Мерцедес Е класа е скъпа, но добра

Току що бях навършил осем години и се гордеех с ръст от 1,35 м, когато в края на 1973 г. VW представи първия Passat. Какво общо имам аз с Passat ли? Първо, той беше моят първи автомобил (комби, произведено през 1978 г.), второ, през последните трийсет и повече години и двамата пораснахме прекомерно. Сега аз съм висок почти два метра, a Passat се издължи от първоначалните 4,19 м до сегашните 4,77 м. Предстои да се появи и във вариант на купе с четири врати, но и без него от тази моделна серия досега са продадени повече от 13 милиона автомобила. Гордостта от това завидно постижение сякаш е изписана върху хромираната физиономия на петото поколение Passat: „Вижте ме какво постигнах!" Това пък ни кара да си зададем въпроса дали Passat бавно, но сигурно не се придвижва към по-горния автомобилен клас. И по-конкретно - как VW Passat ще се пребори в сравнителния тест с класическия си съперник Opel Vectra и позиционирания един клас по-нагоре Мерцедес?

Що се отнася до оползотворяването на пространството, инженерите от VW изглежда действително превъзхождат колегите си от Мерцедес. Въпреки че Passat е с 5 см по-къс, а междуосието му е по-малко с цели 14 см, в него човек не е принуден да се свива по-натясно. Напротив - докато седящите на предните седалки се радват в Мерцедес на малко повече простор, отзад във VW е с няколко сантиметра по-широко. Наистина във всекидневието тази разлика почти не може да се усети, но неподкупните измервателни уреди я регистрират съвсем отчетливо. Освен това в сравнение с другите автомобили в теста Passat проявява и полезната способност да транспортира както най-обемистите, така и най-тежките товари.

Със сравнително малката си дължина от 4,60 м Vectra получава най-малко точки за предлаганото място. Въпреки това вътре никой не се чувства притеснен и дори четирима високи мъже могат да пътуват удобно. Само тук-там на автомобила от Рюселсхайм му липсват по няколко сантиметра, за да е наравно с двамата си конкуренти.
При арматурното табло на Passat ни очакваше леко разочарование. Неотдавна бяхме изпробвали версията Passat 2.0 TDI Comfortline, която изглеждаше изключително луксозна, а сега вариантът с обзавеждане Trendline ни се стори по-скоро обикновен. Тук се усеща, че и VW не може да си позволи да изпипва всичко докрай; това проличава от нееднакво широките фуги. Във всеки случай Е-класата действително изглежда с една класа по-високо по отношение на качеството и солидността, докато Vectra създава впечатление за малко по-малко финес. Всички обаче внушават усещането, че седите в един съвестно изработен автомобил.

Мерцедес Е-класа печели титлата цар на комфорта

Това усещане се засилва още повече, когато сте зад волана. Без „рискове и странични ефекти" и трите лимузини се справят с всички тестове за добра управляемост (навсякъде има серийни ESP и осем въздушни възглавници), но въздействието върху пътуващите далеч не е едно и също - дори напротив. Е-класата търси и постига впечатлението за голям и комфортен автомобил, подходящ за дълги пътувания. Със своя маниер на движение, създаващ усещане за стабилност и удобство, с почти безупречното си возене и първокачественото си обзавеждане Е 200 Kompressor създава за своите пътници спокойна атмосфера и те достигат целта си отпочинали. Фактът, че през това време водачът е чувствал липсата на по-точни реакции на кормилната уредба или на повече прецизност при превключването на шестте предавки, не може да развали настроението на никого.
За всички е ясно, че Е-класата не е спортен автомобил, но въпреки това никак не й липсва пъргавина. Компресорният 1,8-литров дви¬гател звучи спокойно, дори скучно, и изглежда лишен от страсти, но не-говите 163 к. с. винаги са налице, когато имате нужда от тях. С учуд¬ващо настървение той достига 100 км/ч за по-малко от 10 сек, също като по-леките с около 200 кг съперници в теста, и с 230 км/ч си осигурява безспорното първо мяс¬то по максимална скорост. Това в еднаква степен ме впечатли и ме изненада, въпреки че Мерцедес има леко предимство при конските сили. Същото впрочем важи и за спирач¬ките. Наистина Passat и Vectra по¬казват отличен спирачен път от 37,8-38,0 м, но въпреки усещането за индиректно действие на спирач¬ния педал, Мерцедес вдига летвата още по-високо с постижението си от 37,1 м.
По-слабата само с 8 к. с. Vectra едва успява да следва автомобила със звездата и почти във всички те-стове изостава от него с няколко десети от секундата. При това нейният 2,2-литров двигател с директно впръскване е един далеч нелош мотор. Той реагира добре, с желание набира обороти и въпреки че издава най-силен шум, в повечето режими не дразни слуха. При Opel по-голямо безпокойство създава окачването. Въпреки че отговаря напълно на повечето изисквания за комфорт, то не успява да „изглади" грубите повреди по пътната настилка с елегантната увереност на Benz.

