Неделя, 20 Декември 2009 12:51   
Mercedes GL420 V8, Discovery V8, Cayenne, Toyota Land Cruiser, Lexus RX400h, BMW X6 - на офроуд
GL класа - Тестове

Mercedes GLНовото BMW X6 е най-странният SUV, правен някога - високо спортно купе/ оф-роудър?  Пол Хоръл го изправя срещу конкурентите му в опит да разбере неговия смисъл. Резултатът е шокиращ.

ДОБРЕ дошли в света на BMW X6: оф-роудър. който не става за оф-роуд. Но пък цялата 4x4 вселена в момента е в неразбория. Защото цялата каша с кросоувърите - кулминираица В Х6, предизвиква пълно объркване за това каква точно е целта на подобен род модели. Няма даже да споменаваме, че сметка за гориво от порядъка на 250 лв. на седмица не е по вкуса на всеки.
Така че решихме да направим нещата по стария начин. Събрахме група скъпи SUV-та и решихме да ги изцапаме малко. Но тъй като асфалтът е измислен доста отдавна, също така попътувахме и по нормални шосета. Резултатът от цялото преживяване постави под въпрос някои от моите най-сериозни предразсъдъци.
Искахме да представим целия спектър от автомобили 4x4 - ето защо взехме Х6 и Discovery вместо по-очевидни съперници на Cayenne като Х5 и Range Rover Sport. Така че нашата подборка бе разделена на хардкор SUV-ma и такива за по-леки терени.
Най-нежният от втората група е Lexus RX400h. Моделът е хибрид като Prius, но двигателят му е бензинов V6. Задните колела се задвижват само от електрическия мотор. И има бележка в упътването, че не става за оф-роуд. Следва Х6, чиито 6-цилиндров редови двигател с двойно турбо и 4WD система определено са оптимизирани за асфалт. Най-накрая идва Audi Q7 4,2 V8 дизел на бляскавите си 21-цолови джанти.
В по-хардкор лагера са Mercedes GL420 V8 дизел, Discovery V8 дизел, Cayenne c нов V8 бензинов агрегат с директно впръскване и изцяло новият Toyota Land Cruiser с дизелов V8. Може да не мислите, че Cayenne става за катерене на баири, но с предлаганото като опция въздушно окачване моделът покрива всичките ни изисквания за хардкор оф-роудър: понижаващи предавки за сериозни изкачвания и спускане, регулируемо въздушно окачване за по-висок клиренс и заключващи се диференциали за неравен терен.
Няма нужда да ви казвам, че Англия, за разлика от Западните щати на Америка, Близкия изток или Австралия, е претъпкана и мокра. Това означава, че разполагаме с различни оф-роуд терени. Повечето от горските площи са защитени - или от закона, или от яростни природозащитници, срещу унищожаването им от хора, чиято представа за разходка из природата включва двигател с вътрешно горене. Освен това, за разлика от другите места, които изброих, ние нямаме никакви пустини. Така че в Англия имаме нужда от контрол при спускането по наклон, висок клиренс, Великолепно сцепление и компактност, за да можем да се промъкваме между дървета и шубраци.
Да отклоним хибридния Lexus no оф-роуд маршрут е все едно да пратим някой гей - водещ на телевизионно предаване, да изкачва Еверест. Обут с джапанки. Напредвате сантиметър по сантиметър, треперите в очакване да не затънете или пък да не попаднете в пиротехническата драма "Вода среща високо напрежение". Но не - оказа се, че Lexus-ът има приличен ъгъл на атака и разумен клиренс, така че успя да избегне евентуално затъване. Регулируемата му електрическа задвижваща система направи лесно минаването през хлъзгави участъци, без да се губи сцепление.
PorscheХ6 надмина очакванията ми за това докъде може да стигне. Успя да поддържа сцепление благодарение на системата си за задвижване на 4-те колела и специалния си адаптивен заден диференциал. Докато нормалните системи за тракшън контрол просто спират да подават въртящ момент към колелото, което е изгубило сцепление, тази в BMW праща допълнителна мощност към външното колело отзад, когато завивате. Това се прави за по-добро поведение в завоите. Също така Х6 разполага с контрол по спускането, което е от съществено значение за запазване на достойнството ви при движение по наклон, при положение че не разполагате с понижаващи предавки.
