Сряда, 09 Декември 2009 23:58   
Mercedes S600, Phaeton и BMW 760 - сравнителен тест
S класа - Тестове

Представете си 36 цилиндъра, 1365 конски сили и 300 000 евро накуп... Възможно ли е да оцените реално подобно изобилие и да кажете „това да, а това не"?

И откъде изобщо би следвало да започне човек с оценяването?
Може би от възможността за на¬деждно закрепване на бутилка шампанско и кристални чаши в ложата на задните седалки? Ако започнем оттам, трябва да отбележим, че и тримата кандидати предоставят отлични условия да се натряскаш порядъчно в атмосфера на пълно удобство и спокойствие. Единственото, което може да ви попречи е десният крак на шофьора...
„Как така десният крак на шофьора?", биха попитали повечето неизкушени от автомобилната материя хора. Ами така - едно леко натискане на педала на газта е напълно достатъчно, за да ви изпрати в зоната на 100 км/ч съответно за 4,8 (Mercedes), 5,8 (BMW) и 6,1 секунди (Volkswagen), a шампанското в чашата ви да се превърне в лепкав миниводопад върху скъпите кожени тапицерии и вероятно още по-скъпите ви одежди.
В автомобилите от този калибър обаче едва ли ще се нуждаете от въздействието на алкохола, за да онемеете от гледката. Дори и при нула промили в кръвта необятните простори в задната част на BMW 760iL изглеждат поразително, а пространството пред първокласните седалки би накарало и най-дългокраките да потърсят опората на тапицираните степенки. Mercedes S600 пък е реално въплъщение на запазеното лого на BMW „Удоволствие от шофирането" благодарение на смазващата мощ на снабдения с два турбо компресора V12. A Phaeton от Волфсбург е последният гвоздей в ковчега на остарялото според фирмената стратегия твърдение, че „Volkswagen" означава „народна кола". Постигнатото от волфсбургските инженери трудно се поддава на хладна оценка, а единственото, което все още би могло да бъде поставено под съмнение за този автомобил е времето, от което „свръхфолксвагенът" ще се нуждае, за да бъде приет от общественото мнение като пълноправен член на този клуб. Ако направим едно сравнение с дъщерната компания Audi, ще установим, че при автомобилите с четирите пръстена на емблемата това отне повече от десет години въпреки търпението и упоритостта, въпреки наличието на напълно достойни модели като V8/A8 и въпреки здравото рамо от страна на канцлера Шрьодер в заключителната фаза.

Без съмнение благотворно за приемането в клуба би се отразила консервативната външност. В това отношение Phaeton е на прав път, неприкрито демонстрирайки родството си със скромничко и чистичко облечения Passat. Наградата за красота обаче без съмнение принадлежи на S-класата и нейните ненатрапчиво елегантни форми, които биха изглеждали също толкова привлекателни и след двайсет години. Голямата „седмица" на BMW поляризира преди всичко с оформлението на задната си част и днес трудно може да се открие европеец, който да изкаже въодушевление от стилистичните експерименти на главния дизайнер в Мюнхен Кристофър Бенгъл. Факт е обаче, че седмата серия се продава извънредно добре в САЩ, а автомобилите, които допадат на клиентелата отвъд океана, обикновено не се възприемат особено добре на Стария континент.
Но при нивото на цените и на трите дванайсетцилиндрови возила вероятността някое от тях да се появи по върховете на ранглистите по продажби е абсурдна. Независимо от малкия си тираж обаче, тези автомобили имат сериозен дял във формирането на оборота и имиджа на производителите -дори и да използваме еврото за мерна единица, само девет продадени 760iL вече означават цял милион в счетоводния баланс на BMW.

Човек би предпочел да остави обувките си пред прага на S 600

Разбира се, сметките на фирмата-производител са най-малкото, което би заинтересувало бъдещия собственик на подобен модел. Много по-вероятно е известно притеснение да предизвика срещата с помпозно обзаведените покои -светлите велурени постелки на Mercedes например предизвикват неудържимо желание да се събуеш, преди да стъпиш върху тях... Зеленикавите тапицерии от естествена кожа в салона на BMW навяват асоциации с цветовете на полускъпоценен камък, а безшумните движения на лампериите от благородна дървесина, прикриващи вентилационните отвори на Phaeton, постоянно напомнят, че бившият шеф на VW Фердинанд Пиех мрази течението повече от некадърник на мениджърски пост в поверената му фирма.
Ако търсите причините, довели до изключителното признание, на което се радва етикетът „Made in Germany", то именно тези страници са мястото, където ще ги откриете. Тези три изключителни екземпляра наистина символизират напълно високия германски технически стандарт и талант и трудно могат да бъдат наподобени от когото и да било. Само тук можете да откриете рядкото в този клас двойно предаване (Phaeton), да се изумите от динамични те характеристики, на които биха завидели и в Porsche (S-класата) и да изпаднете в потрес от масираната демонстрация на свръхмодерни технологии в BMW 7. Друг е въпросът, че гениалната според свикналите да работят с модерни електронни устройства система i-Drive е прекалено сложна и комплексна за повечето хора - всеки, който среща затруднения с настройката на видеокасетофона си, би изпаднал в тих ужас при срещата си с малкия джойстик и е сигурно, че никога няма да използва пълния капацитет на системата, събрала в себе си над 700 (!!!) функции. Инструкциите за експлоатация на тези автомобили вече тежат над един килограм и това едва ли учудва някого...

