Mercedes CLS нагло загърбва каноните и се опитва да бъде купе с четири врати. Естествено, тези амбиции го изправят директно срещу правоверния мюнхенски BMW 645Ci
Двамата съперници имат предостатъчно опит и забележително родословие - припомнете си само динамичното BMW 3.0 CSi (1971-1975 г.) или разкошния Mercedes 280 SE Coupe (1968-1971 г.)... От тази гледна точка двете прочути германски автомобилни марки би следвало прекрасно да знаят как се правят престижни спортни купета. Вместо това обаче, Mercedes предпочетоха да заложат на авангардизма и направиха немислим според досегашните представи шпагат между класа на спортните купета и класа на луксозните лимузини, създавайки уникалния (и базиран на платформата на Е-класата) CLS c четири врати. Дали този шпагат няма да доведе до травми? Отговорът на този въпрос ще се постараем да намерим в сравнението между Mercedes CLS 500 и BMW 645Ci.
Не може да се отрече, че неповторимото купе с четири врати привлича внимание колкото две нормални купета... Подобните на бумеранг предни светлини, тесният прорез на страничното остъкляване и прекланящата се пред гравитацията задна част лепят хорските погледи като магнит - без значение дали поради възхищение, както при повечето ми колеги, или от изненада, какъвто е случаят с мен. При това не бива да се забравя, че мюнхенската „шестица" е всичко друго, но не и представител на породата на бледите и безлични возила. Напротив - заплашителният „поглед", изкусителната странична линия и мускулестата задница определено постигат ефект - при все че и тук мненията в редакцията са далеч от консенсуса...
За сметка на това при оценката на вътрешното пространство не възникват никакви разногласия. Докато предлаганите от BMW места на втория ред биха могли да претендират най-много за определението „аварийни", при странния Mercedes все пак може донякъде да се говори за „пълноценност". Естествено, тази разлика не е плод на магия, а се дължи на прозаичните 9 см, с които дължината на CLS превъзхожда тази на „шестицата" и на още по-важните 7 см разлика в междуосието на двата модела.
Това съвсем не означава, че на втория ред седалки в CLS цари безкрайно удобство, но е факт, че благодарение на двете допълнителни врати достъпът до задната част е чувствително улеснен в сравнение с този при 645Ci. В същото време обаче човек се научава да се съобразява с издържаната в най-добрите купе традиции - плавна и силно скосена в задната част линия на покрива. Именно нейна е заслугата и за задължителните паузи, които трябва да планирате на всеки 150 км в случай, че сте настанили отзад пътници с ръст над 180 см. И накрая - сигурно има хора, които биха нарекли уютна създадената благодарение на тясната странична остъклена площ и широката задна колона атмосфера, но за пътници, високи 1,97 м като мен, тези характерни особености биха могли да се превърнат по-скоро в предпоставка за клаустрофобичен пристъп...
Специфичният спортен аромат на „шестицата" се разгръща най-пълно в движение
В противовес на „пестеливостта" на втория ред, отпред съперниците предлагат доста прилични арматурни табла, високо качество на изпълнението и напълно пригодни за ежедневна употреба простор и седалки. Вярно е, че таванът на CLS е учудващо нисък и отпред, както и това, че „шестицата" е по-широка, но за сметка на това уникалният Mercedes предлага повече място в областта на краката.
Часът на бавареца удря, когато намеренията на пътя станат сериозни - при него удоволствието зад волана извира от всеки изминат сантиметър. Подобно на добър любовник, кормилната уредба води автомобила с чувство, но и достатъчно директно, шестстепенният автоматик действа без никакво замисляне, а стегнатото окачване ще ви помогне да не загубите почва под краката от толкова много положителни емоции...
CLS определено губи битката по завоите.
Независимо от факта, че седемстепенната автоматична предавателна кутия работи дори по-добре от колежката си в BMW, подчертано комфортната настройка на кормилната уредба и по-скоро меката реакция на командите от страна на водача предразполагат към значително по-спокоен стил на шофиране.