Нямаме такъв късмет в Q7 обаче. Автомобилът е огромен и тромав, а дългата му предница все се блъскаше в неравния терен, дори и с въздушно окачване в най-високото положение. Реакцията от педала на газта, също като при Х6, бе твърде агресивна за движение с ниска скорост, особено като няма контрол по спускането.
Всичките четири по-сериозни оф-роудъра прелетяха през тази секция от терена, така че отпрашихме в търсене на по-трудно изпитание с по-дьлбоки коловози и, честно казано, ужасяващи възвишения, такива, от които коленете ви скачат към лактите, а през предното стъкло се вижда само небето.
В който момент следва да се натиснат няколко копчета и завъртят разни бутони, В Land Cruiser-a трябва да завъртите бутон за понижаващите предавки, да натиснете копче, което да повдигне спираловидните пружини, и да натиснете друго за заключването на диференциала. Те са разпръснати по цялото табло и дори скрити под кормилната колона. Пълна бъркотия е, но предполагам, това е начинът на Land Cruiser да каже, че ако сте се запътили дълбоко в Сахара или в австралийската пустош (както често правят тези модели), то трябва да сте доста наясно какво точно правите.
За съжаление този пустинен войн не е идеален за британските гори. Разполага с умна система за разкачане на анти-ролбарите (също като Porsche), за да осигури по-голям ход на колелата, когато под вас е истински ад, А големият V8 има предостатъчно въртящ момент и е лесен за контрол. Но изглежда, моделът използва електронните си помощници дори повече от Discovery. Пъплехме наоколо в помрачаваща спокойствието ни какофония от жужене, докато тракшън контролът спираше всяко едно от колелата. А след това последва шумно, постоянно стържене - страничният праг се огъна, след като закачи един дънер. Discovery мина през същото място без никакви проблеми.
Пустинята би подхождала на голямата Toyota много повече. Всъщност, надничайки под колата, бях изненадан колко много оголени тръби и други уязвими части има. На практика Discovery отдолу е една гигантска, устойчива на удари шейна, Cayenne, с предлагания като опция оф-роуд пакет, също предлага такава защита.
Така че Cayenne започна да разклаща основите на моите предразсъдъци. Винаги съм го ненавиждал, защото не олицетворява смисъла на Porsche. Ho, Боже, той е качествен продукт. Управлението на бутоните за оф-роуд настройките е доста ергономично: натискате един и същ няколко пъти, като всеки път включвате различно ниво на оф-роуд контрол: пьрво понижаващи предавки и откачане на ролбарите, после заключване на централния диференциал, след което на задния диференциал.,. Друг бутон повдига въздушното окачване.
Cayenne мина като на парад през подобния на канавка маршрут, както и нагоре и надолу по доста калните наклони. Няма система за контрол на спускането по наклон, но това е ОК, защото можете да овладете първа понижаваща предавка, за да контролирате скоростта си. Недостатък е, че Tiptronic бутоните на волана могат да се натиснат много лесно и ако неволно включите на втора, колата може да ви избяга - а това е сериозен проблем
Ергономичният триумф на Discovery се нарича Terrain Response. Той избира повечето от електронните параметри вместо вас, дори чувствителността на педала на газта и кога да се намеси тракшън контролът в зависимост от различните терени. Схематична диаграма на колата, изобразена на цветния екран, показва какво точно прави системата - централният и задният диференциали светват в червено, когато пътят загрубее, и се включат автоматично. Брилянтно, гумите му са по-тесни от тези на немците, което подобрява сцеплението на мокра трева, а квадратната му форма прави габаритите му лесни за определяне. Автомобилът нямаше проблеми никъде по трасето, но пък е бил разработван дълго време точно в такива условия.
Mercedes GLGL също се представи на ниво, като единственият проблем беше, че също като Land Cruiser-а е досто голям и страничните му прагове изглеждат уязвими. Всъщност, след като ударихме Land Cruiser-a, минах през същия остър завой с GL. Въпреки че окачването му беше повдигнато, GL огъна целия си "корем" и праговете повече отколкото Discovery или Cayenne.
