Датата е 8 декември 1982 г. Два дни след Никулден от Mercedes представят един много специален подарък. Под звездата от Унтертюркхайм благородната марка представя на смаяната публика „несравнима автомобилна концепция". Който е очаквал поредното мощно чудовище или луксозна каляска, е останал разочарован: пред очите ни се появява една непретенциозна лимузина със скромните 4,42 м дължина, мизерните 90 к.с. мощност, и струва само 25 538 ДМ. Представите ни бяха преобърнати - все едно, че слънцето изгряваше от запад. Досега никога не бе имало малък Mercedes. А автомобилът не само изглеждаше малък - сравнен с обичайните мащаби за Mercedes, изглеждаше и евтин. Хром имаше само по звездата и решетката на радиатора, тасовете бяха от мизерна пластмаса, мижавите 14-цолови джанти някак се губеха в издадените напред калници.
Въпреки това неговите създатели се биеха в гърдите. В проспекта можеше да се прочете: „Концепцията на тази нова класа за първи път обединява функционалността и качеството на Mercedes в един компактен автомобил." „Компактен" беше модерна дума през онези години. Golf-ът бе не само компактен, но и се продаваше като топъл хляб. Както и „тройката" на BMW, в която се возеха хората, които Mercedes искаше да привлече: млади, динамични хора, които да смъкнат възрастовата граница на клиентите и да вдигнат продажбите до небето. Освен това управата на концерна в Щутгарт осъзна, че посредством серия от по-малки модели могат да бъдат спечелени нови клиенти евентуално и преди достигане на границата на богатството.
Резултатът е третата продуктова линия на фирмата. Отвътре съкращението бе W201, отвън - 190. Имаше базов модел с 90 к.с. и карбуратор, както и топмодел със 122 к.с. с впръскване и допълнително Е в надписа. Предвидени са и много други, но за начало са само тези. И толкова. Таксиметрови шофьори, съпруги на зъболекари, млади мениджъри - всички искат да си купят Mercedes 190. Шокът в повечето случаи идва след покупката. Човек си поръчва и плаща Mercedes, но в действителност не го получава. Тъй като от един автомобил със звезда на решетката се очаква не само добро окачване и отлично затварящи се врати, а и усещане за лукс. Но луксът се предлагаше само срещу доплащане. В базовата версия (на жаргон: „счетоводителско оборудване") липсва сервоуправление, стъклата се повдигат и свалят на ръка, огледалата също се регулират ръчно. Огромният волан бе направен от мазно лъщяща пластмаса, собственикът напразно търсеше хром и дърво в кокпита, а тапицериите си бяха направо пестеливи. Дори ръководството за експлоатация бе извънредно малко - в днешно време 78 страници не стигат за описанието на радиото в автомобила.
Нямаше да бъде излишно и малко повече място, все пак става въпрос за 5-местен автомобил. Действително 190 бе нещо като прототип на днешния CLS - първото четириместно Coupe. Високите шофьори оставяха смешните 5 см място за седящия на задната седалка зад тях. Мястото за главите отзад също не бе обичайното за Mercedes. Ако обичате да носите шапка, ще се наложи да я оставите на поставката на задното стъкло. Дори и добрата стара крачна паркинг спирачка бе станала жертва на икономиите - за нея просто не бе останало място в пространството за краката. Вместо това между двете предни седалки се мъдреше евтино изглеждаща ръчна спирачка - както при всяка обикновена кола.
Но бейби Benz-ът, както бе наричан с подигравка от някои, с умиление от други, имаше и хубави страни. Например задницата: в нея се побират багажно отделение с обем от 410 л и майката на всички задно оси. Нейното име бе Raumlenkerachse (многораменно окачване) и със своите 5 носача за всяко колело тя гарантираше непозната досега прецизност по отношение на направляването на задните колела. Заедно с новоразработената предна ос с телескопични амортисьори и относително дългото междуосие тя представляваше истинската сензация на W201. В тази класа не се предлагаше повече комфорт при почти перфектно поведение на пътя.
Чистачката изнервяше пътниците
Също така уникално, но в никакъв случай разумно решение, бе еднорамен-ната чистачка. Със своята опростена механика тя пестеше тегло, но изнервяше шофьора и пътниците със замазани стъкла и зловещо скърцане.
Под капака на двигателя всичко бе спокойно и конвенционално. Базовият двигател с 90 к.с. блестеше с прилична акустика, а вариантът с впръскване се отличаваше освен това с добра еластичност и добри динамични характеристики. Постижения от 10,5 секунди за дисциплината от 0-100 км/ч и максимална скорост от 195 км/ч все пак са били значителни преди 22 г. За клиентите всичко това бе достатъчно. Освен рекламираните от маркетинг експертите млади и динамични хора, купувачи на бейби Benz-a бяха преди всичко по-възрастни семейни двойки, нуждаещи се от по-малко място. Таксиметровите шофьори останаха верни на W123. До спиране от производство на серията (1993 г.) от завода са излезли 1,8 милиона 190-ки. Чрез тях марката Mercedes стигна до прозрението на бъдещето, че с малки автомобили също могат да се реализират големи печалби. Шофирането можело да бъде лесно.
Технически данни
Peдови 4-цилиндров двигател, отпред. надлъжно • работен обем на двигателя 1977 см3 • мощност 66 кВт(90 к.с.) при 5000/мин • макс. въртящ момент 165 Нм при 2500/мин • карбуратор с хоризонтален поток • 4-степенна скоростна кутия • задно задвижване • телескопични амортисьори с триъгълни носачи отпред, многораменно окачване отзад • дискови спирачки отпред и отзад • дължина/широчина/височина: 4420/1678/1383 мм • колела 5Jx14«zyMU 175/70 SR 14* собствено тегло 1080 кг • максимална скорост 175 км/ч.