Едва ли някой би се учудил и от друго - от „спънатото", неловко усещане, което електронните ограничители на максималната скорост на 250 км/ ч предизвикват и в трите лимузини. „Разбира се, че можем и още, но за съжаление не ни е разрешено!" Може би по подобен начин биха се извинили автомобилите, ако можеха да говорят, а единствено разграфената до 320 км/ч скала на скоростомера на Phaeton напомня за колко „още" всъщност осстава.

Mercedes S 600

Едва ли някой би открил причини за недоволство от изисканото обзавеждане на пространството в задната част на S-класата,а на динамичния потенциал на S 600 биха завидели и доста расови спортни автомобили. Само да го нямаше електронното ограничение на максималната скорост...
В Mercedes показват нагледно, че модерните електронни системи могат да бъдат съчетани и с класическо арматурно табло с позната подредба и изпитана функционалност. Единствената критика би могла да бъде отправена към твърде малкия размер на някои от бутоните.
Детайли като поставката за чаши и бутилки в подлакътника между задните седалки и извънредно прегледните бутони за настройка на седалките в предните врати са доказателство за прецизно премислената ергономия в топ лимузината на Mercedes.
Но както и да е...

По-важно е това, което се случва зад волана, а „това" несъмнено се случва най-лесно и безпрепятствено зад волана на S-класата. Всички бутони и контролни прибори са там, където са били в продължение на десетилетия, а всеки би свикнал с разположението и функциите им „по подразбиране". Автоматичната предавателна кутия превключва с изумителна мекота, а подборът на предавателните числа е такъв, че при максимална скорост моторът „мърмори" със смехотворните 4500 оборота в минута. Цари такова спокойствие, че ако хоризонталната маркировка на пътя не се сливаше в стремително изтичаща под предницата непрекъсната линия, водачът би се изкушил да програмира бордовия компютър, за да се забавлява със системата за масаж в седалките или да се обади вкъщи с новината „След малко се прибирам!" Неприятното в случая е само това, че към изречението трябва да се добави и не толкова приятното „За съжаление обаче ще се наложи да се позабавя на бензиностанцията...,,
Неприятно, но напълно естествено за дванайсетцилиндровите двигатели с подобен работен обем, които въпреки върховото си технологично ниво продължават да наказват тежкия крак върху педала за газта с тежки сметки по бензиностанциите. Средно между 16,5 и 17,8 л/100 км А 98 Н преминават през инжекционните дюзи на трите хвърчащи палата.

Спирачните системи от друга страна вършат работата си свръхефективно и без да предявяват веднага финансови претенции. Особено добро впечатление правят постиженията на BMW и Mercedes, a няколкото допълнителни метра на Phaeton може би следва да се отдадат на по-големите инерционни сили, предизвикани от голямата маса на системата 4Motion. Двойното предаване обаче компенсира тази си слабост с фантастично поведение на пътя и прекрасно подчинение на командите на водача. Управле-нието е на върхово ниво, а комфортът на возене - убедителен благодарение на пневматичното окачване.

При BMW атмосферата е доста по-спокойна. На празни обороти двигателят въобще не ви занимава със себе си, а в ролята на главен акустичен дразнител изведнъж започва да се проявява свистенето на въздуха от вентилационните отвори. В преследването на максималната скорост обаче ходовата част би могла да бъде малко по-ангажирана в събитията, а кормилната уредба би могла да бъде с няколко идеи по-прецизна.
Носената от Phaeton емблема с абревиатура VW определено би следвало да означава нещо по-различно от Volkswagen, както вече споменахме в началото. Добро решение би било ,У1Р-Wagen", защото характеристиките на волфсбургския топмодел са твърде далеч от това, което би могло да се нарече „народно". Достатъчно е да се спомене само собственото тегло от 2,38 тона, за да забравим за всякаква, дори косвена връзка между помпозния Phaeton и „прафолксвагенът", популярен из нашите ширини с плебейското наименование „костенурка". Елитарността обаче има не само добри страни - за нас например остава необяснимо защо увеличаването на силата на звука на радиоапарата трябва да бъде визуално подчертавано и с показание на централния информационен дисплей. В крайна сметка човек увеличава или намалява звука на радиото си с идеята да го чуе, а не да го види...

VW Phaeton W12

Зад семплата фасада на VW Phaeton се крие смайващо с качеството си на изпълнение, луксозно и натъпкано с модерни системи вътрешно пространство. Служителите в „стъклената манифактура" в Дрезден са били много педантични и са вложили много старание във всеки детайл, като например механизма на капака на багажника. Подобна красота не се среща нито при BMW, нито при Mercedes. Поставките за чаши (горе) днес са неизбежен елемент от обзавеждането, а бутоните за регулране,разположени в дол¬ната част на седалките, са понятни и лесни за обслужване.
Между другото, цените на тези три шедьовъра на германското автомобилостроене също не са приятна гледка. Сигурно е, че на света има и хора, които са в състояние да платят това изобилие в брой, без да им мигне окото. Но дали си заслужава човек да се лиши no толкова елементарен начин от всичките си автомобилни мечти? Вие лично можете ли да си представите свят без мечти?
Според нас това би било равносилно на пълна скука...