Време беше да измием с пароструйка мръсотията от оф-роуд маршрута и да се върнем на пътя. "По-нежните" оф-роудъри трябва да се представят блестящо тук, тъй като хардкор колегите им са с по-тежки и обемни шасита, които няма как да не развалят пътното им поведение. Но се оказва, че Land Cruiser u Discovery настина се държат като оф-роудъри, докато поведението на GL u Cayenne почти се доближава до това на нормален автомобил,

В управлението на Land Cruiser-a на асфалт няма никаква тръпка. Салонът е блестящ като в Lexus - тази кола се продава като Lexus в Щатите, и разполага със седем истински места и пълно оборудване за 173 912 лв. Но V8 дизелът боботи малко повече, отколкото трябва, а и моделът е втората най-бавна кола в групата. Още по-лошото е, че воланът е ужасен - вял, недиректен, "неспокоен". Возията е мека, но също така и подрусва, което без съмнение се дължи на факта, че това е единственият модел от групата със зависимо задно окачване. Ако ще тегля ремарке по някой черен африкански път за следващите четвърт милион километра, бих взел Land Cruiser. Ho иначе - не, благодаря.
Discovery-mo е по-евтино с 86 000 лв., както и по-добро за каране, при положение че сте търпелив. Тежи 2,7 тона. Опитайте изпреварване и ще ви порасне брада, докато задминете някого. Тази версия с автоматик ускорява от 0 до 100 км/ч за 11,7 сек. Дори Land Cruiser-ът се справя за 8,2, а всичко друго в тази компания взема спринта в границите на 6 или 7 секунди. Discovery-тo е доста високо, за да осигури място за седмина над пригоденото за оф-роуд шаси. Това го кара да се накланя, така че трябва да подхождате внимателно в началото на завоите. Ако изпълните това, ще получите комфортна, релаксираща и тиха возия, като ще се наслаждавате на гледката и ще се научите да не мислите за скорост.
Не е изненада, че RX се управлява като кола. Базиран е на Саmrу. На пътя е събран и лесен за каране, плавен и гъвкав no SUV стандартите, но тотално безличен. Разбира се, точно тази липса на характер е впечатляващото му постижение. Използва най-нови технологии, но се чувства "зрял". Не се заблуждавайте от предимствата на хибрид, поне не такъв, подпомаган от жаден V6 бензинов агрегат. Възстановяването на енергията го прави икономичен в града, а ако ще шофирате навън, разходът му е сравним с този на компактен дизелов кросоувър.
Audi-mo е ужасно голямо, но организацията на пространството не струва. Ако сложите възрастни на третия ред седалки, ще ги лишите от
човешките им права, О, да, дайте им бинокли и ще могат да се насладят на прекрасно изработеното както обикновено Audi табло, Возията е адски груба на тези 21-цолоВи джанти, като не усещам някаква разлика в сцеплението между тях и 18-цоловите в Cayenne. Ho все пак притежава добро управление, а двигателят му е вторият най-добър след V8 агрегата на Mercedes.
О, да, Benz-ът. Чувствате се леко безотговорни да карате бързо подобен колос по черни пътища, но, слава Богу, моделът се справя добре. Вдига оборотите до червената зона като много малко други дизели, возията е плавна, а на волана и спирачките може да се разчита. Също така салонът е просторен и направен по стандартите на Mercedes. Знам, че 180 451 лв. са си страховита цена, но автомобилът е наистина добър.
Cayenne е дори по-добър. Да, побира само петима и му липсват основни неща като iPod връзка, Bluetooth и круиз контрол. Но за около 165 882 лв. с въздушно окачване и оф-роуд пакет, моделът се нарежда до най-добре представящите се негови конкуренти на асфалт. Возията е добра, управлението също и е наистина бърз. V8 двигателят с директно впръскване издава леко груб звук, но средният ми разход бе 14,8 л/100 км, което не е зле за нещо толкова високо, тежко и бързо.
На същия път Х6 изразходи 11,3 л/100 км, което си е доста висок показател за дизел, a BMW-mo е по-бавно. Возията е ОК, а управлението е малко по-директно дори от това на Porsche, но ако ще го карате наистина бързо, бихте искали повече динамика. А решите ли да го използвате като SUV, ще ви трябва повече от тесен салон за четирима. Крайният резултат е, че моделът все още е тромав и въпреки че 4WD системата му бележи истински напредък, защо са я монтирали в това несполучливо творение? Трябваше да я сложат в М6 - така BMW щеше да разполага с кола, съперник на Skyline.
Винаги съм се отвращавал от мисълта, че автомобил като Cayenne съществува в гамата на Porsche. Ho пък работното му описание е от ясно по-ясно: да се представя великолепно на пътя и извън него. И той отговаря на критериите с истинска немска точност.
източник: TopGear