СРАВНИТЕЛЕН ТЕСТ: Mercedes E63 AMG, Porsche Panamera Turbo и Maserati Quattroporte Sport GT
Само след три дни красотата се превръща в скука, както и добродетелта." Тази мъдрост не е наше дело, а на Джордж Бърнард Шоу. Дано да е прав. Тъй като Panamera в никакъв случай не е много красив автомобил.
Отпред Porsche, отзад Porsche - проблемът е в средата. Сякаш дизайнерът е бил вдъхновен от криво огледало. Въпреки това формата заслужава респект. Дължи се на пропорциите - моделът е дълъг, широк и нисък. Panamera не стои, а по-скоро е заела свита поза. Освен това не може да бъде класифицирана. Спортен автомобил? Луксозна лимузина? „Смачкан" Cayenne? Три отговора „да" не биха били грешни. Неповторима? И да, и не.
В края на краищата има Quattroporte. Естествено, външният вид на Maserati е като на лимузина, символ на класическа красота. Толкова красив, че на някои редактори на AUTO BILD им омекват краката. Не е и скучен. Връщаме се на темата спортен автомобил: ДНК-то му е на Ferrari - мисля, че това е достатъчно като отговор.
Защо всъщност алтернативата на Porsche Panamera трябва да бъде „четириврат" спортен автомобил? Що се отнася до нас, тя би могла да изглежда и като таксиметров автомобил, при положение че отзад има надпис Е 63 AMG. А отпред се вихрят 525 к.с. За сметка на това Рапатега Turbo (500 к.с.) се задоволява с по-малко. QP на Maserati - тук в динамичната версия Sport GT S - е направо „немощен" (440 к.с.)
Това, че един такъв Mercedes е по-достъпен от благороден метал, не ни изненадва. Все пак базовата версия е масова стока, дори и „облагородена". AMG можеше да сложат и реактивен двигател - разликата с нормалната Е-класа е огромна.
С луксозните екстри (между другото пакет Performance, керамични спирачни апарати) цената се вдига на 258 000 лева (Maserati 310 000, Porsche с динамичен пакет и пакет Sport-Chrono 311 000 лева). Твърде много? Ако седнете в една от нишите седалки на Porsche, ще разберете защо сте дали толкова много пари.
Всичко изглежда скъпо и благородно. Разположен ниско до средния тунел, пасажерът се чувства като в изключителна и екзотична кола - дори и отзад. Мястото е достатъчно и за високи пътници, а ако на задните седалки не се вози никой, ще разполагате с багажник с обем 1250 л - отлично постижение в този клас.
Водачът може да си въобрази, че се намира в контролната кабина на атомен реактор: накъдето и да погледнете, ще видите превключватели и уреди. За щастие най-важните са групирани логично и се достигат удобно. Стартираме и V8 битурбо агрегатът започва да фучи, а след малко преминава в нежно мъркане - все едно е покрит с пух. PDK трансмисията (с два съединителя) не позволява на Porsche да потегли толкова плавно, колкото нормалните автоматични предавателни кутии, а след това незабележимо „влиза в час". Спортен дух? Засега не се проявява. Вместо това въздушното окачване на Panamera придава усещането, че летите в облаците.
Автомобилът става леко неспокоен единствено при преминаване през малки неравности на магистралата. Мотото определено е „Пътувайте с кралски комфорт". Естествено, ако се налага да стигнете по-бързо, натискате педала на газта и 700-те Нм (за кратко 770 Нм) изстрелват тежащия 2 тона автомобил за секунди напред. 200 км/ч за 14,2 секунди, може и 300 км/ч - всичко се достига абсолютно спокойно, придружавано от далечния тътен на V8 мотора. Истинският талант на Panamera проличава от втората душа на автомобила - натискате бутона Sport Plus и рефлексите му се изострят, „летящото килимче" се превръща във фин инструмент за движение, управлението се събужда. Автомобилът все повече заприличва на спортна кола.
Лимузината на Porsche преминава прецизно и без никакво люлеене в завоите, благодарение на двойното задвижване се справя с всяка ситуация, като за разлика от други модели с 4x4 позволява чрез педала на газта да модулирате позата й. Впечатляващо постижение за Panamera, което обаче едва ли ще намери пълно приложение. Автомобилът е прекалено широк и с лош обзор.

