране на интериора. По желание задната седалка може да бъде асиметрично разделяща се. При необходимост една трета или две трети от облегалка може да бъде сгъната надолу. На разположение има и допълнителни сгъваеми седалки, обърнати към задната част на превозното средство и скрити в пода на товарното отделение. Тези характеристики дават възможност за максимална гъвкавост при разпределяне на пространство - подходящи за добре екипирана кола за семейството и спорта, туризма и транспорта.

Автоматичният хидропневматичен контрол на положението на автомобила дава висока степен на комфорт при шофиране, независимо от товара. Последният може да бъде до 45% на от общото тегло (1500 кг). По желание се монтират 15-инчови колела, алтернативни пружини и амортисьори, както и подсилена спирачна система – в този случай товарният капаците нараства от стандартните 560 кг до 700 кг. Допълнителните опции включват детска седалка в багажното отделение и хромирани релси на покрива. Релсите стават стандартно оборудване през лятото на 1978 г. Всички комби модели са изцяло тапицирани, включително в товарното отделение. За разлика от моделите на други производители тук не се използват различни материи за разграничаване на пътнически и товарни области.

Новият вариант първоначално се предлага като 230 T, 250 T и 280 TE, както и 240 TD и 300 TD. За всички модели алуминиеви джанти са достъпни като опция, но само 280 TE има правоъгълни фарове. Комбито се прави в Бремен. Само моделите, показани във Франкфурт и първите 100 превозни средства от серията са произведени в Sindelfingen. Седемдесет работниците от завода в Бремен идват в Sindelfingen за интензивно обучение в производството на новата серия. През това време 40 специалисти от завода-майка на W 123 довършват производствените мощности за комбито в Северна Германия. Тази старателна подготовка е главният виновник за похвалите, които S 123 получава за прецизната си изработка.

Турбодизел премиера и фейслифт за серии 123

По време на производството на W 123 са добавяни нови модели, а други са неколкократно подобрявани. През 1980 г. новият двигател M 102 заменени старите M 115; в модел 200 новият четирицилиндров карбураторен двигател развива 80 kW (109 к.с.); в 230 E, който заменя стария 230, редовият четирицилиндров инжекторен осигурява 100 kW (136 к.с.) мощност.
През октомври 1980 Mercedes-Benz представи кола с дизелов двигател с турбина – за първи път в Германия. 92 kW (125 к.с.) 300 TD Turbodiesel има същия двигател като 300 D Turbodiesel Седан и 300 CD Turbodiesel Coupe, и двата от които са били построени само за американския пазар. В началото на 1980 с базисната цена от DM 37200, турбодизеловият модел е почти най-скъпият от серия 123. Само купето 280 CE струва повече (с базисна цена от DM 100 повече). Съответно моделите с турбодизел имат по-висок клас оборудване, в т.ч. правоъгълни широкообхватни фарове и хромирани решетки за всмукване на въздуха в предната част на предното стъкло.
През септември 1982 г. отличителна черта на по-малките модели на серия 123 – кръглите двойни фарове – е премахната. Всички модели от серията се оборудват с правоъгълни широкообхватни фарове, познати от 280 и 280 Е, като част от голям усъвършенстван пакет. Множеството други подобрения включва променени отклоняващи вятъра отливка на А колонките и серво управление като стандартно оборудване.

Разновидности: специални версии от серия 123

W 123 често служи за основа на различни реализации. За нуждите на полицията, пожарната и спасителните служби се преработват седанът и комбито. Компании като Binz и Miesen правят линейки на това шаси. Други вариации – катафалка, пикап, кабриолет и т.н. - са създадени от фирми-партньори. И накрая, за таксиметрови услуги Mercedes-Benz предлага седан, комби и варианта с удължено междуосие франко завода със съответните спецификации. Различни специално тунинговани версии на серия 123 бяха предложени по време на производствения цикъл на модела от компании като AMG, Brabus или Lorinser. Опциите варират от оптични промени по купето с помощта на бои, странични прагове и различни алуминиеви джанти до промяна на окачването за снижаване на клиренса, по-твърдо окачване, както и промени в ъглите на двете оси. Други възможности за спортна модификация включват пакети за оптимизиране на базовите двигатели или монтиране на по-мощни агрегати.

W 123 и двигатели с алтернативни горива

Mercedes-Benz започва още от рано разработки в областта на алтернативните горива. За тази цел автомобили от серия 123 неколкократно са ползвани като тестови машини. През 1983 г. Mercedes-Benz представи 280 ТЕ с водороден двигател. Съществувал е и тестови модел с електрическо задвижване, базиран на комби версията. От 1982 г. съществува дори версия 200 с двугоривен двигател като производствен модел: горивото е течен газ (LPG) или бензин, като водачът избира режима с помощта на превключвател.

От масов към класически модел

Производство на седана се прекратява през ноември 1985 г. Както и при прехода от "Stroke 8" към W 123, новата серия W124 е разработена успоредно със стария модел за почти една година. Mercedes-Benz не спира производството на особено успешния модел комби до януари 1986 година. Производството на серия 123 продължава от 1975 г. до 1986 г., с почти 2,7 милиона автомобила. С 2 375 440 броя, седанът взема лъвския дял от общото количество, но новото комби отчита впечатляващите 199 517 единици. Останалата част е съставена от 99884 купета, 13700 седани с удължено междуосие и 8373 шасита със специално предназначение. Около 1 080 000 автомобили от серията са били изнесени на външни пазари.

През десетте години на производство дизеловите модели се доказват като най-успешни: най-предпочитан сред купувачите е 240 D (448 986 седана, 38 903 комбита, 3 841 с дълго междуосие и 1 953 други шасита - общо 493683 единици). Най-успешният модел с бензинов двигател е 230 Е (245 588 седана, 42 284 комбита, 29 858 купета и 294 други шасита – общо 318 024 единици). Класирани според конструкцията, най-добре продаван седан е 240 D (448 986 единици), 230 ТЕ (42 284 единици) се оказва най-популярното комби, както и в сегмента на купетата 280 CE (32 138 автомобили) обира овациите. 250 е водещ модел при седаните с удължено междуосие (5 180 единици) и шасита с удължено междуосие (2 888), 240 D при шаситата със стандартно междуосие (794 единици).

Много години след края на производството серия 123 все още е позната гледка по пътищата. Но днес това поколение Mercedes-Benz в горния сегмент на средния клас е сравнително рядка гледка и тези модели бързо се превръщат в модерна класика. Купето, в частност, е един от най-желаните автомобили за младото поколение.

Серия 123 в пресата

Auto motor and sport, Германия, брой 14/1978, приветства и хвали новата серия 123 комби: "След като изпробвахме версията комби, е ясно, че тя ще е желана алтернатива на седана.”