Дълги години любители и специалисти обсъждаха какво би станало, ако Mercedes-Benz се намеси в борбата в най-масовия компактен клас. През 1997 г. германският концерн сложи край на спекулациите. Символът на лукса и престижа - трилъчната звезда, слезе "сред народа" с най-малкия си модел, произвеждан някога. А-класата стана и първият автомобил на компанията с над 100-годишна история с предно предаване. За жалост дебютът на Baby Benz бе съпроводен с гробовен скандал. Изпитатели и журналисти от шведско издание не само катурнаха дребосъка при провеждане на т.нар. "лосов тест", а и се постараха целият свят да научи. В Щутгарт обаче реагираха точно така, както се полага на производител от световна величина. Mercedes-Benz отзова всички продадени автомобили от А-класата за отстраняване на проблемите и осигури на клиентите си други коли, докато бъдат направени доработките. Последните включваха промени в окачването, което бе "втвърдено", намаляване на клиренса и серийно монтиране на електронна стабилизираща система, предлагана до този момент само срещу допълнително запащане.

А-класата на Mercedes-Benz не разруши статуквото в Голфовия клас. Лидерите в него си останаха същите, но пък и Baby Benz-ът не се вместваше съвсем в клишето за компактен хечбек на достъпна цена. Изтърсакът от Щутгарт представлява по-скоро екстравагантен еднообемник. Макар да е най-евтиният автомобил с трилъчна звезда, той е чувствително по-скъп от аналогични модели на други производители, което обяснява защо така и не постигна бленувания пазарен фурор. Ортодоксалните почитатели на марката го пренебрегнаха тутакси, а за останалите той просто не бе достатъчно практичен.

Седем години след премиерата си Mercedes-Benz A-klasse все още се среща прекалено рядко по българските улици, за да могат да се направят солидни заключения за експлоатацията му в родни условия. Едно обаче е сигурно - когато германците се изказват не особено ласкаво за немски автомобил, потенциалният купувач би постъпил далновидно ако има едно на ум преди да се сдобие с него. Оценките на специалисти и собственици съвпадат почти напълно. В Mercedes-Benz определено имат какво да научат за компактния клас. Без да страда от неизлечими болести, А-класата показа редица слабости през първите години от производството си.
На пръв поглед арматурата изглежда ефектно, но с годинките започва да скърца
През 2001-ва в Щутгарт си взеха бележка от упреците и подложиха модела на мащабна преработка, след която дребосъкът с прево можеше да претендира за честта да носи звездната емблема. Самите германци обаче горещо съветват да се избягват колите отпреди това. Причина за това са детските болести на А-класата, които започват да се проявяват особено осезаемо след навъртането на 100-ина хиляди километра.Да се говори за най-малкия Mercedes-Benz с акцент върху престижа няма особен смисъл. За сметка на това "бебето" спечели купувачи и специалисти с технологичните си нововъведения още през 1997-ма. На първо място сред тях неминуемо се споменава т. нар. "сандвичова" конструкция на каросерията.