Това отношение към пътуването се допълва от изключително високия комфорт на возене на CLS. Щутгартският модел се носи по пътя плавно и без никакво напрежение, спестявайки на пътниците всичко онова, което е по-добре да не знаят за състоянието на настилката.
Ако на някой все пак му се стори, че тази мекота твърде директно напомня за преждевременно пенсиониране, винаги може да разчита на два алтернативни по-спортни режима на работа на пневматичното окачване.
С по-твърда настройка CLS става значително по-активен на пътя, но без да неглижира комфорта до степента, която се забелязва при 645Ci.
Независимо от факта, че и двата автомобила са с еднакво големи 18-цолови колела и нископрофилни гуми, моделът на BMW си позволява някои недостатъци и реагира на дупките и пукнатините по платното със сухо потропване, а на моменти и с почти грубичко раздрусване - тук определено би била от полза адаптивна електронна система на окачването, разполагаща с поне още две по-комфортни настройки.
За сметка на това баварският 4,4-литров V8 е извор на пълно и безметежно щастие за водача. При настъпване на педала на газта 333-те му конски сили буквално експлодират и изстрелват 1,7-те тона на купето като на игра за 20 секунди до 200 км/ч. Няма секунда, в която приливът на мощ да отслабва, а прекрасният осемцилиндров звук на мотора с четири клапана на цилиндър е истинско пиршество за слуха.
Въпреки че също е от царството на мечтите, петлитровият V8 на Mercedes трябва да се подреди на второ място. Неговите 306 к. с. и 406 Нм максимален въртящ момент (450 Нм при 645Ci) действително са способни да демонстрират смазваща тяга в ниските оборотни режими, но преди да стигне границата от 200 км/ч тежащият 1825 кг CLS вече е загубил 3,4 сек в сравнение с времето на 645Ci. Освен това вокалните заложби на триклапановия двигател при форсиране са далеч от прелъстителния тембър на BMW и звучат по-скоро като шум, отколкото като музика.
За сметка на това изненадващо добра новина ще ви посрещне на касата при Mercedes - двете престижни спортни купета са прекрасно оборудвани, но докато Mercedes CLS 500 се ограничава със „скромните" 150 289 лева, за своя 645Ci баварците искат доста амбициозните (някой би казал и „безсрамните") 159 900 лева. В тази дисциплина с травми може да завърши по-скоро шпагатът на BMW...
Заключение:
Mercedes CLS прилича по нещо на отдавна търсената квадратура на кръга.
Отвън е елегантен като класическо купе, но четирите му врати предлагат забележително удобство, а пространството на задните седалки е неочаквано обширно. Крайната му победа обаче се дължи не по-малко и на изненадващо по-ниската му от тази на „шестицата" цена. В момента Mercedes CLS е уникално по рода си возило с екстравагантна външност и неоспорими предимства при пътуване на дълги разстояния. Разбира се, BMW също демонстрира доказана класа и спокойно може да се окачестви като чувствително по-активния, спортен в поведението си и в крайна сметка по-искрен в общуването си с водача автомобил. Жалко, че водачът е принуден да прави неособено приемливи компромиси по отношение на комфорта и цената.
Интериорът на CLS е буквално удавен в скъпа дървесина и естествена кожа,но не може да се каже,че създава впечатление за по-голяма възвишеност от вътрешното пространство на баварския съперник. Светлите тонове на тапицериите допринасят за просторната атмосфера,но се замърсяват доста по-бързо. Всички версии на CLS се предлагат серийно с автоматична трансмисия.
Бутоните за смяна на предавките от волана се предлагат срещу доплащане и според нас са по-скоро излишен лукс.
Както седемстепенната предавателна кутия,така и пневматичното окачване са част от серийното оборудване на CLS 500. Дори отделното регулиране на климатика за задните места се предлага без доплащане. Гералд Чайка, снимки Кристиан Битман