В по-компактния и с отлична видимост Mercedes спортното каране ще ви се отдаде в по-голяма степен. Признавам, че на мощния Mercedes му липсва балансираността на Porsche. Ходът на пружините му е къс и ударите понякога са свирепи.
А звуковият ефект е направо брутален - въпреки че именно тази натуралност е може би и негово предимство. Годзила ви кани на среща. Автомобилът звучи като боен самолет и се изстрелва като ракета. С блокирането на задната си ос иска да разнищи асфалта и да завърта задница в завоите дори и при най-малката провокация. Ако му позволите и изключите ESP, има опасност през целия ден да завивате напред с вратите.
Оказва се обаче, че електронният контрол на AMG е мило чудовище. Управлението му буди доверие, изискванията към „укротителните сили" са в границите на приличното. А многото асистенти предупреждават водача, че не го чака нищо добро, ако пренебрегне посланията им. Слабости? Поради липса на въртящ момент в ниските обороти на автоматичната предавателна кутия се налага да превключвате по-често. Ако това ви притеснява, изберете режима М - ръчно превключване.
Онова, което липсва в програмите за избор на AMG, е превключвател за повече блясък. Ако той ви липсва, насочете се към Maserati - там ексклузивната атмосфера е серийна. И то в максимален размер. Без значение остава фактът, че актуалният модел QP вече е на 6 години и че по отношение на оборудването на вътрешното пространство щедро посяга към асортимента на Fiat/Alfa. Или че липсват много електронни екстри.
GT S жертва регулиращите се амортисьори за сметка на класическото окачване и по-ниска позиция на каросерията. Важен момент: V8 е от Ferrari. И звучи подобаващо като Ferrari, дори на празен ход. Спортният режим е ограничен до най-необходимото - при превключване на по-ниска предавка автоматичната трансмисия подава междинна газ, а в ауспуха се отваря байпас-клапанът. Резултатът: QP звучи така, сякаш Адриано Челентано си прави гаргара с кабърчета. По-екзотично от тътена на AMG.
Не е болка за умиране фактът, че на Maserati му е по-трудно срещу по-младата конкуренция. Автоматичната му трансмисия функционира страхотно, V8 агрегатът е мощен и пъргав, но резултатът е малко по-слаб от този на самохвалковците по отношение на конските сили.
„Италианецът" предлага най-доброто разпределение на тежестта, в завоите обаче е муден - външното за завоя предно колело се управлява трудно. Спирачките му са най-добрите, но управлението му е непрецизно, а окачването - стегнато. Той винаги е развълнуван и вълнуващ, но това не му носи точки в сравнителния тест. Защото тук важна е балансираността на високо ниво. А тя се предлага само от Porsche Panamera.
Porsche Panamera Turbo - Бърз. комфортен, спортен - ширoката гама от таланти му осигурява първото място. Огромното Porsche обаче с недобра управляемост.
Mercedes Е 63 AMG - Е-класа, но каква! Перфектната гаранция за вдигане на адреналина: мощен. шумен. див. Но не толкова балансиран като Porsche.
Maserati Quattroporte GT S - Аристократичен като италиански костюм по мярка. Перфектен характер, но иначе със слабости. Повече необработен диамант, отколкото шлифована лимузина.
ФАКТОР УДОВОЛСТВИЕ Тук става дума за вкус - оценките и точките не се влияят
Да, това са лимузини, и като такива трябва да служат за превоз. Но ако нещо оправдава сериозните им цени,това е факторът удоволствие. Удоволствието от шофирането, от возенето, от притежаването, от наслаждаването. от звука. В последните два раздела изпъква Maserati. Достатъчно ви е само да го видите и чуете, и вече сте влюбени безнадеждно. Да не говорим въобще за името. За сметка на това удоволствието от Mercedes изисква време за свикване. Той е шумен, брутален, безскрупулен. Но въпреки това е и истински Mercedes. Ако го карате един път поне, веднага ще ви завладее. A Porsche? Истински индивидуалист. С различен от всички останали външен вид. хамелеон по отношение на движението. Бързо като спортен автомобил, луксозно като петзвезден хотел, комфортно като S-класа (поне приблизително). И всичко това „овкусено"с порция динамика а ла Porsche. Признавам, че формата може дълго да бъде дискутирана, но ако веднъж се качите вътре, няма да искате да слезете. Затова му давам максимална оценка за фактор удоволствие.
Волфганг Кьониг

Кой на кого подхожда? Критика на стила
Porsche като Mini: ключът се колебае между самохвалството и престижа. Panamera за...Дейвид Бекъм
Израснала сред едни от най-големите и известни спортисти. Panamera подчертава с предницата и задницата си: аз съм Porsche! Брат на 911. Получава се - „четиривратият" автомобил привлича всички погледи, най-вече в бароково-бежовия си цвят металик. Така Panamera уверено навлиза в кръга на финото общество и с открита естетика се противопоставя на сивите институции. Един тип като Дейвид Бекъм - комбинация от суперпрофесионалист и модна икона.

Сериозни аргументи: Mercedes открито демонстрира своята потентност.Е 63 AMG за...Арнолд Шварценегер
Тук се появява внушителната мускулна маса, която изобщо не крие този факт: широки размери, тътнещ звук, силно изразена военна маскировка. Някои ще кажат, че е прекалено. Няма значение, ако го харесвате, ще го вземете и така. Именно! Това, че Е 63 AMG е с най-големия и най-мощен двигател, ще си проличи в огледалото за обратно виждане. Само да не го помислите за нормалната Е-класа! Този Mercedes удря с юмрук по масата - точно както Арни.

Благороден и ексклузивен: дизайнът на Pininfarina пасва перфектно на Maserati. Quattroporte за...Джордж Клуни
Този тип никога не изглежда лошо: Quattroporte притежава вградена небрежност и прави bella figura от всяка гледна точка. Той се усмихва постоянно и винаги създава впечатление на неуязвим. Тази сигурност в много роли - бляскав джентълмен, бандит или добър приятел - го прави неповторим. Maserati е Джордж Клуни на колела.