Под абсолютно равния под са разположени изпускателната система, резервоарът, акумулаторът и някои компоненти на задното окачване, прикрити с допълнителен панел отдолу. Освен структурна здравина и устойчивост на усукване, такова инженерно хрумване решава радикално потенциалните проблеми с корозията. Изработката, както може да се очаква, е на непостижимо за други производители ниво. Да се сравнява А-класата с останалите модели на марката обаче е неуместно. Подозренията, че в Mercedes-Benz са спестявали оттук-оттам в името на по-ниската крайна цена, се подхранват от използваните материали. Те изглеждат някак евтино и с годините интериорът започва да поскръцва. Клатещите се предни седалки - особено шофьорската, съвсем не са рядкост, а ламелният покрив често тече. След модернизацията от 2001-ва качеството на изработката се подобрява значително, а и повечето от материалите са заменени. Най-лесният начин да се разпознаят колите, произведени след това, са гладките стъкла на фаровете. Подобно на отличните оценки за каросерията, ауспухът също заслужава похвали за дългия си живот. Освен с революционната си каросерия, преди 7 години Mercedes-Benz A-klasse впечатли специалистите с двигателите, които концернът беше подготвил за мъника. Те имаха твърде малко общо с класическите агрегати на щутгартци. Базовият мотор бе с обем едва 1.4 литра, нечувана кубатура за Mercedes-Benz. Отгоре на всичко малкото двигателче бе форсирано до 82 к.с. - също точно наопаки на представата за спокойните и уравновесени мотори на компанията. Между другото, за да спази обозначенията си, фирмата въвежда в леко заблуждение купувачите. Под индекса А 140 се продават автомобили с 1 397-кубиков агрегат, а и такива с 1 598 см3. Мощността им не се различава, но причините за такова решение остават загадка при положение, че съществува модификация А 160. С мощност от 102 к.с. тя върви значително по-добре с не много повече бензин. Най-рядко се срещат коли с 1.9-литровия мотор (125 к.с.) и абсолютните екзотики A 210 Evolution с впечатляващите за такъв запъртък 140 коня.

Сред почитателите на Mercedes-Benz дизелът се радва на особена любов. Добре известно е, че в Щутгарт се произвеждат най-добрите "нафтови" мотори в света и А-класата разполага с един от тях. Кой знае защо той също се продава под два индекса - А 160 и А 170, макар да е с кубатура от 1 689 см3. Единственото, което отличава двете модификации, е мощността. В първия случай тя и 60 к.с., а във втория - 75 коня. През 2001 г. щутгартци добавят още 20 к.с. към нея. Дори в първоначалната си форма обаче дизелите са сред най-търсените версии. Притежават отлични тягови характеристики и са изключително икономични.

Нерядко предните седалки се клатят и издават неприятни звуци
Както може да се очаква, производител от ранга на Mercedes-Benz трудно ще си позволи проблеми по силовата част. Двигателите на А-класата практически не показват дефекти и само безхаберното отношение на собственика може да коства здравето им. Единственият по-често споменаван недостатък е трудният старт в много студено време. Препрограмиране на електронния управляващ блок в добър сервиз го решава завинаги. Понякога качеството на бензина си казва думата и свещите с платинени диоди изкарват не повече от 20 000 км вместо обещаваните от Mercedes-Benz 100 хиляди. Стремежът на щутгартските инженери към компактност затруднява доста обслужването на А-класата. Моторният отсек е толкова плътно структуриран, че някои съвсем елементарни операции изискват не само специализирани инструменти, а и демонтиране на двигателя - например замяна на ремък на генератора.Най-много критики от механици и собственици обаче търпи ходовата част на мъника. Според статистиките на техническите служби окачването на А-класата създава постоянни проблеми заради износването на различни компоненти, заради което предницата почти винаги хлопа. Задният мост също не е особено издръжлив, а по родните улици състоянието му бързо се влошава. Разбира се, замяната на втулки и накрайници не е особено скъпа, но за собственика на петгодишен Mercedes-Benz дрънчащата ходова част не е особено приятна. Вярно, инженерите на компанията бързо наваксаха липсата на опит с предното предаване и през 2001 г. повечето недостатъци не бяха отстранени, но за пазара на употребявани автомобили това не е кой знае какво успокоение.

В Щутгарт наричат А-класата "студентски" автомобил. Моделът е значително по-опростен от големите си братя. Броят на електронните възли, например, е сведен до десетина в сравнение с 60-те в S-класата. Простотата обикновено гарантира липса на проблеми, но - колкото и странно да звучи - недостатъци не липсват. Специалистите обясняват отказите на централното заключване и контролера на имобилайзер с ценовата категория на модела, но това все пак е Mercedes-Benz... Именно с този мотив се успокояват повечето потенциални собственици на А-класата. Покупката на щутгартския дребосък обаче се оправдава единствено ако е произведен след 2001 г. На пазара има далеч по-сполучливи модели на същата възраст, които отгоре на всичко са и по-евтини.

септември 2004