С пъргавия си мотор и стегнатото си окачване Passat внушава спортно усещане

Когато слезете от Opel Vectra и се качите в новия Passat, веднага забелязвате, че почти във всяко отношение моделът на VW реагира с една степен по-директно и чевръсто. Ако управлението на Opel изглежда почти тежко и петте предавки се превключват с известно затруднение, в Passat всичко става гладко като от само себе си. Шестте предавки се сменят прецизно, кормилната уредба предава точно усещане за посоката на движение. Заедно с учтиво-твърдото окачване всичко това създава почти спортно усещане при шофирането. Passat обаче се справя с късите неравности по пътя чувствително по-зле от Е-класата.
За сметка на това обаче двулитровият двигател с директно впръскване на VW работи като при пожар. Само за 9 сек той достига 100 км/ч и показва толкова добра еластичност, че Vectra и Е-класата могат само да се чудят отстрани. Дори на шеста предавка Passat запазва отчетлива преднина пред Vectra, която се движи на пета. И всичко това VW успява да постигне, въпреки че е на последно място в теста както по мощност (150 к. а), така и по въртящ момент (200 Нм). За така проявените си възможности обаче двигателят FSI на Passat изисква и най-високо възнаграждение - 10,2 л/100 км. Мерцедес се задоволява с точно половин литър по-малко. Изобщо и в този тест темата за разходите води до противоречиви мнения. Ако погледне само оценките за качествата на тримата кандидати (в двата първи раздела), всеки ще стигне до заключението, че VW и Мерцедес доминират недвусмислено. Следователно бихме могли да приключим сравнителния тест до тук, ако не беше разделът за разходите.

Наистина е малко несправедливо да вкараме един автомобил от висшия клас като Мерцедес в една и съща схема за оценяване на разходи и цени с модели от средния клас. Решихме обаче този път да си го позволим. Резултатът гласи, че според критериите за средния клас Е-класата е неимоверно оскъпена. В Германия Е 200 Kompressor струва 36 308 евро. Това е с почти 50 % повече от цената, която VW иска за Passat 2.0 FSI (25 450 евро) или Opel - за Vectra 2.2 Direct (23 445 евро). Именно по този критерий Мерцедес получава нокаут в края на нашия тест. Това би трябвало да послужи за урок и на победителя VW, защото ценовата политика на концерна от Волфсбург също е на път да прекрачи границите към по-горния автомобилен клас. Още сега Passat струва с 2000 евро повече от Vectra. Запазването на близостта до основния кръг потребители ще бъде за VW значително по-важно от опитите да се достигнат звездите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Е-класата е скъпа, но добра

Въпреки че Passat накрая успява да натрупа в сметката си най-много точки, той не достига високото равнище на Е-класата. По отношение на комфорта, усещането за вътрешен простор, качеството и образа на марката Мерцедес си остава най-автентичният представител на висшия автомобилен клас, което го издига с една степен над Passat. За съжаление големият лукс при Мерцедес струва и много пари. Само при оценката за цената разликата е близо 30 точки и това изоставане няма как да бъде компенсирано. От него се възползва не само Passat, но и Vectra, и двата модела безжалостно изпреварват Мерцедес в крайното класиране.

Така оценява AUTO BILD

Оценката е справедлива, когато точките се присъждат според ясна система от критерии. Във всеки от трите раздела на теста даваме по максимум 200 точки на автомобил.

Passat изненадващо се изравнява по предлагано място с по-голямата Е-класа. При оценката за багажника също цари равенство -тук по-късата Vectra отстъпва, но с малко. Най-голямата преднина VW си осигурява при еластичността. По-високото тегло и дългата шеста предавка изпращат Мерцедес по-назад, но пък той получава повече точки за максимална скорост. Vectra е с най-високо ниво на шума, но се нуждае от най-малко място.

Субективно Е 200 К е най-добрият от трите автомобила. Неговият комфорт е абсолютно непостижим за кола от средния клас, същото се отнася и за усещането за вътрешен простор. Към това се прибавя и впечатлението за най-високо качество, както и отличният обзор, предлаган от каросерията. VW успява да спечели точки преди всичко с чевръстото си управление и поведение на пътя. Vectra постига при всички тестове добри, но не и върхови резултати.

Чувствителната тема за парите изиграва решаваща роля за класирането в този сравнителен тест. Ако решите просто да пренебрегнете оценката за цена (на цветния фон), ще видите как изведнъж победител ще стане Мерцедес. Ако обаче точките за цена се включат в сметката, автомобилът от Щутгарт въпреки силното си представяне остава на трето място. Той струва скъпо и не е евтин за поддържане .но предлага значително по-богато оборудване за комфорт. Vectra се продава най-евтино, но оценката й страда поради гаранцията й за мобилност (която е само две години) и най-неизгодните перспективи за продажба на старо. Накрая Passat успява да блесне с най-ниски текущи разноски, като се изключи най-високият разход на гориво,за който се отнемат допълнително още две точки заради скъпия бензин А98 Н.
Обективната оценка на качествата говори в полза на Е-класата, но цената извежда напред Passat и Vectra.