Неделя, 01 Февруари 2009 02:00   
История на Mercedes C класа - Mercedes 190
C класа - W201

Mercedes 190 W201Когато управителният съвет на Daimler-Benz AG даде зелена светлина за развитието на абсолютно нова моделна серия в края на седемдесетте години, беше избрана политика на експанзия. Щутгартската марка искаше да спечели нови клиенти и преди всичко да спечели по-млади хора за потребители на нейните продукти. Това изискваше по-компактен модел с атрактивна цена, като в допълнение компанията беше изправена пред по-строги изисквания, касаещи корпоративния среден разход на гориво в САЩ – това също направи нужно развитието на по-малък модел.

Цената и икономията не бяха единствените критерии, които трябваше да покрие новия модел 190, управителния борд имаше още задачи за дизайнерите и инженерите: Компактната лимузина трябваше да бъде истински Мерцедес-БЕНЦ. Във всички зони, „където шофьорът и пасажерите се докосват до автомобила”, той трябва да покрива обичайните стандарти на Мерцедес за комфорт и високо качество. И не само това – той трябваше да бъде хай-тек автомобил, осигуряващ отлична защита при пътен инцидент, максимална стабилност и абсолютна надеждност. И всичко това – в кола, която да е с 30 см по-къса, 10 см по-тясна и около 280 килограма по-лека от съществуващия среден модел на Мерцедес (W123) – както и да има среден разход на гориво от само 8,5 литра на 100 километра.
Това всъщност бяха големи предизвикателства, като се има предвид строгите стандарти за безопасност, които компанията си беше наложила – включително, още в онези дни, тестването при страничен удар и не централен преден удар – инженерите от Мерцедес се оказаха изправени пред решаването на много амбициозни задачи.
За шест дълги години разработващите инженери нареждаха пъзела как да постигнат високият стандарт на Мерцедес в по-малък, по-лек автомобил. Новият автомобил скоро беше наричан с гальовното "Baby Benz"(бебе Бенц), въпреки че официалния код на проекта W 201 беше синоним на най-скъпата и интензивна развойна дейност, предприемана някога от Щутгартската компания. Това започна през 1977 година – първоначално в дизайнерските студия, където екип от ентусиасти създаде концепция, съществено различаваща се от предишния дизайн-идиом на Мерцедес. Това беше правилният подход за модела 190, нужен да привлече нови клиенти. Съответно компактната Мерцедес лимузина трябваше да бъде визуално провокативна, за да привлича вниманието.

"Diamond cut" (диамантен срез) дизайн

Екип от стилисти направи това, давайки на автомобила изящни линии и дизайн на задницата, предизвикващ доста голяма изненада в някои квартали. Резултатът бе свързван с диамантен срез, тъй като трапецовидните плоскости напомняха на страните на скъпоценен камък. Тази основна тема особено ясно се виждаше на Ц-колоните и на капака на багажника и заедно с необичайно високата (за тези дни)задница предизвика голям шум около себе си.
Това не беше нещо, което хората бяха очаквали от Мерцедес-Бенц – разтърсващ земята дизайн. Това беше и поради техническа необходимост. За постигане на целта да бъде особено икономична кола, което можеше да стане само с помощта на повишена аеродинамика – а това изисквало по-висока задна част, която да подобри въздушния поток след автомобила. Резултатът от месеците добросъвестна разработка в аеродинамичния тунел беше впечатляващ: коефициентът на челно съпротивление на малкия Мерцедес беше 0,33 – около 25% по-нисък от средния за колите през 1981 година.

Пионери във въвеждането на нови технологии

Друг решаващ момент беше, че тежестта на колата. 1100 килограма беше строгото ограничение поставено за модела 190 – без да се жертва по какъвто и да е начин сигурността на пътниците. Това предизвика радикално преосмисляне, а инженерите орязваха грам по грам, за да постигнат целта. Те изпробваха нови материали, изобретиха първите стоманени джанти с повишена якост и прецизираха процеса за изчисляването им, използвайки тогава новия метод на ограничения брой елементи, за да разработят докрай потенциала на леките конструкции. По този начин новата моделна серия стана пионер в новите технологии и материали, които доведоха до революция в автомобилостроенето не само при Мерцедес-Бенц.

Компактни размери и ниско тегло с максимална сигурност - инженерите на Мерцедес постигнаха тези видимо антагонистични изисквания чрез разработване на напълно нов тип автомобилен дизайн, използващ абсорбирането на енергия от всички елементи в случай на сериозен удар и така компенсираха недостатъците на начина на деформиране на предната част на автомобила.Системата за вилообразна предна част, използвана в S-класата от този период беше адаптирана за този по-малък модел и инженерите подсилиха тунела и облицовката на пода, за да абсорбират силите, отклонени назад в случай на челен удар. Въздушна възглавница, затягане на предпазните колани и анти-блокираща система за спирачките както и други иновации на Мерцедес от по-високия клас също бяха на разположение за новия Мерцедес-Бенц 190, поставяйки го далеч преди другите автомобили от този клас.

Друга нова разработка, останала ненадмината и осигуряваща на автомобила типичните за Мерцедес нива на комфорт на управление, стабилно поддържане на курса и безопасно поведение в завой – много раменното независимо задно окачване. Рекламната брошура гордо го обяви за „окачване невидяно досега”, а задният мост за „революционен” дизайн. „Това ни дава възможност да постигнем характеристиките на управление на големите Мерцедес лимузини дори в този компактен Мерцедес клас.” Пет независимо действащи направляващи рамена държат всяко задно колело осигурявайки контрол на поддържането на сходимостта, наклона и ширината на следата на автомобила във всички ситуации на пътя и то по начин, „превъзхождащ характеристиките и на най-доброто конвенциално задно окачване”. Други специални свойства на тази технология на окачване е че използването на тампони на предните амортисьори, хидравлично управление и четири дискови спирачки като това е било посокоопределящо за този автомобилен клас по това време.Под предния капак, в зависимост от желанието на клиента, се намирал четири-цилиндров двигател с мощност 66 kW/90 к.с. или 90 kW/122 к.с. За по-мощна версия инженерите за пръв път използвали механична/ електронно управлявана инжекционна система, намаляваща консумацията съгласно формулата Euromix на 8,3 л/100км. Скоростната кутия с четири предавки е била стандартна за модела като вече е имало опция за пет скоростна ръчна или четири скоростна новоразработена автоматична скоростна кутия с вградени два режима на превключване на предавките.

На световната премиера Мерцедес-Бенц даде да се разбере, че двата четири-цилиндрови бензинови двигателя са само началото. Беше планиран много по-изчерпателен набор от двигатели и през 1983 година към съществуващите бяха добавени новоразработебчетири-цилиндров дизел с 53 kW/72 к.с. Това позволяваше на автомобила да се движи с максимална скорост от 160 км/ч и да консумира средно 6,6 литра/100 км. Две години по-късно последва 190 D 2.5 с 66 kW/90 к.с., а през есента на 1987 година беше представен 190 D 2.5 Turbo с двигател с турбо пълнене, осигуряващ 90 kW/122 к.с. Вижте всички снимки на Mercedes 190 Превод: Blond Редакция: mercedes-bulgaria.com