Мерцедес-Фолксваген-БМВТака оценява AUTO BILD

Обективността на оценката се основава на точна ситема, състояща се от общо 600 точки, разпределени в три категории - „стойности", „впечатления" и „разходи". По този начин вие можете да извлечете максимална полза от оценката в зависимост от личните ви предпочитания.

В рубриката „Стойности" ще намерите всички обективно измерими критерии - от пространството в купето до диаметъра на завиване. Mercedes показва, че може да бъде и автомобил, който бихте пожелали да управлявате сами, докато огромното пространство на задните седалки при BMW го превръща в класическа лимузина с шофьор. Големият Volkswagen все още не се предлага с удължено междуосие и по тази причина губи доста точки при оценката на пространството отзад, но впоследствие ги наваксва с изключително изгодната си за автомобил с подобни качества цена. В този раздел VW се представя забележително силно и подобно на Mercedes три пъти набира максимума от точки за разлика от BMW, който печели само два пъти. В останалите случаи трите автомобила се представят практически еднакво.
Тук става дума за субективните впечатления от теста, като усещането за пространство, удобството на седалките или поведението на пътя. Mercedes се представя най-добре в динамично отношение благодарение на мощния си двигател с 500 к. с. При оценката за поведението на пътя блясва VW. единствен разполагащо перманентно двойно предаване. Ергономията е най-добра при Mercedes, при VW дразни твърде силната червена светлина на приборите при управление в нощни условия. Системата i Drive на BMW и до днес няма фенове в нашата редакция.
На разходите посвещаваме самостоятелен раздел и една трета от точките в общата оценка. Всъщност в тази автомобилна категория малцина се интересуват от цени и разходи - покупките на подобни автомобили обикновено става на лизинг и почти винаги от съображения за добър имидж. Но дори да пренебрегнем класирането в тази рубрика,Mercedes си остава победител в теста - независимо от високата застрахователна премия и внушителната си цена. факт е, че гаранционните му условия са най-добри, а коефициентът на овехтяване е минимален. Големият VW обаче също успява да спечели десет точки за критерия „овехтяване", като причината за това се крие в обстоятелството.че фирмата производител поема грижата за продажбата на употребяваните возила от този модел и по този начин субсидира собственика,Това е отличен ход от страна на амбициозните VW, тъй като едва ли има нещо по-жалко от луксозна лимузина,която само след едногодишна употреба може да се открие на половин цена в малките вестникарски обяви. Коефициентите на овехтяване са базирани на прогнозите на фирма ALG Baehr & Fess Forecasts.
В надпреварата между най-добрите представители на автомобилния етикет „Made in Germany", най-старият производител на моторни возила в света успява да запази малка преднина пред съперни-ците си. S 600 получи най-много точки при девет от критериите, като причините за това се крият в темпераментния двигател (от Maybach), чудесната ергономия, пълния арсенал от мерки за сигурност и поразително ниския коефициент на овехтяване. Както може да се предположи, BMW и VW плътно следват Mercedes - типично за BMW, но малко (несъмнено приятно обаче) изненадващо от страна на Volkswagen.

Странните форми в задната част на 760iL са добре познати и нееднозначно приети от гледна точка на стила. Отлично впечатление правят светлините с променлив интензитет, които увеличават яркостта си при внезапно спиране. Phaeton W12 все още не се произвежда в удължена версия и затова слизащата от конвейерите на дрезденския „стъклен" завод на VW лимузина участва в теста в „късото" си изпълнение, но пък единствена разполага с перманентно двойно предаване. Най-добро впечатление прави елегантната задна част на Mercedes S 600.

Удоволствие от шофирането? Да! Удоволствие от арматурното табло? Не съвсем... Системата iDrive, управлявана с разположения на мястото на ско¬ростния лост контролер би следвало да улесни работата с приборите, но контролното табло все още е осеяно с много бутони.
Голямото BMW разполага с най-дългото междуосие в теста (3,13 м), а издълженият му и нисък силует перфектно отговаря на предназначение, то на представителната лимузина.
Привилегированите пътници на задните седалки разполагат със сгъваем течнокристален монитор, индивидуално регулиране на климатика и даже с две запалки...
Подлакътникът между предните седалки крие сериозно по обем климатизирано пространство,в което може да се побере дори съдържащата 322 страници инструкция за експлоатация на автомобила.
Необичайното разположение на бутоните за регулиране на седалките може да се стори неудобно на мнозина.
Не съществуват никакви пречки пред устройването на парти с шампанско в обширната задна част на 760iL,чиито размери са най-внушителни сред кан¬дидатите в теста.
AutoBild 07.2003-№7

Страница с данните