Вторник, 08 Декември 2009 12:01   
Mercedes W123 - една класика
E класа - W123

Mercedes W123

{include_content_item 2218}Близо 16 години след края на производството му, този автомобил продължава да се ползва с репутацията на едно от най-надеждните возила, създавани някога. Феноменалната здравина и експлоатационният ресурс на W123 засенчват огромна част от далеч по-съвременните коли на пазара. С произведените 2.7 милиона екземпляра предшественикът на днешната Е-класа оглавява класацията за най-продаван модел на Mercedes-Benz за всички времена, а на много пазари е хит и досега. Особено показателен в това отношение е автопаркът на повечето страни в Близкия изток и бившия социалистически лагер, където цените на 20-годишен W123 безпроблемно конкурират двойно по-млади съперници. Колкото и парадоксално да звучи, моделът се харчи и у нас въпреки достолепната си възраст. Неодавна пък немското издание Auto Bild го обяви за класика, което на по-прост език означава, че стойността му повече няма да пада.
Появата на W123 през 1976 г. ознаменува дебюта на нов тип автомобили - луксозни и при все това масови.

Петцилиндровият дизел е прочут с чудовищния си експлоатационен ресурс. Известни са случаи, когато изминава до 1 млн. км без ремонт

Обширното семейство на модела предлага модификации за всеки вкус и изисквания - от дизеловите "танкове", прославили се с невероятната си здравина и икономичност, до ракетата 280 E със страховитите 185 к.с. Освен традиционните седани Mercedes-Benz предлага всевъзможни варианти като комби, купе с две врати и дори лимузина с дълга база под индекса Lang.
Външният вид се оказва толкова сполучлив, че мнозина днес смятат W123 за по-удачен от наследника си W124, макар дизайнът на последния да е дело на небеизвестния Бруно Сако. Каросерията е модернизирана само веднъж, през 1982 г., а промените засягат само предните светлини на автомобила. Контурът на двойните фаровете под общо стъкло става правоъгълен, какъвто до този момент са имали само шестцилиндровите модификации. Обновяването засяга и интериора на колата. На арматурното табло и в тапицерията на вратите се появяват декоративни панели от дърво.
Бензиновите двигатели, монтирани на Mercedes-Benz W123, са с работен обем 2.0 (94 или 109 к.с.), 2.3 (109 к.с. за карбураторния вариант и 136 за инжекциона), 2.5 (140 коня) и 2.8 (185 к.с.) литра. Всички мотори са с горен разпределителен вал (два за топмодификацията 280) с верижно задвижване и ресурс не по-малко от 150-200 хил. км в зависимост от стила на шофиране и полаганите грижи. Особено придирчиви са към качеството на маслото и се отплащат на криво разбраната спестовност с бързо износване на палците на разпределителния вал, "разтягане" на ангренажната верига и дори блокиране.
Най-масовият двигател в колите от 1976 до 1979 г. носи обозначението М115. Характерен дефект при него е отпусналият обтегач на ангренажната верига. Той е хидравличен и в повечето случаи не подлежи на поправка. Ако пък стартерът "пробуксува", издавайки плашещи звуци, вероятно са се износили зъбните колела на маховика.
След 1980-а W123 започва да се оборудва с двигателя М102, който по-късно ще се монтира и на 190 (W201). Познава се лесно по черния капак на клапановата глава.
С особена популярност са се сдобили и шестцилиндровите модификации на W123. Агрегатът М123 притежава фантастичен ресурс и на практика е почти вечен. Той обаче страда от сериозен недостатък, който може да не е впечатлявал чак такова през 70-те, но днес е направо нетърпим. Икономичността му е близка до тази на кариерен самосвал и в градски условия нерядко изненадва собственика си с разход 17-18 литра на 100 км.

Далеч по-скромни в утоляването на жаждата си са трите дизелови двигателя с обем 2.0 (60 к.с.), 2.4 (65 или 72 к.с.) и 3.0 литра. Те са още по-издръжливи от бензиновите си събратя и изкарват над 200 хил. км без каквито и да било проблеми. Дори след такъв пробег обаче обикновено е достатъчна смяна на сегментите и компресията си възвръща достатъчните 18 кг/см2.
Не са редки случаите, в които автомобили с климатик прегряват. Обикновено вината за това се хвърля върху термостата. Причината обаче може да се крие и в топлообменника на климатичната инсталация, който е разположен пред радиатора на охлаждането. Той намалява сериозно притока и силата на въздушната струя и тя не може да издуха дребните частици прах и мръсотия, наслоили се в питата на радиатора. Така спада ефективността на охлаждането. Решението на проблема е просто - достатъчно е периодично обдухване на радиатора със силна струя въздух, която да прочисти полепналите нечистотии.
Надеждността на окачването на Mercedes-Benz W123 е напълно съпоставима с ресурса на останалите възли. Ходовата част може да изненада със странности в пътното поведение и неравномерно износване на предните гуми. За това почти винаги са виновни износените втулки на горния носач. Също толкова неприятна неизправност представляват амортизираните тампони, с които е прикрепен двигателят. Те предизвикват силни вибрации на купето, които се лекуват само със смяна. Колите с голям пробег (над 200 хил. км) нерядко се нуждаят от нови лагери и задни карета.
Когато пружините на амортисьорите започнат да се уморяват, клиренсът на колата може лесно да бъде възстановен с допълнителни гумени шайби. Такива произвеждат много фирми, цената им не е висока, а и има богат избор на дебелината на вложката. Това обаче няма да реши проблема с амортизационните качества на пружините.
Спирачките на всички колела на W123 са дискови. Автомобилът не е лек и след 120 хил. км дисковете обикновено се нуждаят от смяна. Накладките на ръчната спирачка пък се намират на неудобно място и замяната им изисква умения.
Разбира се, при W123 се срещат и някои дребни повреди, типични за стар автомобил от коя да е марка. Така например дефектират жилата на скоростомера и предния капак. За сметка на това никога не се трошат бравите на вратите, които се отварят и затварят удивително леко и радват собственика си с характерното "Мерцедесово" хлопване, наподобяващо звука от хладилник.
Корозия по каросерията се среща крайно рядко и засяга добре известни места като праговете и веждите на калниците.

Още през 70-те интериорът на W123 налага стандарти, които са актуални и днес

Както при почти всяка кола на почтена възраст, и при W123 не е изключено потъмняване или ръждясване на рефлекторите на фаровете. Замяната им с нови е единственият начин водачът да вижда добре по мръкнало.
Кандидат-купувачът трябва да започне огледа на избрания W123 от каросерията. Откриването на ръжда не е леко начинание, защото качеството на лаковото покритие е изключително. Подутини, които свидетелстват за корозия под боята, може изобщо да не са избили, въпреки че металът отдолу е напълно прогнил. В такъв случай помага малък магнит - там, където не залепва, има ръжда или дебел слой кит. Добре е да се проверят задните полуоски за луфт, като се размърдат напред-назад. Животът им обикновено продължава около 70-80 хил. км. Останалото, което не е зле да се погледне, са предимно дреболии - ръчна спирачка, която "лови" само на едното колело, ръждясали спирачни тръбички, износени маншони на полуоските и т.н.
Да се систематизират повредите на употребяван автомобил като Mercedes-Benz W123 е почти невъзможна задача. Основният избор е от коли, които отдавна са надхвърлили 150-200 хил. км, а и дефектите им не са никак много. Освен това голяма част от болестите на модела се дължат на възрастта и са добре известни - рано или късно багажа ще сдаде водната помпа или ще протече кранчето на парното. Купувайки този автомобил обаче, бъдещият му собственик може да е сигурен, че ще има несравнимо по-малко главоболия, отколкото с друга марка и дори с Mercedes от по-ново поколение. Неслучайно след спирането на производството му германските таксимертови шофьори организират стачка пред заводите компанията с искания то да бъде възстановено.